0
1143

Wardruna: викингската музика като огромен пъзел

1
Ейнар Селвик, © Transfiguration

С Ейнар Селвик, създателя на норвежката фолк-ембиънт формация, часове преди концерта им в зала 3 на НДК, разговаря Цветан Цветанов.

Норвежците Wardruna определено са явление в жанра си. Явление от порядъка на групата на Оки Кано за айну-културата в Япония, Омар Фарук Текбилек за суфи-музиката или Huun Huur Tu за тувинската музика. Тоест, съвременна група, която не само черпи от стария фолклор, но създава и свой уникален свят, съчетавайки образците от древността с оригинално композиторско мислене. По-широката публика познава Ейнар Селвик и Wardruna от музиката към сериала „Викинги”, но популярността в световен мащаб тук съвсем не е равнозначна на по-лесна смилаемост. Музиката на Wardruna е преди всичко висока проба изкуство, създадено с много познание и не по-малко интуиция. Музиката им превежда слушателя през звукови пейзажи и действа както на семантично, така и на емоционално ниво. Силно атмосферична, в нея са вплетени множество стари инструменти, рогове, лири, които носят както съответните отдавна забравени в съвременността звукови вибрации, така и едно по-сурово познание за по-сурови и комплексни времена, което не ни се дава сдъвкано наготово, а се отваря към нас с покана сами да тръгнем на пътешествие из забравени вече епохи. Концертът на Wardruna е организиран от фестивала Transfiguration, чието второ издание ще бъде през лятото на крепостта Царевец. С Ейнар Селвик се срещаме буквално няколко часа преди концерта в Зала 3 на НДК.

Ейнар, нека да започнем със старонорвежката лира, която държиш в момента – каква е настройката й?

Правя различни настройки – в зависимост от това какво свиря, от самата композиция. Не следвам някакви строги правила, но се опитвам да следвам силните си усещания за нещата. Търся кое би звучало уместно. Смятам, че старата нордическа музика е доста специфична. Новите форми във фолклора ни се придържат към образците на тази специфичност от най-стария ни фолклор. Аз също се придържам към каноните, но следвам и инстинктите си по отношение на това кое би звучало естествено и кое не.

Този въпрос води към следващия – доколко се придържаш към историческите извори и доколко следваш интуицията си в самия процес на създаването на музиката на Wardruna? Защото знаем, когато човек дълбае толкова назад във времето, винаги има много въпросителни.

Мисля, че във всички учения източниците могат да те доведат само донякъде. И трябва да помним, че много от писмените източници са по-късни и се основават на устната традиция, т.е. няма стопроцентова сигурност, че те са напълно точни. Аз го виждам като гигантски пъзел и накрая, когато се стигне до подреждането му, всеки, който някога е работил с музика, разказвачество, театър, поезия, би подредил пъзела така, че да функционира. Важно е обаче да имаш здрава основа и да познаваш източниците, да имаш историческата информация. Не мисля, че е много умно да тръгнеш да се катериш по високо дърво, което обаче няма корени. Защото ще паднеш. И това, което знаем или си мислим, че знаем за старите времена, мога да го подредя по начин, по който би сработило. Познанието дава и свобода: историческите извори казват: „Така е било”, но доброто им познаване ти дава възможността да пренаредиш нещата, казвайки си: „Добре, аз пък ще го направя по друг начин, който също би бил достоверен”. Когато работиш с хора, с деца примерно, те винаги разпознават кое е истинско и кое не. Дълги години съм работил с деца, те са жестоки – ако представлението ти пред тях не се получи, си обречен. Така че в течение на работата започваш да усещаш кое се получава и кое не. И когато вече имаш това умение, вече можеш да четеш изворите от чисто практическа гладна точка. И започваш да виждаш по-ясно нещата.

3
© Transfiguration

Вярваш ли в „машината на времето”? Къде се намираш, условно казано, когато композираш – в наши дни, или се „пренасяш” мислено няколко века назад?

Понякога виждам образи от старите времена. Голяма част от музиката си създавам, докато вървя. Това е начинът ми да чувам и виждам. И много често дадена композиция идва точно от идея, хрумнала ми по този начин… най-вече сред природата. Но и обратното влияе – понякога пълната откъснатост от природата може да е много вдъхновяваща. Тогава се появява копнежът по нея. И тази опозиция, смятам, е много плодотворна. Понякога имаме нужда от добър проблем, за да си поставим съответните въпроси и в крайна сметка да създадем добра композиция.

Разкажи ни за работата си с исландския композитор Хилмар Орн Хилмарсон – тук познаваме много добре музиката му от филмите на Фридрик Тор Фридриксон и влиянието на природата в неговата музика също е съществено, ако трябва да направим някаква съпоставка с Wardruna.

На първо място Хилмар е велик като човешко същество – изключително мил и притежаващ безкрайни познания. Много добър приятел. Като музикант също много съм научил от него. Работили сме по различни проекти, които се надявам близко бъдеще да бъдат издадени. Ако мога да обобщя така: той неслучайно е легендарен.

Работил си и с други исландски музиканти. Исторически погледнато, във времената, които възсъздаваш с музиката на Wardruna, норвежците и исландците са били много повече от братовчеди.

Да, те са близки до западните норвежци като мен – по много начини. Имаме много прилики, но също и разлики, които са не по-малко интересни… Но усещането ни – и нашето, и тяхното – е на едно семейство.

Казваш, че младите хора в Норвегия днес познават много слабо старите фолклорни традиции. Наистина ли е така?

Това, което изучаваме за нашите корени в училище, е на едно доста повърхностно ниво. Представят ни нещата по начин, по който ни е напълно невъзможно да ги приемем насериозно. Всичко е доста опростено и скандинавските богове са ни представени почти като анимационни герои, които трудно можеш да съотнесеш към собствената си култура. Но когато навлезеш в проблематиката по-сериозно, разбираш защо е така. Скандинавската митология е толкова сложна и объркана, материалът, с който борави, е труден. Всичко е много различно от начина ни на мислене днес. Нещата там не са черно-бели, не са линеарни, няма някой, който да знае кое е само добро или само зло. Т.е. тази митология е по-близо до естеството на човека. И до естеството на природата. А това е сложна материя.

Ти самият откога се интересуваш по-задълбочено от традицията?

Още от дете. Баща ми знаеше всичките саги и винаги, когато излизахме сред природата, ми разказваше истории за стари времена. И мисля, че ако чуеш тези истории като дете, и то именно по местата, където те са се развивали, започваш да ги преживяваш… На по-голяма възраст започнах много да чета за тези неща, да ги изучавам – бях очарован, именно защото като дете не можех да ги разбера изцяло. Задавах си много въпроси… Защо всичко се развива циклично, защо този герой е такъв ли онакъв, защо нещата са поставени по този, а не по друг начин?… Това настина ме интригуваше и продължава да ме интригува.

А близкото минало: има ли нещо, което е останало у Wardruna от времената ти на блек-метъл барабанист?

Всичко, което правиш през живота си, ти повлиява по някакъв начин. Всичкият багаж, който носиш, ти влияе, но пък аз не вярвам, че човек може да поеме цялата тежест. Затова решаваш кое е уместно и си струва да запазиш и от кое да се откажеш. И да, когато слушам музиката, която създавам днес, мога да определя кое съм запазил от стария си подход към свиренето.

Това, което ще кажа, разбира се, не е вярно, но много хора по света смятат блек-метъла за норвежката фолклорна музика…

Ха-ха, разбира се че нещата не стоят така. Но Норвегия имаше нужда от такъв вик на пробуждане. Някои от нещата които станаха, бяха неизбежни и нямаше как да се защитим от тях… Но ако го погледнем в ретроспекция, мога да кажа, че цялото това блек-метъл движение премахна някои граници, които трябваше да бъдат премахнати – по отношение на религиозната свобода или закостенялостта – някои важни граници.

Ти ситуираш блек-метъла в конкретен исторически период?

За мен свиренето в Gorgoroth беше повече професия, изкуство – не влагах нищо лично. А имах нужда от нещо друго, среда, в която да изразя собствените си идеи и нещата, които значат нещо за мен – затова и създадох Wardruna.

А с кой от инструментите си се чувстваш най-дълбоко свързан?

Труден въпрос. Свиря на барабани от 3-годишна възраст. Но днес наистина не знам. За мен многото инструменти са средство да нарисуваш цялостната картина. И това ми носи най-голяма радост – да композирам различните частици, звуци, инструменти така, че да се получи цяла картина.

Двата албума на Wardruna и предстоящият трети са обявени като трилогия по старонорвежките руни. Какво става обаче след това?

О, това е само началото. Имам идеи за много други неща след това…

В същата насока?

Да.

И накрая: можеш ли да си представиш твоята музика на фестивал, например, в Монголия, в Родопите или в Западна Африка, където изворната музика, по мое мнение, без да звучи еретично, има съответните допирни точки с твоята музика?

Всички стари, местни, запазени видове музика са ми близки. Търсейки корените на собствената ми култура, големи части от която са изгубени, за мен е съвсем естествено да се интересувам и от други стари култури, които са се запазили през вековете. За мен те са вдъхновение и откривам сходства с моята собствена култура из най-неочакваните кътчета на света. И да, ако ме поканят на такъв фестивал, на някое такова място, бих отишъл с удоволствие.