Култура / Брой 9 (3012), Ноември 2024 / Интервю

Трудните разкази на жертвите на комунизма. Разговор с Евелина Келбечева

21.11
2024

Това за мен е една от загадките, на които не мога да дам отговор: причината, поради която българското общество отказа да осмисли тоталитарния комунистически режим. Виждаме, че България е единствената страна, в която не само няма справедливост на прехода, не само няма морална оценка на провежданото от българските комунисти целенасочено и масово избиване на хората, които щяха да бъдат техните най-големи опоненти, но тук няма и интелектуално осмисляне на миналото. [...]

От Екип на „Култура“ 0 коментара Прочети повече...

Все още имам надежда. Разговор с Даниел Келман

21.11
2024

„Случаят Моландер“, последният филм на Пабст, създаден по време на Третия райх, е изгубен. Аз не само успях да го превърна в изгубен шедьовър, какъвто той вероятно не е бил, но също така успях да го пресъздам, разказвайки го сцена по сцена. Точно заради такива задачи съществуват изкуството на разказвача и жанрът на романа! Днес много творци по света, например в Русия или в Унгария, са изправени пред същата дилема като Пабст в Третия райх – да се нагодят или да замълчат. [...]

От Людмила Димова 0 коментара Прочети повече...

Хелга Парис, никой не се страхува от нея. Разговор с Инка Шубе

20.11
2024

Хелга Парис никога не е била член на фотографска група, като Сибиле Бергеман например. Не е снимала за модни списания. Била е индивидуалистка в това, което е правила, и не ѝ е било никак лесно. Мисля, че това се вижда и в някои от автопортретите ѝ. Със сигурност тя е една от най-уверените и самоопределящи се жени, които съм познавала някога. Не беше никак сантиментална. Спомням си как веднъж ми каза: „Инка, знаеш ли, хората смятат, че аз работя по задължение, а аз правя това, което искам да правя“. [...]

От Радослав Чичев 0 коментара Прочети повече...

Следи върху хартията. Разговор с Капка Кънева

20.11
2024

Експериментите ми със светлината започнаха по време на пандемията. Страхът за живота на близките ми и общата несигурност, в която живеехме, ме бяха докарали до едно от състоянията, което описах по-горе – чувствах се емоционално дистанцирана от книжната си работа, буквално нямах желание да отворя работен файл. Вместо това започнах да режисирам „рисунките“, които светлината оставя върху равнината при среща със серия хартиени „дантели“, които изрязвах със скалпел. Създавах ажури в тефтери, които запазих като арткниги. [...]

От Владислав Христов 0 коментара Прочети повече...