Между Великата рилска пустиня и модерното време

Между Великата рилска пустиня и модерното време

Васил Захариев – художник, преподавател, общественик, учен, изследовател на старините, на възрожденските паметници и зографи, силно привързан към родния Самоков и към планината, в чието подножие се е появил на бял свят и е израснал – е от онези личности в модерното българско изкуство, които оставят своя значим принос в художественото развитие у нас от първата половина на миналия век не само чрез творчество си, а с цялостната си енциклопедична дейност. И може би времето, в което живее, предопределя формирането на точно този тип творци, за които художеството само за себе си не е достатъчно. Необходимо е нещо повече, което отива отвъд видимото. Необходим е по-широк хоризонт, нова чувствителност, нова творческа концепция и нови изобразителни принципи, за да излезе нашето изкуство от романтичното етнографско „битописание“ и да се модернизира. Васил Захариев работи и твори в динамичните години между двете световни войни. Негови съвременници са Сирак Скитник, Гео Милев, Чавдар Мутафов, Николай Лилиев, Николай Райнов, Иван Лазаров, Иван Милев, Александър Божинов, Иван Пенков, Райко Алексиев, но също и Кирил Цонев, Бенчо Обрешков, Любомир Далчев, Иван Ненов, Васка Емануилова. [...]

Защо сравняваме настоящето с миналото?

След края на Студената война редица видни мислители насочиха мисълта си към това как ще изглежда светът занапред. В днешната ни геополитическа реалност визиите за бъдещето бяха заменени от аналогии с миналото. Мисленето през исторически аналогии се превърна в предпочитан начин за справяне с тревогите на настоящето. Не минава и ден, без да бъдем прехвърлени обратно към трагичния европейски междувоенен период или към турбулентните години на 70-те, или дори към Античността. [...]

Да свидетелстваш и да обичаш

Да се говори за литература по време на война е голям лукс. На украински език сега е далеч по-обичайно да се говори за война. За да я видиш, не е нужно да отваряш книга – достатъчно е просто да погледнеш през прозореца. Снощи в Харкив прозвучаха осем експлозии. Сутринта руснаците отново атакуваха града. Към 16 часа се съобщава за 66 ранени. Преди час беше съобщено, че една от ранените жени е починала. Руснаците разрушават градовете ни, унищожават съгражданите ни. В такъв случай какво можем да кажем за литературата? [...]

Деян Енев и лекотата на писането

„Споменът на практика съществува като концентрат на емоции, който, когато се върне, когато си го възстановиш и припомниш, започва да се отваря и да носи останалите подробности за лица, миризми, цветове. Но той съществува първо като някакъв конденз на онова, което се е случило. Горе-долу същото е и с нещата, които забелязваш и си ги предвиждаш да разработиш като разказ – те остават някъде в теб загатнати и когато се върнеш отново към тях, започват лека-полека да се разтварят и да ти носят нови и нови неща.“ [...]

Блус между носталгията и войната

„Тази музика, която наричаме „асуф“, е пропита с носталгия. Тя има дълбоки корени, датиращи отпреди няколко века. Ако говорим за преди сто години, нашите предци са пътували на дълги разстояния с кервани. По време на тези пътувания те съчинявали много стихове, вдъхновени от ритъма на пустинята. Хората от онова време се сблъсквали с две големи трудности – опасностите на пустинята и страха от смъртта, но и с носталгията по близките си, по дома. Така тази музика носи в себе си меланхолията, но и енергията на съпротивата.“ [...]

Независимост и как да се научим на нея

На територията на изкуствата независимостта е една от най-важните предпоставки за създаване на новаторски произведения, които носят потенциала да променят естетическите критерии, да разширяват границите на въображението и да отварят вратите за следващи поколения автори. Степента, в която творецът има свободата да се осланя на своя вкус и да осъществява достатъчно свободно своите намерения, зависи от обстоятелствата, които го ограничават. В случая не става дума за личните ограничения... [...]