Тънката кожа на града

Тънката кожа на града

„Чистите графити са понятни и ценени само от малка група хора. Повече от тях сами са автори на графити.“ С тези думи на графити артиста Bilos (роден в Патра, работил в Гърция и Англия, който сега активно твори в България) трябва да започне всичко. Защото навлизаме в света на писането по стените, където обаче няма писани правила. Въпросът какво „точно“ са графитите, остава открит. Ние винаги ще говорим за „графити“, но самото понятие ще бъде донякъде енигматично – то не само е инструмент, за да се посочат неща, но самата дума се нуждае от успоредно и разгърнато обяснение. Графити изкуството като всяко послание се нуждае от неспирно тълкуване. Кое е най-хубавото на тази улична сцена – че винаги има нещо ново. Ако търсиш, намираш. И не непременно там, където всички очакват. „Ако не е ново, не е изкуство“ – с тази сентенция са благословени и графитите, тя им отрежда място на своеобразен авангард в градската култура. И кара да преглътнем всички вредни странични реакции, роенето на уподобители, замърсяването на пейзажа, хаоса, разностилието. [...]

Европа, пандемията и вярата

Вярно е, че Европа в очите на много от гражданите си е прозаична организация. Тя по-скоро наподобява обединение на потребители, отколкото политически проект. От една година живеем в някакъв абсолютен парадокс, наподобяващ ваканционен клуб. Но това са само временни съображения. За някои Европа е нещо сакрално, други се надсмиват над тежестта ѝ, а използвачите се интересуват само дали златното магаре ще продължи да бълва монети. Ето защо в този западен бряг на Азия всичко е възможно – между отдадеността и безразличието. [...]

Как се събужда емпатията. Разговор с Найден Тодоров

През следващия сезон залагаме на нещо различно. Тъй като през този сезон акцентът бяха солистите, през следващия ще заложим на диригентите. В България публиката няма отношение към тях, каквото има в чужбина. Тук един диригент не продава концерт с името си. Странно е, че народ, който търси силната ръка в живота, не се интересува кой е силният, обединителят на оркестъра. За мен това е куриоз. Затова следващия сезон ще покажем на българската публика диригенти, които могат да променят оркестри. [...]

Християнски фрагменти

Не се страхувайте от старостта, приятели. Обратно, тя е времето на поправителния изпит. Всеки ден от нея би могъл да е безценен. Всички похоти, всички самовлюбвания, всички надменности, цялата твоя суета са назад и вече са излишни. Внезапно се оказва, че няма нищо повече на пътя между теб и Бог. Само едно е ужасно, да не го разбереш. Аз говоря за началото. Онова начало, което ще ти върне простата детска вяра. И тогава ще почувстваш изведнъж, че обичаш безброй хора. Душата ти ще пламне от любов. [...]

За природата на модерността

В сборника „Алефът“ Борхес заявява: „[…] за да се освободя от едно влияние, което щеше да се окаже потискащо, написах статия под надслов „Разплата с Шпенглер“, в която посочвах, че най-безспорното свидетелство за онези черти, които авторът нарича фаустовски, не е хетерогенната драма на Гьоте, а една поема, създадена преди двайсет века – De rerum natura“. В своята книга „Отклонението: как светът стана модерен“ американският историк на литературата и изтъкнат шекспировед Стивън Грийнблат посочва същото. [...]