Поет историософ и воин на живота. Разговор с проф. Иван Станков
Сблъсъкът между Вазов и Пенчо Славейков не е просто разминаване между двама поети с различни разбирания за поезията. Макар да живеят едновременно, те са от различни светове и дори от различни епохи. Вазов влиза в литературата доста преди Славейков и излиза от нея доста след него. Фигуративно казано, животът на Вазов включва, побира в себе си живота на Славейков. Но той не може да го види. Няма сетива за него и за всичко, което Славейков носи със себе си. Защото сетивата му са възпитани в друго време и при други условия. Пенчо Славейков прави тиха, но непоколебима революция не само в литературата, а в самото самосъзнание на българската култура. Той става знаме на българската модерност в началото на ХХ век, в която Вазов няма и няма как да има свое място, макар в исторически план да я надживява. Сблъсъкът между двамата стои формулиран върху корицата на книгата на д-р Кръстев „Млади и стари“ и в предговора към нея чрез Вазов и Пенчо Славейков критикът илюстрира основната си идея. Първият – „слязъл“ и останал до потребностите на масовия читател, вторият – неразбран, неразгадаем, изпреварил прилежащото му време. [...]