След демонтажа

След демонтажа

С оглед на споровете около съдбата на Паметника на съветската армия решихме да направим анкета, отправяйки следните въпроси към 12 български интелектуалци от различни поколения: 1. Как оценявате обществените реакции по време и след демонтажа на Паметника на съветската армия? Разнопосочност заради дългогодишната липса на решение на този казус или хибридни политически намеси, които допълнително разпалиха страстите? 2. Какво да има на това място в бившата Княжеска градина? Друг паметник, свързан с българската история? Различен паметник – като проекта за прошката на скулптора Александър Дяков? Или максимално озеленяване на това пространство и отварянето му към децата и младите хора? 3. Къде да бъдат пренесени демонтираните фигури и скулптурни групи от Паметника на съветската армия? Необходимо ли е създаването на парк на тоталитарното изкуство в София? [...]

Да почетем личност от българската история

Аз съм от хората, които никога не са се колебаели дали паметникът трябва да остане или не. Никога не съм си правила снимки пред него, винаги съм мислела, че трябва да бъде премахнат. Но реакциите около отстраняването му бяха неконтролируеми, отблъскващи, пълни със злост. Това е, което ме плаши. Тази злост, омраза и агресия като че ли непрекъснато клокочат в българското общество, трябва им само малък тласък, за да избухнат. Така беше по време на протестите през 2020 г. Така стана и с реакциите при демонтажа. [...]

Музей на миналото-неотминало

Мястото на всичко това е в т.нар. Музей на социалистическото изкуство. Сега съществуващият парк може да се разшири, да има няколко локации и пр. Най-важното е в този музей не просто да се „излагат“ творби, а да се създаде плътно, модерно интерактивно пространство, което да задава контекста на съответния период, защо и какво са символизирали творбите, как се е стигнало до изграждането и демонтирането им. Ключово в такава една експозиция е тя да държи посетителя достатъчно дистанциран и достатъчно разтърсен. [...]

Черно-бялата идеология надделя

Поставени сме пред свършен факт: основната композиция на ПСА беше демонтирана набързо и „на тъмно“, както това се случи с Мавзолея през 1999 г., без автентичен обществен дебат и без никакъв план какво трябва да има на мястото. Черно-бялата идеология на деня надделя за пореден път над идеята за усложнено градоустройство. Лично аз смятах, че паметникът просто трябваше да бъде официално преименуван „Слава на Украйна“. Това щеше да е едновременно артистичен акт и смела заявка на политическа позиция. [...]