Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев

Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев

В деня на атентата в самата катедрала са убити 134-ма души, сред тях – трима депутати, десет генерали, двадесет и шест офицери, кметът на София и други видни публични фигури. Впоследствие от раните си загиват и други лица, присъствали на опелото. В спомените си Александър Цанков говори за 147 жертви. Приема се, че броят на жертвите е около 150. Ранени и осакатени са 500 души, така че това е един от най-смъртоносните атентати в света. При това той е извършен на Велики четвъртък в Божия храм. Там присъстват жени и деца, прекрачва се една граница, която не е прекрачвана до този момент. Това е поредният опит на комунистите да дестабилизират държавата и да вземат властта насилствено – след транспортната стачка през 1919–1920 г. и въстанието през септември 1923 г. Коминтернът и Сталин категорично се дистанцират от случилото се, те държат да покажат, че Съветският съюз няма нищо общо със събитията в България. Георги Димитров и Васил Коларов също искат да се дистанцират. Те не желаят да бъдат обвързвани с поредния неуспех на партията, с неспособността да се предвидят събитията. Извънредно непочтено е това прехвърляне на цялата отговорност върху загиналите в атентата. Как така БКП няма отношение към атентата, след като Коста Янков е член на Изпълнителното бюро на ЦК на БКП? [...]

Тръмп и предмодерната държавност

Не е нужно да обяснявам, че в момента в САЩ тече процес на „репатримониализация“. Забележителното в администрацията на Тръмп е степента, в която тя демонстрира открито своята корумпираност. Тя уволни главни инспектори, чиято работа е да следят и да спират корупцията, отказва да прилага Закона за чуждестранни корупционни практики (FCPA) и взема решения в полза на бизнес интересите на своя съратник Илон Мъск. Този тип корупция е характерен за съвременните авторитарни режими. [...]

Йосиф Сърчаджиев: срещу течението

Ех, театърът! Обичам го! И той ме обича. Не ме интересува дали има награда за нашата любов. В киното моето представяне на екрана се поддържа от много хора и огромна техника. Там не съм сам. А на сцената, в театъра, аз съм си господарят. Ала и с идеите, и с таланта на режисьора. Но той след премиерата си отива. И тогава… тогава съм аз... О, тъга ми навяват не ролите, а времето, което, уви, бяга! А ролите ми… в театъра, киното, телевизията, радиото са повече от сто. Не помня всички. Някои умираха доста бързо. То си бе и борба. [...]

Различният Константин Илиев. Разговор с Венцислав Илиев

Константин Илиев беше визионер и мисионер – роден лидер. Каквото поискаше, успяваше да го постигне. Въпреки всички препятствия. Беше изключително упорит и много амбициозен човек. Кога намираше време да пътува, да дирижира, да преподава в Музикалната академия! Много четеше, пишеше, слушаше, разучаваше партитури, много от тях на съвсем нови творби. Беше много магнетичен. Достатъчно е да размениш пет-шест думи с него, за да усетиш колко силно беше излъчването му. [...]

Поезия и живопис

Ако живописта ни прави чувствителни към тишината, то поезията, обратно, ни привлича в един звуков свят, но в звуците не на света, а в тези на думите. Простото заключение, че живописта работи без думи и че поезията не се вижда, все пак остава прибързано, понеже не взима предвид начина, по който виждаме. Специалистите ни осведомяват, че частта от мозъка, която засяга виждането, е по-стара от онази, отнасяща се до езика, с милиони години. Макар и скорошно изобретение, на езика не му липсва ефикасност... [...]

За плътта и душата на сценария. Разговор с Димитър Стоянович

Исках да направя един тих, личен филм. Аз имам проблем с българското кино и той е, че историите ги няма. Куцат – евтини са, не са лични и всички говорят като през ламарина. Толкова е фалшиво и неестествено всичко, което се казва. И тук аз реших да разкажа нещо, което беше много прясно и още много живо, което за мен е голяма тема – смъртта, кой как напуска този свят. Кой как успява да се справи с предизвикателството на края, който е неминуем за всички ни, но той е неминуем до момента, в който не разбереш, че е неминуем. [...]