Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
Когато Шарл Бодлер научава за съществуването на фотографията, той решава, че това ще е изкуството на простотията и на тълпата. Защото той свързва изкуството с божественото вдъхновение, а не със зависимост от някаква машина. И обратното, художникът Пол Дьоларош, когато вижда за първи път фотография, заявява: „От днес живописта е мъртва“. Той е академичен художник, който рисува подражателно, а фотографията наистина съдейства на модернизма, тя унищожава академизма. Така живописта чрез деформацията се насочва едновременно към физическия и психическия обект – онова, което виждаш, те кара да го преживееш. Ето я естетическата програма на модернизма, в която фотографията участва. Фотографията никога не е била призната за изкуство чрез класическите критерии за изкуство, но интересното е, че самата тя променя тези критерии. За да се стигне до Дюшан, до новия реализъм, до Кристо. Така онова, в което обвиняват фотографията, става тренд в изкуството. [...]