Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Текстът, който следва, е публикуван във вестник „Катимерини“ на Цветница, 12 април т.г., в разгара на рестриктивните мерки. Негов автор е писателят и поет Хараламбос Янакопулос.[1] Оригиналното заглавие – „Основание за излизане № 6, Марк Твен, Атина“, препраща към удостоверението, въведено в Гърция на 23 март, в условията на карантина, с което гражданите излизат от домовете си. Шестте кутийки, от които може да бъде отбелязана само една, предполагат следните основания за придвижване: 1. Отиване до аптека или посещение при лекар; 2. Отиване до магазин за продоволствия от първа необходимост, когато не е възможно доставянето на продуктите до дома; 3. Отиване до банката, когато не е възможна банкова операция по електронен път; 4. Придвижване за оказване на помощ на хора, които се намират в нужда; 5. Придвижване за ритуал (погребение, сватба, кръщене), придвижване на разведени родители, необходимо за общуването между родители и деца; 6. Кратко придвижване недалеч от дома, за индивидуални физически упражнения или с оглед нуждите на домашни животи. Административната глоба за нарушителите е 150 евро.

Ако американският писател можеше да прочете век и половина по-късно преразказаната своя история за среднощното „спортуване“ из Атина, сам би се посмял от сърце…

Преди няколко години американският писател, филолог и литературен критик, автор на най-новия англоезичен превод на пълните и събрани стихотворенията на Кавафис[2] Даниел Менделсон, участва заедно баща си в тематична обиколка с круизен кораб, по стъпките на Одисей и в Средиземно море, който отплава от Троя, като по план пътешествието трябва да завърши на Итака. Изключително неблагоприятните метеорологични условия обаче препятстват акостирането на кораба в пристанището на йонийския остров, при което капитанът предлага на Менделсон[3] в качеството на известно утешение за пътниците да прочете и коментира пред тях „Итака“ на Константинос Кавафис, стихотворението, което твърди: „Итака те дари с прекрасно пътуване“ и това е единственото, което има значение.

Сто и петдесет години преди това, през 1867 г., Марк Твен се качва на кораба „Квакер Сити“, „първокласен параход с места в каютите поне за сто и петдесет пътници“, отплавал от Ню Йорк, за да прекоси Средиземно море и стигне до Светите земи. Но за разлика от повечето си спътници Марк Твен не се интересува толкова от поклонението на Божи гроб, колкото да види отблизо Акропола. Дори превъзходните залези над Йонийско море не са в състояние да го впечатлят повече от пристигането му в Атика: „Какво значение имаха залезите, когато скоро щяхме да живеем, да дишаме и да крачим в самата древна Атина и нещо повече, да се потопим в далечното минало“[4].

Пристигайки обаче в Пирея, те ще изпитат горчивото разочарование на цялото пътуване. Заради епидемия от холера се оказва, че ако желаят да слязат на брега, трябва преди това да останат на кораба, на рейд, под строга единайсетдневна карантина. Естествено капитанът на „Квакер Сити“ изключва такава възможност и корабът трябвало да отплава за Цариград още на другия ден.

„Целия следобед всички прекараха“, разказва писателят, „на палубата, с книги, карти, и далекогледи и се опитваха да определят кой „тесен скалист хребет“ е Ареопага, кой от полегатите хълмове е Пникс, кой хълм е Мусейон и така нататък. Ние се объркахме. Спорът се разгорещи и всеки държеше на своето. Религиозните се взираха с вълнение в един хълм, от който казваха, че е проповядвал свети Павел, други твърдяха, че това е Химетският хълм, а трети, че това е хълмът Пентеликон!“

През 1867 г. Кавафис е бил само на четири години и все още не бил написал „Итака“, така че Марк Твен можел да се интересува повече от крайната точка, отколкото от самото пътуване. В единайсет часа през нощта, когато почти всички негови спътници се оттеглили по кабините си, той слязъл на сушата с малка лодка, заедно с още трима дръзки и неблагоразумни свои спътници, всички решени да стигнат пеша до Акропола – нощен преход от тринайсет мили, при който обаче трябвало да избягват пътищата, колкото и тъмни да били те по онова време.

Заобиколили градчето Пирея, вървейки през неравни каменисти местности и диви треви, за ориентир имали хълмовете на Атина в дъното. Продължили така почти четири часа. Срещнали само неколцина души по пътя, полски пазачи, но много кучета и лозя, от които откраднали няколко чепки грозде, за да утолят жаждата си: „Като оставим настрана лозите, равнината на Атика беше безплодна, изоставена, лишена от поезия пустош; чудя се каква ли е била тя през златния век на Гърция, пет столетия преди Христа?“.

Пред портала на Акропола, както пише Марк Твен, имайки предвид по всяка вероятност Пропилеите, ги очаквало второ голямо разочарование: бил заключен. Разбира се, това не ги разколебало. След като се опитали безуспешно да влязат, пробвали да се изкачат по стените и щели да успеят, ако вдигнатият от тях шум не разбудил четиримата пазачи на Свещената скала, които побързали да се явят на място. При което проблемът бил разрешен без по-нататъшни затруднения за четиримата американски пътешественици – те преминали през входа с благословията на пазачите.

„Гъмжеше от духове“

Върху нощното небе греела пълна луна, която придавала на всичко сияние сякаш не от този свят, докато около Партенона и другите постройки на Акропола се откроявали – тогава – статуи на мъже и жени върху постаменти; всички те изглеждали скръбни, както отбелязва писателят, и изумително живи. Впечатление, което съвременният посетител не може вече да изпита, днес, когато статуите се намират в музея. „Излязохме на обраслия с трева и осеян с каменни отломки двор зад Партенона. Понякога се стряскахме при вида на някое бяло каменно лице, което внезапно се втренчваше в нас от тревата с мъртвите си очи. Тук сякаш гъмжеше от духове.“

Обаче Марк Твен изглежда заслепен дори не толкова от храма на Партенона, колкото от Атина на лунната светлина. Ниските къщи, храмовете, които успял да различи, царският дворец, морето в дъното, хълмовете наоколо, отблясъкът на Историята върху всяко нещо.

Но дошло време да тръгват обратно, за да бъдат на кораба призори. Връщането било по-лесно за четиримата пътешественици, тъй като те вече знаели накъде да се насочат и не се страхували от полицията и строгите наказания, които се предвиждали за нарушителите на карантината. Може би защото вече били изпитали строгостта на гръцката полиция на Акропола. Откраднали отново грозде, застанали смело лице в лице с гръцките селяни и кучетата, които срещнали по пътя си, и щом започнало да се развиделява, пристигнали на кораба.

Тогава се осведомили, че още двама от техните спътници нарушили карантината предишната вечер. Слезли незабелязани от кораба, наели една конска кола, обиколили Атина и отишли до Акропола, а няколко часа по-късно се завърнали в Пирея по същия начин – в безопасност и без да се уморят.

Било писано Марк Твен, голям пътешественик, да прекоси през живота си Атлантическия океан общо двайсет и девет пъти, а веднъж да направи и пълно околосветско пътешествие. Атина обаче той не посетил отново. Какво ли повече би могло да му даде едно ново посещение там?

Превод от гръцки Здравка Михайлова