Инструменталистите от Ultra High Flamenco идват от два свята, на джаза и фламенкото. С Пабло Мартин, основния двигател в групата, която ще свири в София на 6 юни, разговаря Маргарита Борисова.
В тази група си дават среща великолепни инструменталисти, извървели дълъг път поотделно в групите на Херардо Нунес, Висенте Амиго, Мигел Поведа, Марина Ередиа. Формацията се е родила през 2005 г, когато Хосе Кеведо „Ел Бола”, Пабло Мартин, Алексис Льофевр и Пакито Гонсалес се събират, за да акомпанират на фламенко трупата на Хоакин Грило, и разбират, че може да продължат пътя си заедно. Дебютният им диск е записан като лайв сесия в студиото в Морон, а програмата е представена на множество престижни джаз и уърлд фестивали – в Испания, Швеция, Германия, Франция, Норвегия, Холандия. Вторият им албум е наречен Bipolar и именно той ще бъде представен тук, в София. И двата им албума печелят наградата Най-добър албум на годината на UFI в Испания. UHF продължават пътя, започнат от хора като Пако де Лусия, Томатито и Висенте Амиго, които дават самостоятелен живот на инструменталната импровизация във фламенкото. Два дни преди концерта им в София разговаряме с басиста и основен двигател в групата Пабло Мартин.
Познавате се покрай участието си в трупата на танцьора Хоакин Грило – какво ви накара да продължите пътя си като UHF?
Истината е, че някои от нас се бяха засичали преди това тук-таме, но поотделно, а с Хоакин се събрахме и четиримата за първи път заедно и разбрахме, че сме на една вълна. Имаше сила. Имаше специална динамика и съвсем естествено оттук нататък идеята да направим нещо заедно беше въпрос на време и не се бавихме много.
Защо избрахте това име?
Мислихме много върху това как да наречем нашата група и най-накрая се спряхме на UHF по много причини. Искахме да присъства думата Flamenco в името и от друга страна, да е на английски, за да се разбира лесно извън Испания. Също така заложихме на играта на думи с абревиатурата на Ulra High Frequency и това още повече ни хареса.
Добре тогава как смятате, че трябва да бъдете класифицирани: като група, която свири джаз, фламенко фюжън или друго?
Ние не правим джаз, макар че може да се определи така по структурата на дадени пиеси или заради хармонията им, но принципно ние свирим фламенко – не е нужно да имаме певец или танцьор, за да бъдем определени като фламенко група. Ние сме музиканти, които са овладели различни видове музика, и в последните години обръщаме най-много внимание на фламенкото, което е водещата нишка при нас, около която се оплитат и другите музикални влияния. Правим музика за всякаква публика – свирим фламенко, но може да се харесаме на хора, които търсят хубави мелодии, ритми или хармонии и откриват всичко това във фламенкото, а не пречи да излезем и на джаз форум, защото имаме какво да кажем.
Как постигате разбирателство за пиесите, по които работите, като се има предвид, че идвате от различни музикални светове?
Странно е наистина – много сме различни един от друг, но сме свирили дълго в групи на артисти от Херес и затова имаме стабилен звук и ритъм, с две думи – правим фламенко.
Смятате ли, че днес фламенкото се слуша повече?
Фламенкото има много интересно развитие, като се наблюдава не само смесването му с други стилове. Преди доминираха фламенко пеенето и танцът – el cante y el baile, а днес като че ли инструменталното фламенко повече се харесва. Това е много млада музика, предстои й дълъг път. Но вижте – във Франция преди се харесваха танцът и пеенето, а сега на мода е китарата, докато ние в Испания страдаме от музикално невежество и препочитаме две момиченца да пеят салсица.
Последният ви проект се нарича Bipolar и въвежда идеята за два полюса – защо два, а не четири?
Става въпрос за два полюса, защото макар че сме четирима, произхождаме от два музикални свята – от една страна са Ел Бола (китара) и Пакито (перкусия), които са израснали във фламенко среда, докато Алексис (цигулка) и аз (Пабло Мартин – контрабас) идваме с класическа и джаз подготовка.
Интересни са фотосесията към новия ви албум, както и филмчето за презентацията на Bipolar – изглежда доста се забавлявате, докато подготвяте албумите?
Най-приятното е да се записва диск без напрежение. Ние правим това, което ни харесва, и се стараем да дадем най-доброто от себе си, да го изведем навън и то да достигне до хората. Аз наистина много се забавлявам, докато записваме. Във филмчето са добре разяснени нашите музикални идеи, хората могат да ни видят като отделни личности и като музиканти, включително са загатнати и нашите спорове. А и като продуценти на диска носим по-голяма отговорност.
Свирили сте поотделно с някои от най-великите имена във фламенкото – Висенте Амиго, Херердо Нуниес, Хоакин Грило, Мигел Поведа – не ви ли се прищя да включите като гост някой от тях?
На всички наши приятели и познати музиканти им хареса идеята, че се събираме и правим UHF, и някои наистина искаха да участват в нашия проект, но пък ние искахме да е точно това, което е, и затова до момента не сме включвали гост музиканти.
На какви форуми ви канят най-често?
Досега сме свирили и на джаз, и на фламенко фестивали. В това е предимството да свириш музика като нашата – като не принадлежим към определен стил, се вместваме в различни формати.
Вие самият чувствате ли се удобно в кожата на музикант?
Вече съм на 40 години и все още продължавам да имам чувството, че сега започвам и ми предстои да науча всичко. Да свириш фламенко-джаз е едно умствено и физическо упражнение, което е много препоръчително. Продължавам да се вълнувам на всеки концерт и съм изумен от безкрайните възможности, които ми предлага този начин на живот. Май не съм си сбъркал професията.
Концертът на UHF е на 6 юни от 20.30 часа в София Лайв Клуб.
