Април 1876. Разговор с Александър Стоянов
Ако приемем, че целта на въстанието е била жертвата на много българи, за да се стигне до намеса на Великите сили, целта несъмнено е постигната. Но от организационна гледна точка то си остава провал. Да, гюргевци действително са били готови на саможертва, но когато подготвят въстанието, едва ли предвиждат, че Втори и Трети революционен окръг няма да се вдигнат. Христо Ботев не отива да гине на Стара планина с идеята, че по пътя от Дунав до Околчица към четата му ще се присъедини един-единствен човек. Въпреки готовността си за саможертва те все пак са очаквали поне нещо мъничко да трепне в народната душа. Реалността обаче се оказва далеч по-сурова. Ако се опитаме да реконструираме техните намерения, изглежда, че са обмисляли няколко възможни сценария. Вероятно са разчитали на оптимистичен вариант, при който народът въстава масово, но са били наясно и с най-песимистичния – множество жертви и жестоко потушаване на въстанието. Мисля, че са тръгнали с идеята за успех, но са си давали сметка, че дори трагичната развръзка би могла да послужи за крайната цел. Те са били изключително интелигентни и ми е трудно да повярвам, че са били заложници на един-единствен план и че всичките им въжделения са рухнали, когато първоначалният замисъл се е провалил. Според мен са предвиждали различни варианти на развитие, но във всеки от тях целта е била да се привлече вниманието към българския въпрос. Само че на каква цена? [...]