Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов

Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов

Когато Шарл Бодлер научава за съществуването на фотографията, той решава, че това ще е изкуството на простотията и на тълпата. Защото той свързва изкуството с божественото вдъхновение, а не със зависимост от някаква машина. И обратното, художникът Пол Дьоларош, когато вижда за първи път фотография, заявява: „От днес живописта е мъртва“. Той е академичен художник, който рисува подражателно, а фотографията наистина съдейства на модернизма, тя унищожава академизма. Така живописта чрез деформацията се насочва едновременно към физическия и психическия обект – онова, което виждаш, те кара да го преживееш. Ето я естетическата програма на модернизма, в която фотографията участва. Фотографията никога не е била призната за изкуство чрез класическите критерии за изкуство, но интересното е, че самата тя променя тези критерии. За да се стигне до Дюшан, до новия реализъм, до Кристо. Така онова, в което обвиняват фотографията, става тренд в изкуството. [...]

За изкуствения интелект

Моето намерение тук не е да предлагам цялостен анализ на проблема за изкуствения интелект, нито да правя преглед на съответната обширна литература по този въпрос. Бих искал да се огранича до припомнянето на няколко основни елемента, които да послужат за основа за моралното и социално вникване в този проблем и да отстояват първенството на човешката личност, като по този начин гарантират, че винаги човешкият интелект със своята свобода и съвест ще ръководи техническите иновации... [...]

Поезията е фронт на съпротива. Разговор с Кристин Димитрова

Поезията не работи или поне не би искала да работи с най-малкото общо кратно на мисленето, тоест с общоприети констатации като „розите ухаят“ или „водата е мокра“. Предупредителният надпис в рекламата на спиртни напитки гласи: „Алкохолът е вреден за вашето здраве“. Неутрално и всеобхватно. А пък Омар Хаям казва: „Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло / за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала“. В чий глас сме по-склонни да се заслушаме, та ако ще, това да е вредно за здравето ни? Кой ни е по-близък? [...]

Дали Европа е в стратегическа самота. Разговор с Мюриел Доменак

Ситуацията е ясна: или Русия ще има срещу себе си суверенна държава, която суверенно взема решения за своята сигурност и разполага със суверенна армия, или Украйна ще бъде разпокъсана на парчета, ще загуби достъпа си до Черно море, ще се лиши от армията си и решенията ѝ ще бъдат диктувани отвън – сиреч от Москва. Докато Русия упорства в тези си максималистки искания, не могат да се водят истински преговори. Истината е, че Русия плаща много, много скъпо за тази война, която трябваше да приключи за три дни. [...]

Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление

Това, което изглеждаше като края на историята, се превърна в нейно завръщане, и то под най-бруталната ѝ форма чрез военната агресия на Русия срещу Украйна и претенциите ѝ за регионално господство. Бъдещето никога не е било по-проблемно през последните три десетилетия, а часовникът на Страшния съд бие по-тревожно от всякога. Като руснак и като човек, който се рови из миналото на Русия, опитвайки се да открие корените на злото, което моята страна донесе на света, мисля, че е уместно да споделя моята гледна точка. [...]

Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев

Пишейки зрелите си стихове, Георги Рупчев знаеше за близкия си край. За него светът на отглъхването, на забравения език и неразбираемия вече жест, стопеният свят на изтлялото неслучайно е в центъра на вниманието: става дума за стихове, писани буквално пред лицето на смъртта. Това обаче не е беден свят, в него няма хленчене, няма носталгия по непреживяното, няма оплакване на личната участ – в голямата земя това безмълвие е абсолютният край, до който поезията би могла да достигне. [...]