Култура / Брой 8 (3031), Октомври 2026

Францисканската духовна революция. Разговор с Владимир Градев

Истинският Франциск е преди всичко светецът. Светостта, разбира се, е трудна за дефиниране. Всеки светец има собствената си святост, която отразява Божия лик по своеобразен начин. Особеното при Франциск е, че до такава степен е бил разтърсен от явяването на разпнатия Христос в църквата „Сан Дамяно“, че от тази среща възниква ново отношение между Бог и човека Франциск, което напълно променя неговия живот. Той тръгва гол да следва голия Христос и го прави в света. Защото Бог не е отвъд света, а е тук и сега, в дълбините на нашия свят. Това е духовната революция на Франциск. Той показва, че няма нужда да се бяга от света зад стените на манастира, че е възможно и нужно да се живее в света според предписанията на Евангелието, като при това успява да постигне хармонично единство между външния свят и вътрешния опит. При традиционната духовност целта е обожението, постепенното изкачване чрез аскезата по стълбицата на съвършенството към Христос в слава, в светлината на Възкресението. Франциск показва друг път – следването на Христос на тази земя. Отъждествяването с Христос на кръста, чиито белези (стигматите) той получава и носи, е осезаемо, затова и го наричат alter Christus (друг Христос). Една изключителна новост за времето, възприета с ентусиазъм от съвременниците му, тъй като им позволява да бъдат активни участници в собственото си спасение. Това дава възможност на най-обикновени хора, миряни – повечето от тях необразовани, невежи – да проповядват, тоест публично да споделят своя собствен опит. [...]

Писането като молитва

Докато пиша, не мисля за това, че някой ще прочете текста. Не се обръщам към никого. Въпреки това обаче написаното е насочено към някого! Веднъж в едно интервю казах: „Пиша на Бог“. След като един журналист за пореден път ме попита всъщност за кого пиша. Когато на следващия ден видях заглавието във вестника – с огромни букви, сякаш е избухнала война: „Фосе пише за Бог“ – много се засрамих. По-късно прочетох приблизително същото при Франц Кафка. И се замислих: възможно ли е писането да е вид молитва? [...]

Здравка Евтимова – Истории за доброто

„Когато правя разказ – умишлено казвам „правя“, а не „пиша“ – аз работя с думи и създавам някаква сграда, някакъв подслон. Не е луксозен, не е дори категория четири звезди, но е сигурен. „Каварненски разкази“ са такъв подслон за мен. Човек се намира географски на едно място, а духът му отлита оттам – няма значение дали ще попадне на юг от София, важно е, че човекът, който докосва думите, има подслон. За мен това е районът около Каварна. Място, което пораства заедно с огромното желание да се случи историята, която е в ума ти.“ [...]

Бележка за културата и политиката

Едно общество е застрашено от разпад, ако липсва контакт между хората, посветени на различни дейности – между политическите, научните, артистичните, философските и религиозните умове. И това разделение не може да бъде преодоляно чрез създаване на обществени организации. То не може да бъде преодоляно чрез обединяването на хора с различни знания и опит в комитети. Елитът трябва да бъде нещо различно, той трябва да бъде нещо много по-органично от съвет, който се състои от бонзи, племенни вождове и магнати. [...]

Васил Казанджиев и Юлия Христова: срещи с музиката

Пишех сонати в духа на Моцарт, Бетовен, Скарлати. Константин Илиев, като ги видя, веднага каза: „Добре че ми го доведе, да го направя композитор и половина“. Бях на първата му репетиция в гимнастическия салон на нашата прогимназия. В оркестъра никой не беше завършил музикална академия, всички бяха любители. Изсвириха една симфония, не помня коя, аз не знаех тези произведения. Непрекъснато слушах по радиото Букурещката филхармония, но съвсем друго беше, като чух жив оркестър. Вълшебни звуци! [...]