Върхът на съпротивително-гражданския хумор в ония години бе достигнат по отношение на онзи странно абстрактен монумент пред НДК, вдъхновен от гностико-окултните увлечения на Людмила Живкова.
За най-новата киноверсия на Оливия Уайлд по познатата и у нас пиеса „Съседите отгоре“.
Постановката на Пламен Карталов и Софийската опера „Рилският пустинник“ далеч надхвърли обичайните ни представи за олекотено площадно шоу.
В инсталацията си „Репетиция“ (Национална галерия, до 16 август) Калин Серапионов не представя общността като идилично единство, съставено от отделни части, а като непрекъснат процес на взаимно преобразяване, договаряне, приближаване и нестабилност.
Хумористичният рисунък, обемът на разказите, издебнатите „от натура“ ситуации, журналистическият почерк, самоиронията… много са нещата, които свързват Жан Соломонов с Чудомир.
У дома морето присъстваше, но въображаемо: главно благодарение на книгите, киното, телевизията. Семейно не сме почивали на море никога, семейно сме гледали филми за морето. Но аз и морето си измислях, след като бях толкова далеч от него, повече от 400 км.
Турската театрална общественост се запознава с драматургията на Стефан Цанев през 2004 г., когато в Държавния театър в Измир се поставя „Последната нощ на Сократ“.
Изглежда абсурдна и някак странна тази връзка между абсолютната вътрешна свобода на танца и пълната външна зависимост от всякакви съображения на политиката.
