Събирайки разпиляното наследство на отминалото време, колекционерът Любомир Юруков ни помагат да осветим неосветените сводове на миналото, да проследим непроследените му следи и да чуем недочутите гласове на историята.
Това лято най-сетне успях да попътувам, а значи и да поразгледам и поразмишлявам на спокойствие. Затова сметнах, че си заслужава да споделя нещо от видяното и помисленото.
Трябва ли да критикуваме бруталността на руската политика или да възприемем една прагматична и благосклонна нагласа, да си затваряме очите и да сътрудничим с Москва, пита френският историк и политолог Ан дьо Тенги.
Филмът „Невинността на мюсюлманите” доведе до вълна от антиамерикански демонстрации в Египет и Либия и причини смъртта на американския посланик в Бенгази. Френският философ Бернар-Анри Леви си спомня за острите, но откровени дискусии с Кристофър Стивънс за бъдещето на Либия.
На това лято изглежда му е било писано да остане в спомените ни не с рекордните температури, а със специфичните обгаряния или възпаления, които остави върху съвкупната памет на нацията.
„Концентрирай се върху същността!”, под този девиз фотоклуб „Паралакс“ опознава света. „Улицата“ е негов проект, показан преди няколко месеца в „Червената къща” в София.
Разпокъсан на местни владения, върху които няма достатъчно власт, Европейският съюз е като Япония преди модернизацията си. Ситуацията предполага европейска версия на стореното през епохата Мейджи.
„Пиета” на Ким Ки Дук е скръбна алегория за срива на ценностите в съвременния свят, където реалностите си разместват местата: красотата става грозна, а грозотата – възвишена.
