Нашата истинска рок звезда
Паметна картина от концертите с Кирил Маричков са лицата на обзети хора в залите. Познавам ги, взирал съм се в тях на „Аполония“ в Созопол, в „Арената“, НДК и зала „България“... Не може и не бива да се разказва, трябва да се преживее онова състояние на свободни, щастливи хора, които пеят с групата, с гласа на Кирчо. И не само „Край реката редят се, редят се тополите – побелели от първия сняг…“ и „Казват, че без любовта прозаичен бил света…“, защото поне три поколения знаят всички текстове и не утихват през двата часа на концерта. [...]