За премиерата на „Есенна соната“ от Ингмар Бергман на Камерната сцена на Народния театър.
За премиерата на „Есенна соната“ от Ингмар Бергман на Камерната сцена на Народния театър.
Децата на враговете на народа, на бившите, трябвало да растат в изолатор, за да бъде унищожена у тях веднъж завинаги вярата в живота. Само така те нямало повече да застрашават удобството на кълбото.
Каква е границата между модата и визуалното изкуство? За изложбата 5+5 / art+fashion в САМСИ.
В романа „Гола“ Антоанета Дончева създава нетрафаретно, стегнато и концентрирано слово, демонстрира самостоен стил, постигащ не „казване“, а „показване“, потапяне в състоянията чак до провокиране на сетивността.
Казвал съм го неведнъж: на село натискът на „социалистическото строителство“ и на „партийната повеля“ нямаха онзи изострено-брутален характер като в големия град, да не говорим за София. Ние някак минавахме между капките, живеехме в една полуавтаркия.
Солистът на Варненската опера Пламен Димитров за работата си във Вагнеровите постановки в София и за своя път в професията.
Писателят хем е вътре, хем – отвън, хем участва – хем наблюдава. Разполовен, той пак е цял… Литературата наистина е дълго бягане. И то не само приживе, но и след смъртта…
Тук Калин Янакиев като че ли не пише по никоя тема, за която, макар и по различен начин, не е писал и по-рано. Но тогава защо му е нужно да се захваща отново със същите теми? Какъв е смисълът от цялата тази „ангелолалѝя“?