На път с Елиас Канети – едно пътуване по следите на великия хуманист, който може да ни каже много за прелъстяването на масите, за Европа, която го превръща в бежанец, и Европа, която е завръщане у дома и спасение, за бездните, които се крият под континента.
Франсоа Артог не разглежда времето като спокойна, ненабраздявана от вълни и бури философско-историческа категория, а напротив, като изтъкано от противоречия и брожения, които Западът непрестанно ще се опитва да усвои и укроти и все няма да му се удава докрай.
„Бийтълджус Бийтълджус“ си остава по бъртъновски хаплив филм, който би доставил удоволствие на изкушените в жанра, дори и да не познават оригинала.
Изложба „Намибия“ на Десислава Минчева – живопис, и Сандро Арабян – фотография. До 28 септември 2024, СБХ – „Шипка“ 6, и галерия „Арте“. Разговор с авторите.
През една есенна утрин на 1959 г. на входната врата на партерния апартамент на улица „Шишман“ 35 някой блъска с юмруци, както може да думка само представител на властта. На прага стои дребен милиционер в зеленикава униформа, който носи съобщение за зетя в къщата – новозеландския поет Кевин Айърланд.
Може би защото в рая и в ада няма романи, „Нож“, най-новата книга на Салман Рушди, също не е роман. Липсва ѝ фикцията. Няма измислица. И всичко е така истинско, както само умирането може да бъде.
Книгата на Ангел Антонов за Райна Кабаиванска отговаря на много въпроси, и може би на най-важния от тях – как младата балканска певица се превръща в дивата, която цял свят обожава.
Руско-японската война е един от първите мащабни въоръжени конфликти в света, избухнали след началото на новата кинематографична ера. Кръвопролитният сблъсък се оказва медийно събитие, в което седмото изкуство изиграва важна роля.
Това място не беше никакво кафене. Беше просто мизерно гаражче, където продаваха кафе, алкохол, цигари, солети и вафли. А встрани, в дворчето, под купола на голям бор, имаше две маси с няколко стола. Това беше всичко. Това място ми беше и за море, и за планина през лятото, което отмина.
