0
3704

Tроловете на Путин

Йесика Аро, фотография wikipedia

Откъс от световноизвестното разслед­ване за руските пропагандни тролове, издадено на български от „Сиела“, превод от фински Максим Стоев

През последните години интернет троловете се превърнаха в оръжие за масово поразяване, способно да преобърне общественото мнение и дори националната политика на дадена държава. А руските механизми за информационна война са нагледен пример за това как с един коментар може да подмениш истината и да създадеш цяла идеология.

В „Tроловете на Путин“ финландската журналистка Йесика Аро описва своя собствен опит в конфликтите с тях, довел до заплахи за живота ѝ и принудил я да напусне родната си страна. През септември 2014 г., когато започва своето вече станало световноизвестно разслед­ване за руските пропагандни тролове, Аро е само на 33 години – млада жена, която мечтае за семейство и бляскаво бъдеще. След статията ѝ в обществената медия Yle, посветена на въздействието на информационната война на Кремъл зад граница, срещу нея започва безпрецедентна кампания, целяща да изтощи психиката ѝ и да „запуши“ устата ѝ. Финландската журналистка, живяла известно време и в Русия, е принудена да напусна родината си, но не се поддава на психологическите атаки и не се отказва от темата.

В книгата са описани редица фронтове на информационната война с Русия – още от времето на цветните революции в Източна Европа, през убийството на Сергей Магнитски, руската намеса в избирането на Доналд Тръмп, окупацията на Крим и Донбас, свалянето на малайзийския самолет над Украйна. Намесени са имената на хора, които познаваме и от българския фронт на информационната война – като Александър Дугин и генерал Решетников, както и нашумялата и у нас преди година тема за закона „Магнитски“.

Базирайки се на интервюта с дипломати, журналисти, политици, сблъскали се с руската пропаганда, станали нейни жертви, не само във Финландия, но и в Литва, Беларус, САЩ, Швеция, Великобритания, Украйна, Йесика Аро чертае точна карта на влиянието на руската машина за тролове върху оформянето на общественото мнение.

„Tроловете на Путин“ от Йесика Аро е стряскащо разследване, което изобличава тайните на може би най-жестокото психологическо оръжие за масово унищожение на XXI век. Разследване, което ще ви накара да погледнете на всичко, написано в интернет, с други очи.

„Tроловете на Путин“, Йесика Аро, превод от фински Максим Стоев, издателство „Сиела“, 2022 г.

ТРОЛОВЕТЕ ВЛИЯЯТ

През май 2015 г. резултатите от моето проучване за ефектите и средствата на руските тролски операции във Финландия бяха публикувани. След месеци на интензивни изследвания разкрих техниките и каналите на няколко напреднали и по-малко напреднали руски операции за влияние и ги илюстрирах с примери.

Разбрах, че агресивните, анонимни и фалшиви профили заглушават гласовете на обикновените граждани, като ги заплашват и нападат в мрежата. Атаките винаги са започвали, след като гражданите са изразявали в социалните медии мнения, критични за руската администрация.

Фалшивите профили гъмжаха от лъжи като „Путин иска мир и преговори“, „президентът на Украйна е войнолюбец“, „Русия не е нарушила международното право чрез присъединяването на Крим“ и частично постигаха целта си: караха хората да повярват в лъжата. Тъй като троловете пълнеха мрежата със своите теории, някои от потребителите вече не знаеха какво е вярно и кое не е вярно в Украйна.

Така че руските тролове в мрежата бяха успели в това, в което, когато започнах разследването си, се бях усъмнила: те лишаваха гражданите от правото да получават фактически достоверна информация, т.е. да формират мнение въз основа на истината, като по този начин се манипулираха публичните дебати във Финландия.

В изследването си представих доказателства за техники за манипулиране, използвани в международен план: разпространението на военни мемове и видеоклипове в YouTube, използване на автоматизирани ботове и объркване на групи в мрежата на Facebook.

Според мен най-тревожният ефект, който открих, беше този, че чрез лъжи се печели доверието на обикновени финландци и те стават проводници и разпространители на лъжите в мрежата.

Имаше и добра новина: много финландци споделяха, че са забелязали анонимните и лъжливи операции, но са ги възприели като старомодна пропаганда по нови канали.

На моите статии за троловете и ефектите от тяхната дейност обърнаха внимание и в чужбина. Поради международния интерес радиото ги публикува на английски и руски език на сайта си. Моите разкрития все още се цитират в проучвания и в медиите.

Един от каналите, които бях изброила в моите статии като дистрибутор на руската пропаганда и място за анонимни профили, беше уебсайт, наречен MV Magazine[1]. Той се появи през 2014 г. на финландски език, като неговото първоначално име „Какво, по дяволите??!!“ е красноречиво. Сайтът публикува новини, гарнирани с изображения и надписи, вулгарни и скандални писания, голяма част от които от анонимни автори. Такива „статии“ бяха публикувани още през 2014–2015 г. По много на ден.

Сайтът MV превежда материали от чужди сайтове, най-вече за престъпления, извършени от мюсюлмани, както и от търсещи убежище. В него Yle и други традиционни медии бяха обвинявани в лъжа и разпространение на конспиративни теории.

Този сайт привлече вниманието ми, защото преведе на фински материали на руската пропагандна мрежа RT. Писанията на MV ми напомняха за страниците на анонимните руски тролове и защото в тях активно се използва златното правило на руската пропаганда, принципът 40:60.

Сайтът на MV има вграден Facebook Plugin, който позволява на всеки потребител на социалните мрежи, включително и на троловете, да пише под всяка статия собственото си мнение за световните събития. Предложената възможност активно се използваше дълго време: коментарите бяха пълни с крещяща расистка реч на омразата, предлагаха се решенията на Путин за всички западни проблеми, разпространяваха се конспиративни теории и се пишеше за остри проблеми с психичното здраве на авторите на статии. Понякога преброявах до 100 очевидно фалшиви профила, които коментираха под статии на MV в агресивен стил със светкавична скорост.

В допълнение MV публикува напълно измислени неща. Той се хвалеше, че „казва неща, които държавните медии премълчават“. Това мото е копирано от руския RT.

MV атакува всеки, който обективно оценява или критикува неговото съдържание или действия. Когато репортерът на Western Media Юха Вайнио написа статия за приходите от реклама на MV и броя на читателите, MV го нападна жестоко и обеща да плати награда на всеки, който би им казал чувствителна информация за личния живот на журналиста.

Четири часа след като публикувах своята статия за ефекта от руските тролове и техниките им, MV и подобни сайтове започнаха срещу мен безпрецедентна по мащаб кампания.

Години по-късно прокурорът Юха-Мико Хамалайнен определи тази кампания като опит за унищожаване на живота ми и на работата ми.

ШУТЪТ НА ЖУРНАЛИСТИКАТА

В първата си статия MV ме заклейми като шут на разследващата журналистика, подигра се с изследванията ми за фабриката за фалшиви новини в Санкт Петербург и ме обвини, че съм започнала работа по темата, защото сайтът и неговите тролове са критикували западния елит и илюминатите. Пуснаха и лъжата, че срещу мен има множество сигнали за престъпления. Беше цитирано изявление срещу мен от бившия депутат от СДП Мико Ело в неговия блог.

Към статия имаше прикрепен мем, показващ моето лице и текст на английски: JESSIKKA ARO FAKE NEWS JOURNALIST DEBUNKED[2]. Публикуваха отново и телефонния ми номер.

И по-рано бях виждала същия обиден мем, изпратен по електронна поща до финландски медийни шефове и министри от правителството.

Когато гледах разпространяваните от MV истории в тяхната група във Facebook, която се беше превърнала в пълнокръвна общност на омраза, открих, че те оказват незабавно въздействие върху читателите. Един от коментаторите на статията беше мой стар приятел от Тампере. Дори той, според мен разумен човек, който ме познава, написа негативен коментар за мен: „Тя е моя стара позната. някога беше свястна. Не знам какво, по дяволите, ѝ се е случило, че вярва в тези глупости. мислех, че е по-умна“.

Отново видях в реално време как мнението на индивида в един миг може да бъде манипулирано. В този случай старият ми приятел беше принуден да си промени мнението за мен. Временно.

В следващите дни бяха публикувани подобни истории за моята личност на сестринския сайт на MV – Uberuutiset.fi, и в други блогове.

Историите на MV за мен робски следваха примера, който беше зададен от слугата на Кремъл Йохан Бакман.

Шефовете на фабриката за тролове всеки ден са давали инструкции за това, което трябва да се пише в интернет за мен: Йесика Аро е пропагандист на НАТО и лъжец, Йесика Аро измисля руски тролове в собствената си глава, Йесика Аро обвинява обикновени хора за платени тролове и извършва престъпления. Нито едно от обвиненията не беше вярно. Финландската мрежа от фенове на Путин, Йохан Бакман и други проруски екстремисти се активизираха като по магия да пишат за мен.

Бакман рекламира MV във Facebook и Twitter. По-късно той публикува видео в YouTube, в което представи главния идеолог на Кремъл Александър Дугин и аналитичния център „Катехон“ и излъга, че MV е най-популярната медия във Финландия.

Към този момент кампанията на омраза срещу мен беше продъл-жила вече девет месеца и възнамерявах да заведа дело. Твърденията срещу мен са обидни и лъжливи, а клеветата е престъпление във Финландия.

Събрах на едно място всички клевети и ги показах на адвокати, които потвърдиха подозренията ми: вероятно те щяха да предизвикат полицейско разследване и дело. Един от юридическите експерти посочи, че дейността на недоброжелателите ми наподобява организирано престъпление, което може да доведе до по-високи присъди в съда.

Но не бях сигурна. Съдебните битки продължават с години. Аз не бях станала журналист, за да споря с екстремисти в съда. Бях обучена да работя на експертна позиция, да пиша статии и да разпространявам информация за обществеността, а не да се излагам в заглавията на криминалните новини.

И честно казано, бях убедена, че ако дам материалите на полицията и започне разследване, недоброжелателите ми ще ме нападнат още по-яростно.

Реших да продължа живота си колкото се може по-нормално, сякаш не съществува кампания на омраза. Исках да се съсредоточа върху няколко интересни проекта. Съдебно дело би отвлякло вниманието ми от любимата работа. Но от друга страна, тормозът също отвличаше вниманието ми.

Не докладвах за престъпленията спрямо мен и през следващите шест месеца кампанията продължи да се ожесточава. Опитах се да игнорирам ефектите ѝ, но смъртните заплахи и клеветите ме преследваха от работа до дома, по празниците, през вечерите и нощите.

През януари 2016 г., след като един от троловете във Facebook разпространи за пореден път обидни за мен лъжи и стана ясно, че MV са ме шпионирали по време на отпуската ми в Тайланд – оплюха дори червилото ми, изкараха ме натовски трол, нарекоха ме „кофа за негърска сперма“ и измислиха въображаемо изнасилване в тоалетна на бар, аз направих подробно оплакване.

Страхувах се да изляза сама навън. Казах на полицията, че разпалването на омраза срещу мен онлайн представлява истинска заплаха за сигурността ми. Бях получила толкова много директни заплахи, че беше въпрос на време човек, подтикнат от MV, да ме атакува физически.

Полицията сякаш взе на сериозно оплакването ми. Но новата кампания вече беше в ход. Записана професионално в студио песен с подигравателно съдържание бе качена в SoundCloud[3]. В „смешната“ песен отново ме обвиняваха, че съм пропагандист на НАТО и САЩ и повтаряха твърденията, че сама съм си измислила руската армия от тролове.

В YouTube публикуваха видеоклипове с английски субтитри, като в един от тях, наречен „Ловецът на тролове Йесика Аро“, артист с руса перука, облечен в трико на супергерой, ме имитира как преследвам въображаемите тролове на Путин, размахвайки американското и натовското знаме.

Във видеото „аз“ върша работата си за радиото с пистолет в ръка в Москва на Червения площад до Кремъл. Приравняваха ме с героинята Мери Гуднайт от филм за Джеймс Бонд, която се плаши от чудовища. Моите обвинения бяха дискредитирани и бях обявена за луда. В края на видеото актьорът, който ме изобразява, беше блъснат от кола.

Видеоклиповете и песните бяха записани професионално. Анонимни тролове в Twitter даваха линкове към песента и препоръчваха тя да се пуска и по радиоканали.

Когато певческата кампания в Twitter месеци наред не показваше признаци на отслабване и продължи да се развива, докладвах един от профилите в социалната мрежа. Получих автоматичен отговор, че този профил не е нарушил условията на услугата, въпреки че очевидно нарушаваше поне две правила: беше анонимен и с престъпно съдържание.

Отговорих на Twitter, като публикувах пример за заподозрян престъпник и им казах, че ще се обърна към полицията да помогне да затворят профила, ако Twitter не предприеме действия.

Отговориха ми по същия стар начин. Изглеждаше така, че сякаш социалната мрежа пази правото на анонимни профили да сеят омраза и да разпространяват лъжлива информация.

Междувременно приятелите ми ми казаха, че техните профили във Facebook са замърсени с платена реклама на сайт за тролове. В спонсорирана публикация се лъжеше за това, което правя, рекламираше се връзка към песента.

Така още през пролетта на 2016 г. във Финландия беше ясно, че Facebook е толерантен към враждебните, анонимни, проруски настроени и с потенциално престъпно съдържание профили. От гледна точка на въздействието беше безразлично дали такова съдържание е произведено в офиса в Санкт Петербург, или от платено във Финландия лице – очевидно е, че производството на толкова голямо количество материал не е безплатно.

И моят работодател Yle също беше нападнат. Някой копира информация за мен от вътрешния комуникационен канал на радиото, приложи подигравателната песен и изпрати съобщения от фалшив имейл адрес на моите колеги и ръководители. Пишеше, че обучавам журналистите на Yle за тролове и кибератаки.

Междувременно Йохан Бакман отново ми изпрати подигравателно съобщение в Messenger. Попита: „Как върви, Мери Гуднайт? Изглежда, че оставаш втора в информационната война;)“.

Към онзи момент бях напълно изтощена. Направих екранни снимки от всички над 100 манипулиращи съобщения от Бакман и ги представих на полицията. Бакман, от своя страна, предостави нашия обмен на съобщения или част от него на руски сайт за фалшиви новини, наречен Russia Beyond the Headlines, който цитира части от съобщенията в своя статия.

За пореден път бях напълно безсилна. В миналото бях възприемала контрастратегия: разказвах публично и при всички възможни случаи на каква изключителна кампания съм подложена и как са се опитвали да ме заглушат и да ми запушат устата. Правех свои собствени публикации в социалните медии по темата и давах множество интервюта.

Стратегията ми беше успешна до определен момент. Започнах да получавам съобщения от хора, които бяха станали обект на същия тип кампании.

Във Финландия бяха атакувани Саара Янтунен, експерт по информационната война, и писателят и преводач Юка Малинен.

Йохан Бакман, троловете и екстремистите се нахвърлиха и срещу Имби Паю[4] и Софи Оксанен, които пишат критично за Съветския съюз и информационната война на Кремъл. Обект на нападки стана и Хейди Хаутала, бивш министър на Зелените и настоящ евродепутат, тъй като повдигна въпроса за престъпленията срещу правата на човека от страна на Кремъл.

Първоначално си мислех, че това е операция за натиск само във Финландия и срещу финландци, но след това шведският журналист Патрик Оксанен се свърза с мен и разказа своята история.

Оксанен също беше написал статия в Швеция за информационната война, водена от Русия, и веднага беше станал обект на подигравки и неонацистки, екстремистки атаки и очерняне – във Facebook, в YouTube и от страна на фиктивни неправителствени организации, подкрепяни от Русия.

Имаше безвкусни мемове и карикатури с него. Трол излъга, че Оксанен е осъден педофил – нещо, заради което той заведе дело за клевета и успя да го спечели.

След като Оксанен и мнозина други се свързаха с мен, започнах да разбирам, че атаката срещу критиците на Кремъл е глобална стратегия.

И тъй като тази стратегия беше вредна, заплашваше свободата на словото, демокрацията и националната сигурност в няколко държави, трябваше да се разкрие.

Започнах да обмислям написването на тази книга.

[1] MV-lehti е финландски алтернативен медиен сайт, базиран в Испания и от 2018 г. – във Финландия. Основан е от Иля Яницкин през 2014 г. – Бел. прев.
[2] Йесика Аро, журналист за фалшиви новини, разобличена. – Бел. ред.
[3] SoundCloud е онлайн платформа за разпространение на аудио и музика, базирана в Берлин, Германия, която позволява на потребителите да качват и споделят звукови файлове. – Бел. прев.
[4] Имби Паю – естонска писателка, журналистка, сценаристка и режисьорка на документални филми. – Бел. прев.