Култура / Брой 6 (3009), Юли 2024

На 3 юни преди сто години умира един от най-загадъчните писатели на ХХ в. И въпреки че оставя само няколко прозаични творби и много фрагменти, Франц Кафка продължава да привлича интереса на изследователи и творци. Сред тях са писателят Даниел Келман от Австрия, автор на сценария на шестсериен телевизионен филм за Кафка, и немският философ и литературовед Рюдигер Сафрански, който публикува нова книга за писателя

Даниел Келман: Загадка и утеха

Написахте сценарий за шестсериен телевизионен филм за живота на Франц Кафка. За мнозина този автор е пълна загадка. Разбирате ли Кафка?

Мисля, че разбирам какво е искал да каже. Разбирам мотивацията и подбудите му, често не разбирам напълно детайли от изреченията му. В дневниците му има места, които са ми съвсем неясни, той използва метафорите по начин, понякога труден за разбиране, ала след като ги разбереш, те са напълно убедителни. Метафорите на Кафка са толкова изненадващи, че не могат да бъдат предвидени или симулирани. Най-трудното в сериала беше как говори Кафка. Не можете да измислите неговите изречения, затова актьорът, който го играе, често изрича истински цитати от Кафка.

По-разбираем ли е Кафка, когато се познава биографията му?

Винаги е полезно да се познава контекстът. Биографията включва не само бащата, сестрите, но и този необикновен кръг еврейски интелектуалци, в който Кафка е дълбоко вкоренен. Освен това в неговия случай връзката между живот и творчество е много по-тясна, отколкото при други автори. В своята голяма биография Райнер Щах, който беше консултант на сериала, е реконструирал изключително подробно и последователно как възниква „Метаморфозата“ от някои събития в биографията на Кафка и след това се превръща по чудодеен начин в нещо съвсем друго. Да, човек разбира Кафка по-добре, ако знае нещо за живота му.

На пръв поглед животът на Кафка не е много интересен. И все пак от него се раждат някои от най-силните произведения в световната литература.

Точно така, силни като произведенията на Данте и Шекспир. Според мен не е нелепо да кажеш: „Кафка и Шекспир“, „Кафка и Данте“. Гледате ме скептично?

Е, Данте обобщава в ретроспективен и енциклопедичен план светогледа на своето време, докато Кафка...

… създава антиенциклопедично творчество. Той предвижда, обобщава това, което в неговото време тъкмо започва. Прозрял е технологичната модерност, бюрократичната модерност от една съвсем лична, вътрешна перспектива и е убедителен за всички нас. Понеже самият той е работил в бюрократичната йерархия, и то по-скоро на страната на извършителите, а не на жертвите, е доловил тенденции, парадокси и развития, които всъщност се налагат по-късно.

Много хора са работили в тази система, включително и много писатели. Ала Кафка единствен е предусетил тоталитаризма, отчуждението на човека, света на абсурда. До каква истина се е докоснал, която другите не са прозрели?

Кафка е от малцината автори, отворени към собственото си несъзнавано, към света на въображението си. И затова вярва така силно в писането като опияняващо хипнотичен процес.

Самият той описва това състояние с думата „дълбочина“ в писмо до годеницата си Фелице Бауер, в което скицира и едно сутеренно помещение като идеалното пространство за необезпокоявано писане.

На друго място казва: „Трябва да е нощ и дори нощта не е достатъчна“. Има предвид, че се нуждае от обстоятелства, които създават контакт, подобен на транс, със собствения му душевен свят, до най-скритите и потиснати съдържания. И затова той успява, както никой друг, да вгради образи и съновидения в литературата…

Когато работех върху сериала, усетих, че има нещо почти съкрушително в това да се сблъскваш постоянно с крайните изисквания, които Кафка си поставя като писател. Това понякога задушава, защото можеш да доведеш докрай нещо само когато не си в постоянен транс и владееш занаята. Романите на Кафка са незавършени.

Вие и Кафка: не мога да си представя по-голям контраст. Вие сте млад, много успешен, продуктивен. Кафка е нещастен, проваля се във всичко.

Разбирам, че някои се отнасят скептично, че точно аз написах сценария за поредицата. Причината е интересът ми към изчезналия свят на еврейските интелектуалци от Австро-унгарската империя. Дядо ми е принадлежал на този свят, познавал е Йозеф Рот, Лео Перуц… Но не е трябвало животът на Кафка да се стече така. През 1914 г. той иска да се премести в Берлин, Роберт Музил е готов да отдели цял брой на „Нойе Рундшау“ за „Метаморфозата“. Това е щяло да му гарантира известност. Можел е да бъде успешен писател на свободна практика. По онова време е все още здрав, няма ги испанския грип и туберкулозата. Тогава избухва Първата световна война и всичко рухва.

Виждам силния саморазрушителен елемент при Кафка. Да не говорим какво щеше да се случи с него като евреин, ако беше доживял триумфа на нацистите.

Сигурно щеше да отиде в Израел като Лео Перуц или Макс Брод, знаел е иврит. Но самоунищожението идва с болестта, войната, депресията. Ако беше отишъл през 1914 г. в Берлин, щеше да развие литературните си умения в нови посоки. Мога да си го представя… Но мисля, че в свят, в който всеки иска да бъде победител, има невероятна утеха в творчеството му, изпълнено с губещи и победени. Кафка ни учи, че в крайна сметка всички сме провалени и губещи, показва ни нелепостта на всяко перчене, на всяка поза на победител. Този човек, който винаги е гледал на себе си като на губещ, който не е завършил романите си, който е искал да унищожи творчеството си, се е превърнал в най-значимият и известен писател на ХХ в. Това е прекрасната ирония на историята.

Разговора води Мартин Ебел от „Тагесанцайгер“

* * *

Рюдигер Сафрански: Част от вашия сън

Какво според вас превръща Кафка в самотник?

За Кафка писането, литературата са светая светих. Той има такива представи за съвършенство, че повечето от написаното от него не отговаря на тях. Трябва да се радваме, че приятелят му Макс Брод спасява текстовете му от унищожение, каквато е волята на Кафка.

Около Кафка има ореол на загадъчност. Какво го оправдава?

Кафка не се чувства у дома си в света. Резултатът е страничен, отчужден поглед върху собствения живот и заобикалящата среда. Така всичко придобива тайнствен вид. Така се разкрива загадъчната и неизмерима страна на живота. Кафка описва света като пришълец от Луната.

В какъв свят попада Кафка, роден в стария град на Прага през 1883 г.?

В света на немски евреи сред немския свят и заобиколен от един чешки свят. Свят, раздиран от конфликти. Трябвало е да бъдеш нащрек.

Кафка е живял във време на ускорен прогрес. Как му е повлиял той?

Развитието на техниката го очарова – първите самолети, автомобили, киното. Той си има работа и с тъмната им страна: в застрахователната фирма, в която е служител.

Какво превръща Кафка в икона на модерността?

Автор е на темата за загубата на самия себе си в анонимния, бюрократизиран, управляем свят и автор на религиозната фантомна болка на един разомагьосан свят.

Много е писано за Кафка и творчеството му. Какво ви подтикна да дадете вашия принос с най-новата ви книга?

Кафка е най-коментираният и интерпретиран автор на ХХ в. Аз вървя само по една, но важна следа: какво означава писането за Кафка? Защо има абсолютна стойност за него и в резултат той отхвърля всички други изисквания и шансове в живота? За Кафка съществува литературен абсолютизъм, това е неговата религия.

Как бихте определили значението на писането за Кафка?

„Нямам литературен интерес, а се състоя от литература, не съм нищо друго и не мога да бъда нищо друго“, пише той на годеницата си Фелице Бауер.

Едно от най-известните произведения на Кафка е неговото „Писмо до баща ми“. Какво го прави толкова интересно?

Самият Кафка го нарича по-късно „адвокатско писмо“. Виртуозна литература. Цялата вина хвърля върху бащата и след това обвинява себе си за това. Баща му вероятно не е виждал писмото, то е трябвало да бъде написано, но не е било задължително да бъде прочетено освен от милионите изкушени читатели.

Писането на Кафка е изпълнено с живот, ала самият той, докато е пишел, е имал чувството, че е мъртъв за обикновения живот, че е погребан жив. Но това се е виждало само от обикновена гледна точка. Погледнато отвътре, писането за Кафка е екстатично състояние, то е и щастие, във всеки случай най-интензивният живот, който можете да си представите.

Еврейството занимава Кафка през целия му живот. Какво е най-важно за него?

Неасимилираното източно еврейство, което той романтизира. За себе си казва, че е уловил крайчеца на еврейското молитвено наметало. Ала това е било достатъчно, за да мечтае за емиграция в Палестина. В самия си край, със своята възлюблена Дора Диамант. Представял си е как отваря ресторант в Тел Авив.

Какви са най-важните ви открития при писането на книгата?

Кафка е изключително учтив, загадъчен човек, можем да си представим, че е бил доста щастлив, докато е пишел. В същото време е предизвиквал симпатия като Дон Кихот. Сражавал се е безстрашно срещу метафизичните вятърни мелници. Моята представа за Кафка: той се промъква през стая, в която някой спи, и казва: „Не се безпокойте, разглеждайте ме като част от вашия сън“.

Интервюто е публикувано в сп. „Бюхерменшен“

Превод от немски Людмила Димова