„Нека пред нашата съвест и пред съвестта на човечеството, пред духа на общочовешката история не отказваме на Украйна правото да се бори за себе си.“ Статията е публикувана в сп. „Украинско-български преглед“ от 1919 г.
Градчето е в очакване. Най-сетне се чува, че Рижия пристига. Всички излизат да го посрещнат на площада. Появата му е истинска класика. Леко се полюшва на коня, пушката му стърчи от калъфа на седлото с приклада напред, на бедрата му висят два револвера. И шапката му шапка, и шпорите му шпори…
Филмът на Корбе показва бруталността като акт на физическо насилие, но и като стремеж към контрол и подчиняване на творческия импулс.
Последната творба на големия американски писател разказва за Сай Баумгартнър, преподавател по философия и писател, седемдесетгодишен вдовец, който се впуска във вълнуващо пътешествие в собствената си памет. Мислите му следват криволиците на един плодотворен живот, белязан от дълбока любов към покойната му съпруга Анна. Роман с отворен финал, „Баумгартнър“ е задълбочен и затрогващ анализ на любовта, на скръбта по любимото същество, на настъпващата старост, поглед в миналото, което определя настоящето и от което зависи бъдещето, дори когато е проблематично. Изданието е на „Колибри“, преводът на Жечка Георгиева.
Започнах да пиша за българското снишаване и потърсих да цитирам писмото на Левски до Филип Тотю. Така попаднах на факсимиле с оригиналния текст на Апостола. Там той употребява страшния израз „изродици български“. Настръхнах! Тези думи са толкова страшни…
Да декларираш подобна еврофобска политика като патриотизъм, като загриженост за националната ни сигурност и за националното ни бъдеще си е жив цинизъм, демагогия, която, за съжаление, остава и до днес неразпозната от милиони наши сънародници.
„Преди да измият кръвта“ е отговор на живота ни в свят, доминиран от фалшивите новини. Фалшивите новини имат нещо общо с мъглата на войната, но са по-скоро смог, доколкото неизвестността при тях е примесена с отровните газове на пропагандата.
Войната е мицеларна вода, която измива грима – от лицата, улиците, плановете, поведението. Тя е мотика, която теса пелина и оставя горчивия привкус на невъзвратимост. На война ставаш себе си и няма нужда да играеш. Сега си всичко на всичко един човек измежду милиардите на тази земя.
Драги „консерватори“ – и нашенски, и по всички европейски предели; мога ли да ви попитам днес, когато „консерватизмът“ ви спечели самия „връх на света“ и се възглави от „рижия конник“ на Апокалипсиса, комуто „бе дадено да отнеме мира от земята“ – как се чувствате?
