Светът, а и България преди настъпващата 2026 г. са се оплели в казуси, за които сякаш не се намират начини как да бъдат разрешени. Струва ми се обаче, че ако си спомним прозрения, сторени от наши и чужди мислители, по-лесно ще успеем да се справим с тях.
„Годината на магическото мислене“ в Театър 199 е силно представление, автентичен театър. Този факт добива особено висока релефност в хоризонта на скорошни постановки на Стайко Мурджев, които съм успял да преживея.
При Деян Енев отново няма изненади и той наново ни изненадва със съдби, истории и словесни фотографии на странно красивия и жесток живот. В „Тъгувам по Киото“ стремежът към простота като че ли стига връхна точка до степен на обраност.
„Животът с французин“ е книга за празнично-делничните недоразумения, митологично-приказни, но и до болка реални. Сякаш важното е да се изобрази онази граница, която свързва, но и разделя битовото от приказното.
Младите хора, настоява папа Франциск, са надеждата на човечеството. Всеки от тях е онова „ти“, което, добавено към друго „ти“, дава „ние“, а всяко „ние“ е в основата на промяната, то е в основата на онази морална революция, която не може да бъде удържана от никое статукво.
(И) седмата стихосбирка на Ивета Данаилова съчетава филологически и философски подход към човека и света. Книгата е разделена в два цикъла – „Случайни думи от речника“ и „Опитомяване на хаоса“.
Четох и съпреживявах поезия, модерна, класическа, българска, преводна. Радвах се, пристрастявах се, вълнувах се и затова ми се иска да „заразя“ и други със световете на четири поетични книги…
Когато беше малка, с баба ѝ задължително ходеха в средата на декември до пощата в градчето, да пуснат писмото до Дядо Коледа. В пощата имаше специален кашон, облепен с лика на облечения в червено усмихнат старец.
