Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева

Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева

Днес като че ли пак идва времето на музиката на Йохан Себастиан Бах. Когато бях в Швейцария през втората половина на 80-те години, ми казваха: „Ние след войната свирехме само Бах“. Така беше и когато учех при Иржи Рeйнбергер в Прага, а после и в София след 1974 г, когато залите бяха пълни. След това дойде този „охолен“ живот и Бах отиде малко встрани, музиката за орган също. Но в днешните времена, които са много сериозни и страшни, Бах се завръща. Неговата музика утешава и променя хората... Бах става отново актуален след един полувековен период на секуларизъм благодарение на епохалното, но с доста съкращения изпълнение на „Матеус Пасион“ от младия Менделсон през 1829 г. в Берлин. Но камерната и концертната музика на Бах винаги са звучали. Лудвиг ван Бетовен е владеел цялото Добре темперирано пиано и е учил контрапункт при Йохан Георг Албрехтсбергер, но концертната зала вече е изместила църковното музициране и органа; тогава дори и Missa solemnis се е изпълнявала в концертната зала. Но в ескиза на Десетата симфония на Бетовен има темата BACH. Бетовен е нарекъл Бах океан, а не поток, и той продължава да струи в целия романтизъм и в модерна, прескачайки границите на новия век – в цигулковия концерт на Албан Берг и в оркестрациите на Арнолд Шьонберг и Антон Веберн. [...]

Завръщането на бъдещето и последният човек

Днес Европа знае по-малко за самата себе си, отколкото знаеше преди две десетилетия. Сега Европа е много уязвима, защото във времена на драматична промяна, както е в днешния ни свят, най-уязвими са играчите, които бяха най-големи победители в света след Студената война. Войната на континента беше немислима, преди руснаците да направят това, което направиха в Украйна. Европейските общества наистина си взеха почивка от историята. Сега почивката свърши и Европа се изправя пред икономически заплахи и заплахи за сигурността. [...]

Надявам се

Много ценя и почитам Борхес, бях смаян от сериозността и достойнството, с които той проживя своето съществуване. Бе много мъдър и дълбок човек. Когато на двадесет и седем години станах преподавател по литература и психология в Колежа на Непорочното зачатие в Санта Фе, водех курс по творческо писане за студентите и реших да му изпратя чрез неговата секретарка, която беше моята преподавателка по фортепиано, два разказа, писани от младежи. Борхес бе един от най-известните автори на ХХ век; и все пак той ги прочете. [...]

Какво вижда поезията

В едно интервю преди няколко години на въпроса ми дали сега е време за поезия Яна Букова отговори: „Поезията с качество винаги съдържа кризите в себе си, за нея не съществуват „спокойни периоди“ в историята“. И в „Черно хайку“ могат да се открият неспокойствието, съмнението и отказът да си пасивен наблюдател на ставащото днес, отказ от простото приемане на теории и практики. Можем да четем тази стихосбирка и като предупреждение до какво водят забравата в историята и изтриването от паметта на „опита“. [...]

Залог, трима мъже и една жена. Разговор със Светослав Овчаров

Целия си самостоятелен живот от Освобождението насам България преживява под сянката на евентуална руска окупация, която 45 години си беше и реална. Ако можеха, руснаците щяха да го направят още през 1877–1878 г., но великите сили просто не им позволяват. Последвалите действия на Паница реално тласкат страната ни към това да се превърне в придатък на Руската империя. Действията на Стамболов пък биха могли да разярят тази тиранична държава и също да се стигне до окупация – всичко е вървене по ръба. [...]

Да се погледнем в очите. Наградите на Берлинале 2025

„Няма нищо по-хубаво от физическата среща на хората. Да погледнеш другия в очите, а не само да се взираш в телефона си. Освен че предлагат филми, от които разбираш какво се случва по света, фестивалите са важни именно заради живите срещи. Напоследък сякаш забравихме какво е да седиш срещу някого и да разговаряш с него“ – казва Тод Хайнс, председател на международното жури на Берлинале. И добавя, че е помолил организаторите на фестивала да не му дават предварителна информация за филмите. [...]