Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

От една страна, сюрреализмът е едно от авангардистките течения, от друга обаче, в много отношения се явява като по-дълготрайно и зряло от тях със способността си да се възражда. Повечето от другите авангардистки течения имат специфични продължения (нео-, пост- и т.н.), но за сюрреализма няма нужда да слагаме такава представка. В определени моменти усещаме, че въобще не си е отишъл, че постоянно присъства. Но той изглежда най-нееднозначен и труден за разбиране. Можем да отличим почти всички други авангардни течения по едно или няколко клишета... Големият проблем е как да вместим сюрреализма не просто в историята на авангардите, а в проекта на модернизма, в голямото преобразуване на изкуството и в големите течения на мисълта през ХХ в. Всичко започва условно около 1900 г., като определящи са новата физика и самолетите, появата на радиото и телефона. Промяната във всички сфери на живота е невероятна, задават се нови координати на човешкото битие. Хемингуей казва, че разбира кубизма, едва когато за първи път лети със самолет и вижда как земята е разчертана на кубове и правоъгълници. [...]

Срещу песимизма

Призивът за мир невинаги е морален аргумент, поуката от германската история не е, че германците трябва да станат пацифисти. Напротив, от почти век знаем, че призивът за пацифизъм пред лицето на една агресивна диктатура често не е нищо повече от политика на отстъпки и приемане на тази диктатура. През 1938 г. Томас Ман, ужасѐн от самодоволството на либералните демокрации, осъжда пацифизма, който „води до война, вместо да я прогонва“. А през 1942 г. Оруел порицава настояването Великобритания да сложи край на войната. [...]

България в Европа, Европа в България

Експозицията „Европа в България“ започва с игра на думи. В нея се съпоставят тенденции, отразяват се влияния, преплитат се съдби. Пред очите на зрителя се разгръща визуална приказка, която се управлява от прочит на куратора Любен Домозетски. Изложбата всеки трябва да види сам, в настоящия текст ще споделя размисли за логиката на подреждане, концепцията на куратора и функцията на експозиция от подобен характер. Пространството е структурирано в зони, които очертават времеви/проблемен сегмент... [...]

Невъзможно е да се измами историята. Разговор с Михаил Зигар

Всички, които живеят в днешна Русия, са формирани от това, което се учи в училище. И Пушкин, и Толстой, и Достоевски са тези конструкти, от които се състои манталитетът на абсолютно всички руснаци – от Путин до противниците на войната. Не може да се каже, че руската култура е виновна или невинна. Затова се заех да си изясня до каква степен не сме оценявали правилно мнозина руски писатели. Тук е вината ни и тази вина трябва да поемем върху себе си, защото сме ги възприемали неправилно – като светци и „свещени крави“. [...]

Една година с Андрей Тарковски

Религията играеше важна роля в живота на Тарковски и той гореше от желание да се среща с религиозни хора, за да обсъжда с тях проблемите на вярата. Често изпитваше порив да създаде филм по библейски текстове, но се смяташе за твърде малък, за да се захване с такова колосално начинание. Но кой друг можеше да го направи? Заговорихме за бъдещето. Следващият филм на Андрей трябваше да е „Хофманиана“ по стар сценарий, който беше написал в Русия. За двайсет години му бяха позволили да направи само пет филма там. [...]

Познаваме ли Итало Калвино?

За да разбере читателят „Нека спи под камък“, ще е нужно да се запознае с набор от интердисциплинарни четива, свързани с развитието на литературната теория и творчеството на Чезаре Павезе, Елио Виторини, Ролан Барт, Пиер Паоло Пазолини, Лудовико Ариосто и Реймон Кьоно. С политическата, историческата и философската еволюция на Италия след войната... Всичко това прави „Нека спи под камък“ обстоятелствена и трудна за четене книга, но и същевременно необходима за разбирането на един от големите европейски писатели. [...]