Гледна точка

Пред Сан Стефано, литография, 1878 г.

Митът за Русия „освободителката“

Най-дълбоко и всъщност най-безкритично-стихийно отложеният в българското национално самосъзнание идеологически „нанос“ е митът за ролята на Русия в нашето най-ново историческо битие.

Последни публикации

Защо националистите в Централна Европа така обичат Израел?

Периодите на големи политически трансформации никога не са били лесни за евреите и настоящият момент не прави изключение.

Елица Матеева

„Лято“: залези и ленинградски рок

„Лято“ на Кирил Серебренников е прекрасен със своята чистота и семплост. Той е най-доброто лично филмово постижение на режисьора.

Стоян Сгурев

Когато Климт става Клинт…

Хилма аф Клинт е може би най-ранният абстрактен художник. Обширна ретроспектива на шведската художничка в Ню Йорк преоткрива нейното творчество.

Пътеводител за освобождаване от предразсъдъци

Green Book ни отвежда в самото сърце на расовата дискриминация и се заема с разбиване на предубежденията по забавен и емоционално въздействащ начин.

Дебат

Портал Култура

Професорско каре: Човешкото пространство

Има какво да се мисли за пространството на човека, което е толкова различно спрямо онова нямо, разпростиращо и безразлично към нас физическо пространство.

ИНТЕРВЮ

Ромен Гариу

За дългата връзка с България

С френския виолончелист Ромен Гариу – между два концерта в София – разговаря Светлана Димитрова.

Виолета Тончева

„Маратонците“ на Душан Ковачевич като глобална метафора

Интервю с Мария-Йоанна Стоядинович, официален преводач на сръбския драматург, режисьор и белетрист Душан Ковачевич. За неговата пиеса „Маратонците правят почетна обиколка“, която оживява отново на варненска сцена.

КНИГАТА

Писма

Стефан Цвайг, Максим Горки

Двама писатели, които се различават коренно по своя произход, светоглед и литературна дейност, изпитват взаимно възхищение и го изразяват в писмата си. Според Елиас Канети кореспонденцията на Цвайг и Горки разкрива основни тенденции в европейската култура между двете световни войни. Публикуваме откъс от изданието на „Ерго“ и предговора на преводача Венцеслав Константинов.

Хавана

Светослав Йорданов