Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев

Културната задача на Халите. Разговор с Александър Кьосев

Халите имат много особена съдба. Между всички тези сгради на Банския площад, които се строят, за да поставят съдбата на ориенталската джамия в европейски кавички, Халите са най-модерната сграда. Спори се дали фасадата им е в сецесион или ампир, но според мен спорът е безпредметен, защото Халите, подобно много други сгради в София, съчетават най-различни стилови елементи. Но най-важното е, че вътрешното им пространство е било за времето си много модерно със стоманено-бетонната си конструкция. А и политическата задача на Халите е била много важна: като модерен европейски пазар те са замислени да изместят дивата шарения на бившия османски пазар, намирал се пред джамията. Халите изпълняват задачата си, „ориенталщината“ е унищожена и е заменена с едно модерно европейско пространство, строено по модела на Парижките хали (други ги оприличават на парижкото Пти Пале). Целта за пореден път е била да се покаже, че София е европейски град. В тази патриотична и визуална задача тогавашните кметства влагат много усилия и много пари. Няколко поколения от кметове и общински управи упорстват в създаването на този европейски и патриотичен спектакъл: нека всички видят, че София не е вече мизерният стар османски град, западнал през XIX в. заради земетресение и пожари. [...]

Капитализъм на ръба на нервна криза. Разговор с Албена Азманова

Дори и да не знаем накъде вървим, добре е да знаем къде не трябва да стоим. Философът Теодор Адорно е казал: „Ние може да не знаем какво е правилното, но почти винаги знаем кое е грешно“. Това е и основната ми позиция в тази книга, в която направих критика на съвременния капитализъм. Така се оказах два пъти дисидент – първо срещу комунизма и след това срещу капитализма. Анализите ми се подхранват от реалността и от чувството за несправедливост, на което трябва да се реагира. [...]

Сблъсъкът с историята

Моделът на историята като magistra vitae, или „учителка на живота“ (формулата е на Цицерон, но не той е неин автор), предполага известна връзка с миналото, в която миналото е основната категория, към която се обръщаме, когато искаме да разберем настоящето си и да му въздействаме. Защото проблем на историята е най-вече въпросът за действието. За да въздействаме на настоящето, започваме да гледаме към миналото, откъдето извличаме примерите или уроците; тук именно е смисълът на формулата „историята е учителка на живота“. [...]

Какво може литературата? Разговор с Георги Господинов

Какво може литературата и литературната история в свят като днешния? Струва ми се, че в тревожни времена като настоящото литературната наука може да си позволи да излиза по-често от своето поле, да търси среща с други науки, да има самочувствието, ако щете, че е част от случващото се в света. И че притежава инструментариума да обясни това, което се случва в текста на света – етическо, естетическо и политическо. Също така вярвам в личния подход и отношение към обекта на изследване. [...]

Другата страна на театъра

За мен театърът е положен по някакъв начин в обратна перспектива – по противоположен начин от начина, по който го възприема публиката. Театърът има две страни и макар моята режисьорска професия да ме разполага в местата за публика по време на репетиции, аз все пак принадлежа на горната страна на рампата, на страната откъм сцената. И въобще театърът има два типа адепти, два типа възприятия. Едните са тези хора, по които полепва сценичната прах, тези, които живеят на сцената. Другите са тези в салона. [...]

„Затворнико, излез от своята тъмница“

Един от любимите филми на Ингмар Бергман е именно адаптацията от 1921 г. по „Коларят на Смъртта“ на Селма Лагерльоф, която пък е първата жена, носител на Нобелова награда за литература. Две бързи причини за любопитство към новото издание на романа, за първи път в превод от оригиналния шведски език, дело на Меглена Боденска. „Коларят на Смъртта“ е донякъде готическа, донякъде философска притча за мъж, решил да срути устоите на живота си и да поругае всичко добро, изпречило се на пътя му. [...]