Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

Германският военен историк Сьонке Найцел за възстановяването на Бундесвера, наборната служба, ядрените оръжия и реалната опасност от Изток пред „Франкфуртер Рундшау“

Професор Найцел, толкова слаби ли са днес европейските държави, колкото са били през 30-те години на миналия век? Тогава на Хитлер му е било лесно. Така ли ще е с Путин, ако нападне днес?

Могат да се направят известни паралели, но различията са решаващи. Ако Тръмп не се шегува – което все още не знаем – само Великобритания и Франция ще останат като централни сили гаранти. През 30-те години на миналия век тези две държави са затруднени от тази роля. Днес те ще бъдат също толкова затруднени в глобален план, ако САЩ се оттеглят. Има обаче една основна разлика между преди и днес: Хитлер е превъзхождан по численост от западните сили, но модернизацията е била на негова страна. Германският райх се възползва от предимствата на иновациите, например в маневрената война и във военновъздушните сили. Русия обаче не постигна никакъв технологичен напредък в резултат от настоящата война – по-скоро обратното. Единствената значителна промяна се отнася до използването на дронове, област, в която Германия също трябва да навакса. Въпросът днес всъщност е какъв военен сценарий имате предвид.

И какъв виждате вие?

Малко вероятно е в днешно време Русия да атакува Полша с три танкови армии, както през Втората световна война, или да тръгне към Варшава. Никой не смята това за реалистично. По-скоро се смята, че Русия ще подложи НАТО на ограничен тест с цел политическото унищожение на организацията. Да предположим, че планираните за септември учения „Запад“ от Русия и Беларус послужат за нахлуване в Литва. Така 100 000 войници могат да се придвижат на 30 км от беларуската граница до Вилнюс, но нищо повече в оперативен план. А ако руснаците се окопаят там и заявят, че сега това е тяхната страна, възниква въпросът как ще реагира Европа. Готова ли е Европа да предприеме контраатака?

Критиката е, че днешните политици са също толкова слаби, колкото и през 30-те години на миналия век.

В периода между войните Франция и Великобритания се интересуват предимно от мира. Особено Франция има огромни вътрешни проблеми. И се смята, че Хитлер едва ли ще се впусне в непредвидимата авантюра на една война. Британците обаче се събуждат още през 1937 г., с политиката на умиротворяване те се опитват да печелят време за превъоръжаване. След германската окупация на Чехия през март 1939 г. французите също се събуждат. Възможно е натискът от страна на Тръмп да е довел до момент, когато европейците, подобно на британците и французите тогава, се събудят и осъзнаят, че американците вече няма да ги подкрепят, както са се надявали.

С какви последици?

За разлика от тогава, не става въпрос за координация между две сили като Великобритания и Франция, а за 27 държави от ЕС плюс Великобритания. Това е съществена разлика, особено когато става дума за страни от Източна или Южна Европа. От друга страна, демокрациите не бива да се подценяват. След като се събудят и ако не е твърде късно, те могат да разгърнат огромни сили. Британците и французите винаги са били убедени, че Хитлер няма да спечели войната. Същото важи и за Русия днес, която не може да спечели дълга война срещу европейците. Но според мен Русия и не мисли за това. Путин не иска да тръгне към Берлин. Става дума да се тестват страхливите според Русия европейци, за да направят компромиси.

Европейците се въоръжават, а много страни са силно задлъжнели, както през 30-те години на ХХ век.

Парите наистина са проблем. Сега надеждата е в еврооблигациите и в това германците да поемат по-голямата част от този нов дълг. В такъв момент ЕС също трябва да бъде готов да направи строги съкращения, особено в силно субсидирания селскостопански сектор. Между другото, това важи и за Германия. Все още имаме ниско ниво на дълг, така че имаме възможност за маневриране, но трябва да сме готови да направим бюджетни съкращения.

Способна ли е Европа да се реформира?

Намерението да се дават повече пари за защита е добра стъпка и важен сигнал. Но парите не създават бойна мощ и отбранителни способности. И тук един поглед към 30-те години на миналия век показва последиците от неспособността на Франция да се реформира – страната е окупирана от Германия. Европа все още не е доказала, че е готова за реформи.

И за Свещената римска империя се е смятало, че не е способна на необходимите реформи. В крайна сметка е пометена от Наполеон. В подобна ситуация ли са европейските държави днес?

Свещената римска империя е хлабав съюз на държави, на които им е трудно да се споразумеят за реформи. Впоследствие двете най-големи членки и гаранти на сигурността, Прусия и Австрия, са победени няколко пъти, преди да се реформират. Следователно решаващият въпрос е: кога ще се случи реформата? Исторически погледнато, фундаменталните реформи често стават след военни поражения, революции или политически промени. Пример за това е реформата на пруската армия от 1859 г.: въпреки ожесточената съпротива в парламента военният министър Албрехт фон Роон прокарва всеобхватна военна реформа – в резултат Прусия постига военни успехи през 1866 и 1870 г. Реформите не са еднократни събития, а дългосрочни процеси. Ако говорим за отбранителни способности днес, това би било сравнимо с въвеждането на наборната служба през 60-те години на XIX век. По това време Прусия доказва своята дееспособност – интересен исторически пример за днешния Бундесвер.

Какво означава това конкретно за реформата на Бундесвера?

Истинската реформа може да функционира само като проект на кабинета. Във Великобритания например има правителствен комитет, който стратегически да придвижи реформите. В Германия има необходимост от нещо подобно: с участието не само на министъра на отбраната, но и на министрите на правосъдието, труда, строителството. Има бюрократични пречки, правила на ЕС, които забавят модернизацията. Новият канцлер ще трябва да покаже безусловна воля за реформи.

В една от книгите си описвате появата на Бундесвера след Втората световна война. Тогава това отнема много повече време от първоначално планираното.

Бундесверът е трябвало да формира 12 дивизии за три години – това е обещанието към американците, заедно с перспективата за пълен суверенитет. На практика процесът се проточва десетилетия. Пример са военновъздушните сили: нужни са почти 20 години, за да се разработи мощна структура. Днес сме изправени пред подобно предизвикателство. Написах в книгата си, че вероятно ще е нужен период до 2035 г., за да може Бундесверът отново да функционира напълно – изчислено от 2014 г., когато Русия анексира Крим.

Днес Бундесверът има цивилна база. Това проблем ли е, или предимство от военна гледна точка?

По принцип е положителен факт, че Бундесверът е интегриран в обществото. След Втората световна война концепцията е ясна: Бундесверът трябва да бъде армия на демокрацията. Съществува силен скептицизъм към военните и представа, че въоръжените сили трябва да бъдат политически „капсулирани“, за да се предотврати всякаква опасност за демокрацията. Но това не трябва да ни кара да забравим действителната задача на Бундесвера: той не е клон на Федералната агенция за гражданско образование и не отговаря основно за защитата от наводнения. Ако Русия атакува балтийските държави, се нуждаем от Бундесвер, който може да се бие.

Отмяната на наборната военна служба през 2011 г. беше критикувана и заради това, че ще разруши връзката с обществото.

Затова не разбирам настоящата дискусия. Заедно с Франция, Германия е класическа страна с наборна служба. От 1813 г., с изключение на периода на Ваймарската република и от 2011 г. до днес, винаги е имало задължителна военна служба, тя е в ДНК-то на Германия. В исторически план Гeрманската социалдемократическа партия винаги е поддържала наборната служба, поради което съм изненадан от дебатите особено в тази партия.

Днес Германия търси защита под т.нар. ядрен чадър на французите. Но само след две години Марин льо Пен може да бъде избрана за президент. И тогава?

В момента Франция защитава само себе си със своите ядрени ракети. Тя има много мощни бойни глави, но няма тактически ядрени оръжия. Възниква въпросът дали Германия няма да бъде по-добре защитена, ако притежава собствени ядрени бойни глави. Технически това би било възможно, Германия също строи ядрени подводници за Израел. Но това е политически въпрос. Как да се защитим и податливи ли сме на изнудване? Все още не можем да защитим собствената си страна като Франция и Великобритания, така че трябва поне да помислим за ядрено оръжие.

Това вероятно ще доведе до значителна съпротива сред германското население...

Този дебат е необходим в обществото и в университетите. Протестите не могат да бъдат избегнати по какъвто и да е въпрос на политиката за сигурност. Въпреки това мисля, че такива решения са изпълними. Конрад Аденауер не е направил проучване, преди да въведе отново наборната служба в Германия, а Хелмут Шмид и Хелмут Кол прилагат Двойното решение на НАТО[1] въпреки значителните протести.

Днес новините ни заливат, не е ли уместно да запазим хладнокръвие, вместо да се впускаме в превъоръжаване, и да помислим как би изглеждала една умна реформа на силите за сигурност?

Много добра идея е да не се взимат решения в паника. Вярно е, че ние не сме в Студената война, няма заплаха от Трета световна война, Путин по всяка вероятност няма да бомбардира Берлин. Но е илюзия да вярвате, че всичко, което трябва да направите, е да поискате мир, да се обърнете към Русия и сигурността ще бъде осигурена. Става въпрос за това доколко Западът е готов и способен да се защитава. Тези, които не са военноспособни, няма да имат право на глас на дипломатическата маса. Мисля, че именно беззащитността насърчи Путин да предприеме тези стъпки в Украйна. Платихме висока политическа цена за това. Ето защо трябва да гледаме сериозно на Бундесвера като военен проект.

Превод от немски Людмила Димова