Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024

„Румен Жеков. Живопис“, галерия на СБХ, ул. „Шипка“ 6, 30 септември–19 октомври 2024, куратор Диана Драганова-Щир

Художникът Румен Жеков, който си отиде на 62-годишна възраст през 2022 г., е един от онези автори, които задават посоките в развитието на българското изкуство в края на ХХ и началото на ХХI в. Неговото художествено наследство е свидетелство както за сложната траектория, която следва самият автор, така и за полифонията на тенденции в българското изкуство през последните десетилетия.

Макар че названието на изложбата подчертава, че фокусът е поставен върху живописта, на публиката са припомнени и ранните етапи от творческия път на Румен Жеков, който през 90-те години на миналия век е част от авангардните пловдивски групи „Ръб“ и „Диско 95“.

Политическите промени, настъпили преди 35 години, помитат ограниченията и нормите, които художниците трябва да съблюдават в хода на творческия процес – както при подбора на темите, така и при избора на изразни средства. Върху българската артистична сцена се настанява духът на почти вакхическо опиянение от новопридобитата свобода. Тягостните проблеми, които маркират годините на прехода (политически, социални), често са интерпретирани през призмата на сатирата, залагайки на игровия момент и карнавалното пренебрежение към всякакъв род условности.

Именно в тази атмосфера се раждат такива творчески групи като „Ръб“ и „Диско 95“, за които пърформансът, хепънингът, арт инсталацията са ключов инструмент.

В експозицията на „Шипка“ 6, в прохода към основното изложбено пространство, този етап от артистичния път на Румен Жеков е представен чрез няколко фотографии, които възкресяват спомена за  неговите участия в проектите „Символи и знаци“ (1990) и „Опус Пробект 93“ (1993) на група „Ръб“, за  проекта „Дисколувър“ на група „Диско 95“ в Националната художествена галерия, както и за работите му „Светлина, повече светлина“ (2006; акрил, платно), „Завинаги Марсел Дюшан“ (2011; 5 писоара, вариращи размери) и „Сладка България“ (2011; локум, плат).

Ядрото на изложбата са произведения, създадени в периода от 2001 до 2021 г. – „Топъл дъжд“ (2001); квадриптихът „Македонски белези“ (2008), части от цикъла „Безсъници“ (2017–2018), както и множество картини „Без име“ от 2021 г., които позволяват на зрителя да остане напълно освободен от подтика да строи асоциативни вериги, оттласквайки се от условното название на произведението.

В ранните си години Румен Жеков е изкушен от фигуративността в изкуството, но с времето се откъсва, преминавайки в полето на чистата абстракция. За него абстрактното, с фокус върху чистото въздействие на цвета и на фактурата на живописния слой, е универсален език, който се намира отвъд наратива. Въздействието е изцяло стихийно-емоционално, директно върху съзнанието на зрителя, на когото не е оставена възможност да изгради повествование, базирано на образа. Картините на Румен Жеков са ярки визуални структури, които внушават, че зад видимата повърхност се крие цяла вселена, постижима единствено на равнището на духа.

Общото между всички показани в експозицията платна е категоричният отказ от присъствието в тях на обект, който може да бъде назован. Зрителят е изправен пред форми, които възприема като своеобразни знаци или символи. Те носят нещо от характера на източната калиграфия – образи, привидно прости и непретенциозни, които обаче съдържат в себе си множество смисли. Но художникът не дава ключ към разчитането на тези образи, позволявайки ни да предлагаме собствени интерпретации.

Работите притежават наситена драматичност, породена от взаимодействието на тъмното и светлото, на яркото и приглушеното, от разликите в мащабите (малкото в рамките на голямото). Макар колоритът да е пределно лаконичен, в произведенията на Румен Жеков няма и намек за монотонност или покой – вглеждайки се, виждаме градацията на тоновете, а размахът на движението на ръката на художника можем да усетим почти физически.