Познайте какво може да стане, ако по пътя лети със сто и двайсет двайсеттонен камион? Сега да усложним картината. Нека шофьорът да е гръмнал две-три бири, докато си е бърборил с бачкаторите на изкопа. Познахте какво може да се случи, нали!
Силата и очарованието на романа „Реквием за една държава“ от Андрей Велков е, че извежда до мистическа алегория онова, което не просто се докосва до нас, а буквално протрива кожата ни и реже от плътта ни.
Изследвайки травмите на мрачното десетилетие, сполетяло Алжир, чрез своята документална правдивост романът „Хурии“, удостоен с награда Гонкур за 2024 г., поставя сериозни въпроси за миналото и бъдещето на една нация.
Зора е млада алжирка, носеща следите от войната за независимост, която не е преживяла. Зора е оцеляла като по чудо през 90-те години. Нейната трагедия е изписана върху тялото ѝ чрез белега на шията и унищожените гласни струни. Тя мечтае да върне отново гласа си, но сега може да разкаже своята история само на дъщерята, която носи в утробата си. Ала има ли право да задържи това дете? В страна, в която жените имат незавидна участ и чиито закони наказват всеки, дръзнал да спомене гражданската война? Откъс от романа, издаден от „Колибри“, преводът е на Красимир Петров.
Публичната лекция на Борисов бе замислена в духа на поговорката: „Думам ти дъще, сещай се снахо“. Но не сработи. Снахата с главно Д се оказа опърничава и не (иска да) се сеща. И тук вече възниква сериозен въпрос – откъде тази снаха има толкова кураж.
Станислав Памукчиев, „Автопортрет“, изложба живопис в Галерия „Арте“, София, 20 октомври–1 ноември 2025 г.
В раздела „Опера“ Първа награда получиха Екатерине Буачидзе, сопран от Грузия, и Михай Дамян, баритон от Румъния.
Когато бях там, се чувствах съвсем сам, без роднини и приятели. И изведнъж пред мен застана представител на координационния център и ми каза: „О, ти си Юри, познавам те, работихме за теб, работихме усилено, за да те измъкнем“.
Искам децата ми, които са в юношеска възраст, да се учат от ИИ. Същевременно искам те да са наясно, че един чатбот никога не може да им бъде приятел. Приятелството по определение се основава на взаимност. ИИ чатботовете не са наши приятели.
Макар да съм свързан със словото професионално, аз буквално по инстинкт не употребявам определени думи от езика ни. За мен те буквално са стигматизирани на подсъзнателно ниво. Защото въпросните „думички“, а и изразите с тях са дълбоко травматични за нас.
