Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

Открита е кореспонденция между Райнер Мария Рилке и Зигмунд Фройд. Двете писма на Фройд се намират в наследството на поета, постъпило в Германския литературен архив, а писмото на Рилке е сред документите на Фройд в Конгресната библиотека във Вашингтон

Две годишнини напомнят за големия поет Райнер Мария Рилке: той е роден през декември 1875 г. и умира в швейцарски санаториум през декември 1926 г. Вече излязоха две нови биографии[1] на Рилке, а сп. Sinn und Form публикува кратка кореспонденция между Зигмунд Фройд и Рилке от февруари 1916 г. Писмата са сред огромното количество документи, които Германският литературен архив придоби преди три години от наследниците на Рилке.

В Париж през 1909 г. поетът за пръв път научава за новите идеи за несъзнаваното и То от своя приятел Виктор Емил фон Гебзател.[2] Най-добрата приятелка на поета, писателката Лу Андреас-Саломе[3], започва да учи психоанализа при Фройд през 1912 г. През лятото на 1913 г. тя придружава Рилке на конгрес на Международната психоаналитична асоциация, където той се запознава с Фройд. Остават заедно до късно през нощта.

Рилке, който често страдал от нервни кризи и необясними болки и прекарвал седмици и месеци в луксозните институти на процъфтяващата натуропатична индустрия, вярвал в психосоматичния произход на тези „злини“, които обаче се обясняват най-вече с откритата малко преди смъртта му левкемия. И до днес на поета и творчеството му се приписва пъстър букет от най-тежки неврози. Известният автор страдал от биполярно разстройство или от сексуални фобии като вероятна жертва на насилие. Така погледнато, Рилке би бил идеалният пациент за кушетката на д-р Фройд.

По тази причина поетът любезничи, въпреки че намира съчиненията на Фройд, доколкото ги познава, за „несимпатични и отчасти възмутителни“.[4] Непосредствено преди да го призоват в армията, Рилке е поканен през декември 1915 г. в дома на Фройд. В откритите сега писма Фройд за втори път кани на закуска поета, разпределен заедно с други австрийски литературни величия във Виенския архив. Рилке, който е отседнал временно при княз Турн и Таксис във Виена, се извинява в единствения си отговор до Фройд: чувства се „твърде уморен, твърде разстроен, твърде объркан“. За него „това чуждо нещо и неговите изисквания“ са „толкова непостижими“ (има предвид военната си служба в Архива), че „ще изпадне в дълбоко вцепенение“. Чиновническата служба носи разруха в душата му. За да се измъкне от свлачището, в което е попаднал, с удоволствие би потърсил помощ „чрез беседа“ от доктор Фройд. Ала по-добре „сам да понесе нещата“. Фройд показва разбиране в писмото си, изпратено на следващия ден. И той се бори с „чудовището“ на войната. И дава съвет за песимизъм „без озлобление“. В заключение Фройд се опитва от разстояние да постави диагноза на мобилизираната душа на поета: „Може би държите вашия вътрешен живот твърде строго затворен за външния свят. Сега водите на потопа искат да залеят стените“.

Улрих фон Бюлов, ръководител на отдел „Ръкописи“ в Германския литературен архив, пише в послеслова, че кратката кореспонденция може да се разбира като противоречиво начало на терапевтично лечение, провалило се още в началния си стадий. Тази противоречивост определя живота на Рилке. Първата световна война разрушава блестящия проект на Рилке за себе си като космополитен духовен аристократ номад. Той копнее за лечение, за „изцеление на разломите“, които е отворила войната. Ала се бои от „голямото почистване“ на психоанализата, която според него ще прогони заедно с дяволите на неврозата и ангелите на поезията.[5] Като излекуван поет след войната той никога не би могъл да завърши Дуинските елегии, които така неистово призовават ангелския ред.  

Текстът е публикуван в „Цайт“.

Превод от немски Людмила Димова