Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

Анализ, публикуван във в. „Фигаро“

За Доналд Тръмп се повтарят едни и същи фрази, които можеха да се чуят и в изборната кампания. С тази разлика, че хипотетичното вече звучи достоверно. Ето защо, в опит да надникнем в бъдещето може би не е зле да се върнем в далечното минало, в апогея на атинската демокрация по времето на Перикъл (V век пр.Хр.). Отстоянието от 25 века дава само опростена представа за водените дебати. И все пак е интересно да се опитаме да намерим общи точки между атинската демокрация при Перикъл и ситуацията в САЩ при Тръмп.

Атина, подобно на останалите гръцки полиси, вижда как монархията отстъпва в полза на едно управление, където народът привидно е суверен, но на практика господстват богатите фамилии (евпатридите), които са в сблъсък в желанието си да поемат кормилото на властта. Редица днешни анализатори описват по този начин американската система. Перикъл, подобно на Тръмп, е изповядвал доста свободни нрави, бил е разведен, съжителствал е с блестяща и красива жена. Но за разлика от него, се е държал скромно, грижливо е подготвял речите си и е знаел как да обърне цяло събрание.

Около 462/61 г. пр.Хр. Темистокъл остракира (сиреч прокужда от града за десет години) Ефиалт, ментора на Перикъл, премахва Ареопага, тоест съвета на аристократите, и започва да черпи сила от властта, дадена му от Еклесията, от Събранието на народа. Перикъл, който също е евпатрид, на свой ред атакува останалите евпатриди. Той си връща властта от народа и също се обляга на Еклесията. Неговото лично богатство е по-малко от това на преките му съперници, затова трябва да търси друг начин. Това също напомня Доналд Дж. Тръмп, сам той милиардер, но не толкова богат, колкото останалите, който реши да се облегне на „народа“ в битката срещу „елитите“.

Ето редица общи точки в двете истории. Именно експлоатацията на разрива между „тях“ и „ние“ донесе победата на Тръмп през 2016 г. и му позволи отново да вземе властта през 2024 г. През VI век пр.Хр. Атина е познавала период на концентриране на богатствата, на който Солон решително слага край. Но натрупването на богатства се извършва отново. Концентрирането на финансови ресурси в САЩ, премазването на средната класа и стагнацията в доходите показват, че богатите не могат – или не искат? – да спрат по-нататъшното натрупване на богатства.

За да се справи с персите, Темистокъл създава Делоския морски съюз, обединяващ гръцките полиси с идеята да се създаде общ флот. От 160 града само три умеят да изработват кораби, затова останалите плащат phoros (данък) на Атина, нагърбила се с тази задача. По същия начин НАТО възниква като военен съюз срещу съветската заплаха: само някои от страните членки имат капацитет да се въоръжават, останалите поръчват оръжия в САЩ.

Нека си спомним, че Перикъл се е облягал върху две динамики. Първата от тях е превръщането на империализма в хегемония, от която се е възползвала Атина чрез Делоския морски съюз. Тази хегемония му е позволила да удвои данъка и най-вече – в това е втората динамика – да наложи монетата на Атина (драхмата със совата) на останалите съюзници, превръщайки ги във васали. Приходите на хегемона са му позволили да финансира своите щедри социални плащания и са довели до тридесетгодишен разцвет на неговата демокрация.

Ако се върнем към САЩ, повече от видим е паралелът с постепенното превръщане на съюзниците от НАТО във васали, принудени да признаят екстериториалното действие на американските закони, намесата на американските служби и овладяването от страна на Америка на световните финансови пазари, което установява първостепенната роля на долара (в енергетиката, технологиите, електрониката и т.н.).

В речта при встъпването си в длъжност Доналд Тръмп обяви настъпването на нов „златен век“ за Америка. И явно възнамерява да върви по пътя на Перикъл; смята да увеличи данъка на съюзниците, дори да го удвои. Ала има от какво да се опасяваме, защото векът на Перикъл е приключил с Пелопонеската война и Атина никога повече не е върнала първоначалното си господство. След което римляните са били в правото си да кажат sic transit gloria mundi (така преминава световната слава).

Превод от френски Тони Николов