Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов
От една страна, сюрреализмът е едно от авангардистките течения, от друга обаче, в много отношения се явява като по-дълготрайно и зряло от тях със способността си да се възражда. Повечето от другите авангардистки течения имат специфични продължения (нео-, пост- и т.н.), но за сюрреализма няма нужда да слагаме такава представка. В определени моменти усещаме, че въобще не си е отишъл, че постоянно присъства. Но той изглежда най-нееднозначен и труден за разбиране. Можем да отличим почти всички други авангардни течения по едно или няколко клишета... Големият проблем е как да вместим сюрреализма не просто в историята на авангардите, а в проекта на модернизма, в голямото преобразуване на изкуството и в големите течения на мисълта през ХХ в. Всичко започва условно около 1900 г., като определящи са новата физика и самолетите, появата на радиото и телефона. Промяната във всички сфери на живота е невероятна, задават се нови координати на човешкото битие. Хемингуей казва, че разбира кубизма, едва когато за първи път лети със самолет и вижда как земята е разчертана на кубове и правоъгълници. [...]