Людмила Улицка (род. 1943 г.) е сред най-ярките и влиятелни гласове на днешната руска проза. Биолог генетик по образование, тя сякаш пренася съвършената оптическа апаратура в литературния си свят и внимателно проучва човека и вътрешния му живот. Книгите ѝ са преведени на десетки езици, критиката ги определя като „проза на нюансите“ и често я сравнява с Чехов. Българските читатели я познават с романите „Медея и нейните деца“ (2005) и „Казусът Кукоцки“ (2017), със сборниците „Сонечка. Бедни роднини“ (2004) и „Непрекъсната линия“ (2019). През февруари 2022 г. писателката се противопостави на руското нахлуване в Украйна, месец по-късно емигрира в Германия.
1 публикации