Метафизик в конкретното. Разговор с проф. Божидар Кунчев

Метафизик в конкретното. Разговор с проф. Божидар Кунчев

Поезията за него бе одухотворяване на битието, бунт и протест, а не пропаганда на една или друга идеология. Изкуството за него бе една самостойност, която не трябва да обслужва чужди цели. Убеждението му беше, че „поетът трябва да има една хигиена по отношение на различни натрапливи внушения на общото съзнание и на общите предразсъдъци за живота“. С мисълта за злотворната сила на формулите и недоказаните и преднамерени внушения, които скриват истината и се опълчват срещу действителната същност на изкуството, Далчев казваше: „Един принцип, който иска да обясни всичко, в действителност не обяснява нищо“. Тъкмо заради това негово мислене той щеше да бъде дълго време отричан... Той наистина бе чужд на „идеалите“ на онази епоха. Защото, както го е написал, „безсмислено е всяко дело, което не служи на живота, и всяка човешка дейност, която няма за цел щастието на човечеството...“. Безумие бе, че го дефинират като чужд на народа си. Този „чужд“ на своя народ поет един ден ще напише прекрасното си стихотворение „Към родината“ – навярно едно от най-добрите в пренаситената ни с фалшив патос патриотична лирика... Колкото до неговия „субективизъм“, Далчев не би могъл да бъде друг. Самият той се нарича „приватен поет“, автор, който пише само от свое име, защото винаги е държал „на своята автономия от живота“. [...]

За киното като вълнение. Разговор с Атанас Киряков

Мнозина от младите, като кандидатстват веднъж за субсидия в НФЦ и не ги одобрят, се отказват. А аз кандидатствам до дупка. Като прочета аргументите „да“ или „не“ на членовете на комисията, разбирам дали има смисъл да продължа. Винаги кандидатствам с тема, която ме вълнува. Дали има някаква полза от един филм – не знам, въпрос на гледна точка е, но винаги търся някакъв смисъл. И като изключим многото ми филми за художници, това, което повече ме интересува, е съдбата на хора, мачкани от система, от други хора. [...]

Вече живеем в различен свят. Разговор с Крис Шарков

Отвъд клишето „пророк“ романите на Уелбек действително са безпощадни картини на това накъде се е запътило човечеството или по-точно европейската цивилизация през първите десетилетия на XXI в. Уелбек, както никой друг съвременен писател или драматург, усеща субтилните течения в човека и обществото и им дава точен изказ, нерядко обвит във фикцията на много близка във времето антиутопия. Не е ли това смисълът на изкуството – по интересен и вълнуващ начин да се опитаме да разберем света, в който живеем... [...]

Търпение и любов. Разговор със Стефан Иванов

Всяко време си заслужава бунта и несъгласието. Ако бунтът стане норма, заедно с постоянната непринуденост, честност и автентичност, не би било зле, защото нещата доста се нормализираха напоследък, но никой не е казал, че нормалността, постиженията и наградите ѝ са за хвалби. Доста скучни и нечестни могат да бъдат, но победителите, историята го е доказала, често са такива. Аз съм на страната на победените, на отишлите си рано от този свят, на забутаните в ъгъла и в гроба, на самоубилите се и отчаяните... [...]

Под звездния купол. Разговор с астрофотографа Михаил Минков

В началото, когато аз започнах, наистина бяха една шепа фотографи. Но през последните години това занимание доби голяма популярност и ако съдя по работилниците, които правя, интересът е много голям. Хората са много вдъхновени, защото Космосът е мистерия и е много интересно да успееш да заснемеш нещо, което е невидимо за очите. Много хора, когато видят снимка на Млечния път, казват: „Това е фотошоп“. Но не е – всичко това е там, просто не можем да го видим, защото нашето зрение не е толкова съвършено. [...]

Заедно на сцената. Разговор с Антонина Бонева

Първо тръгнахме с концерти със сестра ми. Обикаляхме България и дори ни наричаха „сестри Кушлеви“. Имахме концерти и в Белгия. Когато показах един критически отзив на преподавателя ми Фредерик Геверс, той беше изумен, каза ми, че е от най-свирепия белгийски критик. А той беше написал за мен: „Бетовенова изпълнителка от най-голяма класа“. Тогава бях само на 25 години. Много съм горда, а и досега държа да показвам на учениците си как се свири Бетовен. [...]