Изгубена глава от Херодот

И отвъд това там в океана лежи, обърнат към запада и севера, островът Яинатирб[1], който Хекатей[2] наистина определя като идентичен по размер и форма със Сицилия, но той е по-голям, и даже да го нарече триъгълен, човек няма да сбърка. Той е гъсто населен с хора, които носят дрехи, твърде сходни с тези на варварите от северозападните части на Европа, макар да се различават по език. Тези островитяни, превъзхождащи всички познати ни човеци в търпението и издръжливостта, имат следните обичаи.

В средата на зимата, когато мъглите и дъждовете са най-обилни, те отбелязват голям празник, който наричат Exmas, и в продължение на петдесет дни се приготвят за него по начина, който следва да опиша. Най-напред всеки жител е задължен да изпрати на всекиго от приятелите и роднините си квадратно парче твърда хартия с отпечатана на него картина, което на техния език се нарича картичка за Exmas. Картината обаче представлява птички, кацнали на клони, или дървета с тъмнозелени бодливи листа, или още хора в одежди, каквито според представите на Яинатирбианците предците им са носили преди двеста години, возещи се в карети, каквито тези предци са използвали, или къщи със сняг по покрива. Яинатирбианците не са склонни да обяснят как тези картини са свързани с празника, опазвайки (както предполагам) някаква свещена тайна. И понеже всички трябва да изпратят тези картички, пазарът е изпълнен с тълпата купувачи, така че настават голям труд и умора.

Но веднъж накупили толкова, колкото са сметнали за достатъчно, те се прибират по домовете си и намират там подобните картички, които другите са им изпратили. И когато намерят картички от някого, на когото те също са пратили, ги изхвърлят и въздават хвала на боговете, че поне тази работа е приключена до следващата година. Когато обаче намерят картички от някого, на когото не са пратили, се удрят в гърдите и стенат, и изричат проклятия към изпращача; и след като достатъчно са оплаквали нещастието си, отново нахлузват ботушите и излизат в мъглата и дъжда, и купуват картичка и за него. И нека се задоволим с това описание за картичките за Exmas.

Те си изпращат и дарове, които им причиняват същите страдания, каквито и картичките, или дори по-лоши. Понеже всеки жител трябва да отгатне стойността на дара, който всеки приятел ще му изпрати, за да отвърне с дар с равна стойност, независимо дали може да си го позволи, или не. И купуват като дарове един за друг такива неща, каквито никой човек никога не е купил за себе си. Тъй като продавачите, разбрали обичая, излагат всякакви видове дрънкулки, и всичко онова, което, бидейки безполезно и абсурдно, не са успели да продадат през годината, предлагат сега като дар за Exmas. И макар Яинатирбианците да твърдят, че сами нямат достатъчно от нужните неща, като например метал, кожа, дърво и хартия, въпреки това невероятно количество от тези блага се прахосва всяка година за направата на даровете.

През тези петдесет дни най-старите, бедни и нещастни граждани си слагат фалшиви бради и червени роби и обикалят пазара, маскирани (според мен) като Кронос. И продавачите на даровете, също както и купувачите, придобиват блед и уморен вид поради тълпите и мъглата, тъй че всеки посетител на Яинатирбиански град по това време на годината би помислил, че голямо обществено бедствие е застигнало страната. Тези петдесет дни на подготовка се наричат на варварския им език треска.

Но когато денят на празника настъпи, повечето от жителите, изтощени от треската, лежат в леглата до обяд. Вечерта обаче изяждат пет пъти повече храна от обикновено и, короновайки се с хартиени корони, се опияняват с напитки. А в деня след Exmas им става тежко, бидейки вътрешно разстроени от вечерята и пиенето и изчисляването на сумите, похарчени за дарове и вино. Понеже виното е тъй скъпо на Яинатирбианците, че човек трябва да погълне количество, равно на талант, за да се опияни достатъчно.

Такива следователно са обичаите за Еxmas. Но малцина сред Яинатирбианците също отбелязват празник, отделен и свой, наречен Chrissmas, който се пада на същия ден като Exmas. И тези, които го спазват, като извършват обратното на мнозинството Яинатирбианци, стават рано на този ден с ведри лица и отиват преди изгрев в определени храмове, където участват в свещено пиршество. И в повечето храмове излагат изображения на красива жена с новородено Дете на коленете ѝ и животни и овчари, които се покланят на Детето. (Обяснението за тези изображения е дадено в определена сакрална история, която знам, но не повтарям.)

Ала самият аз говорих със свещенослужител в един от тези храмове и го попитах защо празнуват Chrissmas в един и същи ден с Exmas; понеже това ми се струваше неудобно. Но той ми отговори:

– Не е право, о, чужденецо, ние да променяме датата на Chrissmas, но дано Зевс внуши на Яинатирбианците да празнуват Exmas по друго време или изобщо да не го празнуват. Понеже Exmas и треската разсейват умовете дори на малцината от свети неща. И ние наистина се радваме, че хората се веселят на Chrissmas; в Exmas обаче не е останало веселие.

И когато го попитах защо търпят треската, отговори:

– Това, о, чужденецо, е рекет[3].

Говореше, предполагам, с думите на някой оракул, неразбираеми за мен (тъй като ракетата е инструмент, използван от варварите в игра, наречена тенис).

Но онова, което твърди Хекатей, че Exmas и Chrissmas са едно и също нещо, не е достоверно. Понеже първо, картините, отпечатани на картичките за Exmas, нямат нищо общо с историята, която свещенослужителите разказват за Chrissmas. И второ, повечето от Яинатирбианците, макар да не вярват в религията на малцината, въпреки това изпращат дарове и картички, и участват в треската, и пият с хартиени шапки. Но не е характерно за хората, пък били те и варвари, да понасят толкова многобройни и големи изпитания от почит към бог, в когото не вярват. И стига толкова за Яинатирб.

1954 г.

Превод от английски Ралица Райкова

Клайв Стейпълс Луис е сред най-прочутите християнски мислители и писатели на XX век. Роден е на 29 ноември 1898 г. в Белфаст, Северна Ирландия. Отрано проявява интерес към митологията и литературата. През 1917 г. участва в Първата световна война. По-късно завършва Оксфордския университет с отличие и преподава там известно време философия, а после работи като асистент в катедрата по английска литература. През 1954 г. става професор по средновековна и ренесансова литература в Кеймбридж, но и след това продължава да счита Оксфорд за свой дом, там се намира и къщата музей с неговото име. Пак там се събира кръгът с негови приятели, наречен „Съмняващите се” (The Inklings). Те се срещат ежеседмично, за да обсъждат философски и литературни проблеми, а също да четат един на друг откъси от книгите, които пишат в момента. Сред членовете на това малко общество са Дж. Р. Р. Толкин, Чарлз Уилямс и Оуън Барфийлд. През 1955 г. Луис става член на Британската академия на науките. Освен със своите изследвания върху английската литература през Средновековието е известен и с трудовете, разглеждащи християнството от гледната точка на човека, загубил вярата си в детството и върнал се към нея вече в зряла възраст. Автор е на книгите: Проблемът болка (The Problem of Pain, 1940), Писмата на душевадеца (The Screwtape Letters, 1942), Чудесата (Miracles, 1947), Застигнат от радостта ( Surprised by Joy, 1955), Четири пъти любов (Four Loves, 1960) и др.

––––––––––––––––

[1] „Британия“ наобратно. Б.ред.
[2] Хекатей – старогръцки писател, историк, географ и политик. Б.ред.
[3] В оригинала е използвана думата racket, която означава и спортна ракета. На български език и в смисъла, вложен от автора, би било по-подходящо да се преведе като организирано мошеничество, отколкото като рекет, но бе избран вторият термин, за да се запази поне отчасти играта на думи в следващото изречение.