Европа – граници, ретроутопии, традиция

Европа – граници, ретроутопии, традиция

Мечтите за европейско единство са поне два вида. Едните са за политическо обединение и те са различни от тези за културно единство. Политическите проекти са много и са изследвани многократно: те започват още от „бащата на Европа“ Карл Велики и Свещената римска империя, минават през Данте и идеята за универсалната монархия, и стигат до различни по-конкретни планове – на херцог Дьо Сюли, на Уилям Пен, на абат Шарл Кастел, на абат Дьо Сен Пиер. Повечето от тях искат да постигнат мечтаното единство чрез реалистични политически сценарии, но кой знае как през 1795 г. политическите проекти са увенчани от една велика утопична книга, прочутото съчинение на Имануел Кант „Към вечния мир“. Тя си поставя пределни цели и е изключение от политическия реализъм, тема, която заслужава самостоятелен разговор. Тук само го маркираме, но и напомняме, че линията на преобладаващата Realpolitik e валидна и до днес: самият Европейски съюз започва като скромен икономически съюз за свободна търговия с въглища и стомана, той съзнателно загърбва пределните цели и културните въпроси. За споделената култура се е говорило много, но винаги когато се е стигало до политически проекти, тя е била поставяна най-отзад. И тъкмо по тази причина усещане за общоевропейско ние, т.е. за споделена идентичност, все още няма. [...]

Трудните разкази на жертвите на комунизма. Разговор с Евелина Келбечева

Това за мен е една от загадките, на които не мога да дам отговор: причината, поради която българското общество отказа да осмисли тоталитарния комунистически режим. Виждаме, че България е единствената страна, в която не само няма справедливост на прехода, не само няма морална оценка на провежданото от българските комунисти целенасочено и масово избиване на хората, които щяха да бъдат техните най-големи опоненти, но тук няма и интелектуално осмисляне на миналото. [...]

Все още имам надежда. Разговор с Даниел Келман

„Случаят Моландер“, последният филм на Пабст, създаден по време на Третия райх, е изгубен. Аз не само успях да го превърна в изгубен шедьовър, какъвто той вероятно не е бил, но също така успях да го пресъздам, разказвайки го сцена по сцена. Точно заради такива задачи съществуват изкуството на разказвача и жанрът на романа! Днес много творци по света, например в Русия или в Унгария, са изправени пред същата дилема като Пабст в Третия райх – да се нагодят или да замълчат. [...]

Проблемът с Алис Мънро

Литературната общност е разтърсена от скандала около Алис Мънро, но българските читатели имат още един повод да отделят внимание на канадската писателка. У нас наскоро излезе сборникът „Пътят на любовта“, писан няколко години преди Андреа да сподели с майка си престъпленията на доведения си баща. Как четем разказите днес? Можем ли да пренебрегнем зловещата сянка над тях? Редно ли е да го правим? Всеки, който търси следи от нещастието, ще ги открие. Текстовете изобилстват от любов, секс, съкрушени семейства... [...]

Свобода и непредвидимост

Започнах да разграничавам позитивни и негативни свободи заради моя учител Исая Бърлин. Ала в интелектуален план това не може да издържи. Негативна свобода означава свобода от нещо – свобода от тирания или от произволен арест. Проблемът е, че негативната свобода става важна само заради свободата за нещо. Стените на затвора сами по себе си не са нещо лошо. Те са лоши само защото зад тях стои човек. А когато стените на затвора бъдат отстранени, трябва да попитаме: Какво е свобода? [...]

Розите на Прехода

Тази година Фестивалът на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна започна със скандал, но това не се отрази на традиционно ниския интерес към събитието както от страна на публиката, така и на професионалната общност. Ще припомня, че българо-испанската филмова продукция „Любен“ беше изключена от конкурсната програма въпреки одобрението на селекционната комисия. Причините бяха, че НФЦ и Министерството на културата са сезирани от депутат от проруската партия „Възраждане“... [...]