За съжаление, това е горчивата истина: нашествието на простаците във властта е истинското проклятие на България. Те парадират със своята простащина – при това тържествуващо, убедени в своята крайна победа.
„Моите хора“ е позитивно следствие от един печален, дълбоко антикултурен факт. Преди пет години насилствено бе прекратено съществуването на поредицата „Умно село“. Още тогава показах, че спирането ѝ е трофей в лова срещу носителите на ума и духа.
Не зная как се случи тъй, че в един и същи ден два пъти чух една забравена дума, словесен фосил от епохата на соца, когато тя се лееше като порой от радио, телевизия и вестници. Бях попаднала на запис с речта на Тодор Живков пред Х конгрес на Българските профсъюзи.
„Упражнението на властта е само по себе си най-развратителната социална сила и за да не се разкапе едно управление, потребна е онази сол, която се нарича всеобщ контрол – или активен публичен дух.“
Защо има толкова страници „България“ във Фейсбук и какво всъщност те публикуват? С помощта на търсачката достигам до девет страници, наречени „България“, и една „България над всичко“. Последователите в страниците варират между 8 000 и 465 000.
Писал съм за това какво означава понятието „елит“ и друг път, но ще го направя отново днес, защото то започна да се употребява по определено произволен и погрешен начин. А обществен елит съвсем не съставляват осветяваните в настоящия момент от новинарските прожектори фигури.
Музеят „Пеги Гугенхайм“ във Венеция представи забележителната изложба „Жан Кокто. Отмъщението на жонгльора“ (13 април–16 септември).
Тридесет премиерни документални филми предлага петото издание на международния кинофестивал от 28 септември до 6 октомври.
