Начало Музика Албуми „Sonata’57“ на Милчо Левиев
Албуми

„Sonata’57“ на Милчо Левиев

Светослав Николов
19.12.2021
21315

На 19 декември, деня, в който бе роден Милчо Левиев през 1937 г., отново си пускаме албума му завет – „Sonata’57“, който след премиерата си на диск току-що излезе на плоча.

Милчо Левиев знаеше всичко за музиката и за хората. Обичаше ги. Проникновенията му за изкуството и за човешката душа са в цялото му творчество – абсолютно безстрашен и безкрайно смел. Към огромния си талант той бе отговорен – вдъхновяваше ни с него, разширяваше хоризонтите ни, казваше ни колко сме му скъпи. И не си тръгна без подарък за нас. На 19 декември, деня, в който той бе роден през 1937 г., отново си пускаме албума му завет – „Sonata’57“, който след премиерата си на диск току-що излезе на плоча. С отправна точка негова творба от 1957 г., албумът събира десетилетия в един момент, в който със силата на своето изкуство Милчо Левиев направи така, че да си обещаем да бъдем като него – да не оставим неизследвана посока, да не сме подвластни на конформизма, да не се изморяваме и никога, никога да не спираме.

Милчо Левиев подготвя албума с концепцията да съчетае класика и джаз, да събере жанровете в общи точки, които са основите на музиката. На тях той стоеше стабилно и върху тях изгради свят на въображението – просторен, всъщност – необятен. Необикновен, този свят променя всекиго, увлича го, прави го съмишленик. Над 40 музиканти от България и от цял свят се покланят пред Милчо Левиев, завършвайки „Sonata’57“, доизграждайки този свят на любовта, в който инструменталните пиеси са станали песни с любим глас – на Вики Алмазиду.

Тя, заедно с дългогодишния приятел на Милчо Левиев Иван Минчев и с неговия син Михаил Минчев като копродуценти, следват дадените от маестрото насоки в невероятен по обем и впечатляващ с посвещението си труд. От София през Солун до Скопие и Лос Анджелис музиканти свирят подготвените от Милчо Левиев партии, изпращат материалите до обичния му Пловдив, където ги завършва с таланта си на пулта още един приятел от дълги години – Валери Костов. Всяко изброяване на имена ще остави списъка непълен, но ето ги солистите – Теодосий Спасов, Антони Дончев, Питър Ърскин, Глен Ферис, Влатко Стефановски… В албума редом до изявените музиканти, са и млади творци. На следващото поколение Милчо Левиев много държеше, всеотдайно се грижеше за него като преподавател и ментор, с личен пример, за да възпита продължители.

В албума произведения на Барток, Шопен, Равел, Вила-Лобос, Чайковски, Рахманинов свободно заговарят на езика на джаза в аранжиментите на Милчо Левиев. Негова е „Sonata’57“ по младежката му композиция Соната за цигулка и пиано, написана, докато е ученик на Панчо Владигеров. И творба на учителя му е тук. Албумът завършва с две пиеси – посвещения, написани от най-добрия му приятел в САЩ – Фред Селдън.

„Sonata’57“ e поклон към Музиката. Той е благодарността на Милчо Левиев към публиката. Слушаме го с нашата признателност към него.

 

Светослав Николов е програмен директор на Jazz FM и водещ на сутрешното предаване „Джаз ден“. След като завършва английска филология в Шуменския университет, попада в екипа на едно от първите частни радиа в България – „Форте“. Явява се и печели конкурс в българската редакция на BBC, което го праща в Англия. След завръщането си от Лондон става главен редактор в радио „Форте“. Следва година в „Хоризонт“ като новинар и работа за радио „Свободна Европа“. От няколко години е в екипа на единственото в България джаз радио, с което го свързва любовта към музиката.

Светослав Николов
19.12.2021

Свързани статии

Скрити букви – разкрити блянове
Изборът

Скрити букви – разкрити блянове

След като дълго избягва пианото като обект на творчески интерес, през 2013 г. Албена Петрович Врачанска започва отново да пише музика за инструмента, провокирана от няколко поръчки, поставили началото на поредица ярко представителни за индивидуалния ѝ стил солови пиеси. Значителна част от тези опуси се характеризират с принципния за авторката подход за извеждане на тематичния материал чрез музикалнокриптографски процедури, разработвани в различни исторически епохи. Художествените ѝ търсения имат за задача да открият композиционни похвати от миналото, за да изпробват техния потенциал в настоящето. Монографичното изследване на Илия Граматиков предлага възможни отговори и тълкувания от позиция на опита с историята. Публикуваме откъс от него.