Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Книгоиздаването у нас е сред дейностите с най-висока конкуренция. Предлагането на книги е огромно за мащабите ни. Публикува се всичко, получило международна известност. Годишно новите заглавия доближават 10 000. Общият брой на фирмите, регистрирали издателска дейност, е над 3500, но на книжния пазар оперират активно около 200 и непрекъснато се появяват нови. Всички те попадат в категорията на малките и микропредприятия, включително и тези 5–6, които изглеждат големи в нашите условия. В сектора са заети над 5000 души.

След като извънредното положение затвори всички класически книжарници, достъпът на читателите до книги остана само чрез интернет книжарниците. Това доведе до спад на продажбите с над 50 %, въпреки че почти всички издатели и книжари започнаха кампании с различни примамващи читателите отстъпки. Оживлението около пролетните празници на книгата и четенето, празниците на детската книга, детския литературен фестивал сега няма да се случи. Изложението около 24 май е също под въпрос. Приходите за периода от март до май–юни обикновено са четвърт от годишните, тоест вероятният годишен спад може да надхвърли 25 %. Сега икономиката взема връх, а размислите за културните стойности като че отиват на заден план. Вече трябва да мислим за съхраняването в бизнеса.

13 март ни завари с 20 нови заглавия, готови за отпечатване, и над 50 изчерпани – за нов тираж, но замрелият пазар ни принуждава да изчакаме. Преминахме на дистанционна работа, а вече и на намален работен ден. Първата ни грижа е да съхраним екипа и работните места, защото независимо че университетът подготвя изключително добри издателски кадри, практиката оформя истинския професионалист. Като издатели на Сенека преоткриваме ценностите на стоицизма, на търпеливия труд, на солидарността.

Проблемите в книжния сектор добиват по-ярко изражение в тези дни на криза и показват колко крехка е една културна индустрия. Явно средните издателства ще понесат най-силни трудности поради това, че имат екип, който поддържат, а приходите им на практика са прекъснали. Същото се отнася и до малките книжарници, които са културни средища и обогатяват облика на кварталите и неголемите градове.

Факт е, че при подобни сътресения едно от първите неща, от които се лишават хората, е новата книга. Обсъждали сме с експерти от Федерацията на европейските издатели какви мерки на фирмено, браншово и макрониво могат да се приложат в кризисна ситуация.

Едната линия за подкрепа на сектора е както за всички фирми. За нас, а вероятно и за повечето издателства, от жизнено значение е прилагането на схемата 60/40. Особено необходими са облекченията при кредитирането и плащанията на данъците, за да издържим кризисния период. Решението на БНБ за мораториум на кредитите е много важен инструмент в тази посока.

Особено важна е и подкрепата за читателя – да се осигурят нови книги по програмата за библиотеките. Нашият Закон за библиотеките е издържан в духа на най-добрите световни практики, а в Закона за училищното и предучилищното образование е отделено внимание на училищните библиотеки. Изпълнението им ще превърне библиотеките в пълноценни информационни центрове. Насочването на по-сериозен ресурс в тях е принос към образованието и науката.

Допълнителна подкрепа би била МОН да организира разплащанията на учебната литература по-рано, което ще влее ресурс и в полиграфическата индустрия.

Предстои да осмислим как тази криза ще промени книжния сектор. Дистанционното обучение вероятно ще утвърди нови нагласи. Явно предстои интернет книжарниците и електронните книги да заемат по-значимо място.

Ще са необходими и нови решения на проблема за авторското право. Много често с мотив за достъп до културни ценности се нарушават правата на писатели, преводачи, художници. При нашата ограничена езикова общност въпросът придобива особена острота при книгите. Защото глобалните производители могат да осигурят всичко, но българска литература и изкуство те няма създадат.