Между Великата рилска пустиня и модерното време
Васил Захариев – художник, преподавател, общественик, учен, изследовател на старините, на възрожденските паметници и зографи, силно привързан към родния Самоков и към планината, в чието подножие се е появил на бял свят и е израснал – е от онези личности в модерното българско изкуство, които оставят своя значим принос в художественото развитие у нас от първата половина на миналия век не само чрез творчество си, а с цялостната си енциклопедична дейност. И може би времето, в което живее, предопределя формирането на точно този тип творци, за които художеството само за себе си не е достатъчно. Необходимо е нещо повече, което отива отвъд видимото. Необходим е по-широк хоризонт, нова чувствителност, нова творческа концепция и нови изобразителни принципи, за да излезе нашето изкуство от романтичното етнографско „битописание“ и да се модернизира. Васил Захариев работи и твори в динамичните години между двете световни войни. Негови съвременници са Сирак Скитник, Гео Милев, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Иван Милев, Александър Божинов, Иван Пенков, Райко Алексиев, но също и Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Любомир Далчев, Иван Ненов, Васка Емануилова. [...]