Образът на Хилендарския монах. Разговор с Кирил Топалов

Образът на Хилендарския монах. Разговор с Кирил Топалов

Паисий е историк в точния смисъл на думата. Той се доверява само на източници и ако има и легендарни неща в „Историята“ му, те се дължат на тях. Така ги е намирал, не е съчинявал нищо. Паисий не е някакъв благороден фантазьор, както някои учени след 1944 г. се опитаха да го представят. Не, той е истински историк, основава се само на авторитетни исторически сведения, дори понякога спори с тях. За мен Паисий е и историк, и писател, защото много емоционално описва някои събития. Да не говорим за изрази като описанието, че българите са имали „скръб върху скръб и жалост върху жалост“ при падането си под турско робство. Това са писателски метафори. Той си е поставял и една чисто публицистична задача. „История славянобългарска“ притежава определена концепция, тя не е хаотичен разказ. Предисловието се състои от две части. Първата ни убеждава в ползата от изучаването на историята, внушава уважение към фактите. Втората ни поднася онова гневно „О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин?…“, което според мен е не толкова упрек и заклеймяване, колкото израз на болката на будителя заради невежеството на тези, към които се обръща. След което следват две глави политическа история, две глави културна история и накрая обобщаващо поучително заключение. Налице е едно ясно и силно въздействащо композиционно решение. [...]

Манията на „събирачите на земи“ – от Наполеон до Хитлер

Тираните често страдат от психическо заболяване, което бих нарекъл „мания на географската карта“. Те се стремят максимално да разширят границите на своите страни – пренебрегвайки всеобщото възмущение, като се надсмиват над целия свят в стремежа си да включат в своите империи все нови провинции, департаменти, земи, обединявайки ги със съществуващата досега страна. „Ето какъв държавник съм аз, ето какво сторих заради величието на моя народ“ – сякаш заявяват в лицето на всички тези „обединители“. [...]

Мечти и реалности в 59-ото венецианско биенале

Чечилия Алемани търси своите автори на места, които са често пренебрегвани, и без да се страхува да остава предимно в лоното на по-традиционните жанрове. Преобладават живописта и скулптурата с определено подчертаване на материали като текстил, керамика, бродерия, пачуърк. Кураторката като че ли не търси нови технологии и модно звучене, не разчита на ефекта на съвременните технологии, а по-скоро създава карта на съществуващото в цялото му многообразие и дори несъвършенство. [...]

Малин Кръстев: Все по-малко са любопитните провокации

Народът ни се умори да търси месията, който ще го спаси. Затова сега е в тотална апатия. Да не говорим, че с това, което се случва у нас – съсипване на българския език, култура и образование – политиците унищожиха и усещането на младите хора за авторитети. Те все повече потъват в апатията си, в агресията си и там са си самодостатъчни. Тази самота, това озверяване през апатия е много странно. Ние имаме проблем с това, че личността на българина, самочувствието му като гражданин, имащ право на глас, започва все повече да изчезва. [...]