Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Румяна Йонева, Галерия „Ракурси“

Частните галерии са силно засегнати от кризата. Повечето от тях затвориха своите пространства веднага след обявяването на карантината. Отложиха се изложби, прекъсна се връзката с авторите и публиката. Местните и европейските проекти спряха и ще се забавят. Това поставя въпроса за оцеляването на този бизнес.

Опитът ни от други кризи показва, че тази чувствителна сфера на икономиката – търговията с произведения на изкуство и пазарът на изкуство, е потърпевша след началото на проблема и се възстановява последна след преодоляването му. Това се дължи на факта, че неясната ситуация относно бъдещето принуждава хората да ограничат значително разходите си. От друга страна, интересът и посещенията на галериите се запазват поради потребността от издигане над тревогите и връзка с духовни ценности.

Кризата принуди арт общността да потърси нови форми за показване на изкуство и контакт с публиката. Тя се обърна към дигиталните форми за споделяне на изкуство – онлайн изложби, онлайн продажби. Използват се активно социалните медии. Създават се нови общности, спонтанно възникват съответни на кризата проекти, търсещи отговори на въпросите, които днес вълнуват всички. Организират се благотворителни онлайн продажби на произведения в помощ на художници. Чувство на свързаност, солидарност и подкрепа преминава през общността на изкуството. Големи световни галерии предоставят своите онлайн платформи на по-малки, организират се безплатни уебинари за адаптиране на бизнеса към онлайн практиките и приспособяване към променящия се пазар на изкуството.

Частните, галерии като част от креативните и творческите индустрии, са тясно свързани с художниците в една система, която създава културен продукт. Затова тази принудителна пауза в дейността утежнява и без това нерозовото положение и на художниците на свободна практика. За да се компенсира ефектът от тежкото икономическо положение, галериите, така както и художниците, се нуждаят от финансова подкрепа от държавата. Ето някои мерки, чието прилагане за периода на карантината и поне шест месеца след това би помогнало за възстановяването на този сектор:

1. Безвъзмездна финансова подкрепа, съответстваща на претърпените загуби на база на приходите от продажби за предходната година, съгласно данъчна декларация за 2019 г., която да послужи да плащане на наеми и други основни разходи.

2. Изплащане на самоосигуряващите се лица и артистите на свободна практика на средства от фонд „Безработица“ за периода на извънредното положение.

3. Облекчаване на данъчната тежест – освобождаване от или намаляване на корпоративния данък на частните галерии за 2020 г., както и данъка по ЗЗДФЛ за художниците на свободна практика.

4. Обявяване на извънредни сесии за културата от страна на държавата и общините.

5. Възстановяване на разходите за подготовка и откриване на изложби шест месеца след приключване на карантината.

Актуалната криза представлява също и шанс за решаване на проблеми, които дълго време са загърбвани, като увеличаване на общественото финансиране на изкуството, промяна на законодателството, за да се стимулира пазарът на изкуство, в т.ч. данъчни облекчения при закупуване или спонсориране на изкуство, действащ закон за меценатството, намаляване на ДДС за частните галерии и много други.

Има добра възможност институциите да проучат опита на други страни, които оценяват важността на креативните и творчески индустрии за обществото и за икономиката. Може да се даде примерът на Берлин, който няколко дни след обявяването на карантина в града отпусна 500 млн. евро за спасяване на малкия бизнес и артистите на свободна практика от финансово пропадане. Безвъзмездната помощ варира от 5000 евро за свободни артисти до 15 000 евро за малък бизнес и тя беше разпределена в рамките на няколко дни само срещу име, номер, имейл и банкова сметка. Федералното правителство на Германия обяви, че ще отдели пакет от 50 млрд. евро за свободни артисти и малък бизнес под формата на еднократна безвъзмездна помощ. Подобна е ситуацията в много други държави.

Очакваме разговорите с държавните институции да доведат до положителни резултати, а също и общините да подпомогнат възстановяването на сектора, което по предварителни прогнози ще отнеме 9–12 месеца.