Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

„Обектите на ЮНЕСКО не се „негови“, а са наши – наше национално богатство, което ние сами сме отбелязали, че има качества да ни представлява пред света.“ Проф. д-р Николай Ненов, директор на Регионалния исторически музей в Русе и член на Националния съвет за нематериално културно наследство към МК, пред сп. „Култура“

В разразилия се скандал изцяло се огледа нашето отношение – като общество и държава, към културното наследство. През март т.г. България официално се отказа да бъде домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО, планирана за юли 2025 г. Вместо в София сесията ще се проведе в Париж от 6 до 16 юли. България остава домакин и ще плати на Франция около 2 млн. лева за организиране на събитието. „Както първоначално беше решено, сесията ще бъде организирана с финансовата подкрепа на Република България като домакин и под председателството на проф. д-р Николай Ненов (България)“, съобщиха от Министерството на културата, без да посочват мотиви за отказа. Той дойде близо два месеца след встъпването в длъжност на правителството на Росен Желязков, в което министър на културата е Мариан Бачев (ИТН). На 27 февруари Бачев съобщи пред Комисията по култура в парламента за значително изоставане в организацията. България беше избрана за домакин на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО през юли 2024 г., тогава служебен министър на културата беше Найден Тодоров. Според депутата от ПП-ДБ Манол Пейков, който е заместник-председател на Комисията по медии и култура в парламента, организацията на събитието е вървяла добре. Това е било потвърдено на 4 февруари в официално писмо на директора на Културната секция към Центъра за културно наследство на ЮНЕСКО Лазар Елунду Асомо до председателстващия сесията проф. Николай Ненов.
Представители на културния и туристическия сектор заговориха за международен провал и сериозни последици за авторитета на България. Има риск Старият град в Несебър да отпадне от Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Проф. Ненов, на 17 февруари т.г. казвате пред БНР, че има напредък в подготовката на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО. Защо внезапно последва отказ от амбицията за домакинство? Какво се случи през последния месец?

Относно напредъка – да, аз се позовавам на писмо до мен от директора на Центъра за световно наследство, в което той благодари на българските си колеги за добрата работа. Но защо е последвал отказ, аз не знам. Аз не съм в организационния комитет за събитието и не знам какво се е случило през последния месец.

Какво беше значението на форума, който трябваше да се проведе в България?

Да си представим как този форум е част от добре работеща машина, която има своите вътрешни правила, с които се съобразяват всички. При това положение всеки един въпрос или кандидатура например се разглежда в съответните срокове, за да може на форум като този да бъде обсъден публично и да се приеме. Резултатът е от полза за всяка страна членка, както и за човечеството като цяло. В този смисъл сесията, която се случва веднъж годишно, е безспорно важен инструмент в работата на Комитета за световно наследство.

Какви последици ще има отказът на домакинство?

Всъщност отказ няма – официално България ще проведе 47-ата сесия, като единствената промяна е мястото на провеждане на събитието.

И все пак вместо по-добро позициониране чрез домакинството сега се налага България да спасява авторитета си. Как трябва да излезе страната ни от тази ситуация?

Разбира се, всички приемаме, че провеждането на сесията у нас потенциално би било по-добре за нашето представяне, а освен това ще спечелим заради конгресния туризъм, който ще се осъществи. В същото време все така у нас има множество въпроси, свързани тъкмо с обектите на Световното културно наследство, както и с достъпа до тях, с липсата на планове за управление и с липсата на посетителски центрове. През настоящата година във Венеция ще има изложение на посетителски центрове на ЮНЕСКО от цял свят, а от наша страна знам, че колегите от музея в Исперих са подали кандидатура за участие, тъй като в общи линии само те имат нещо като посетителски център.

Доколкото знам, страната ни в Париж ще ангажира пространства, зали, където да покаже собствена изложба, както и за изяви на други страни членки. Мисля, че е готов и филм за обектите на ЮНЕСКО у нас. Вероятно се мисли по програма за откриване, закриване, все неща, без които не може.

Стана ясно, че картата и списанието на световното наследство, които трябваше да се издадат за сесията, са в напреднал етап на изработване. Ще бъдат ли завършени те от българската страна?

Доколкото знам, списанието и картата ще бъдат издадени за 47-ата сесия.

В какво ще се изразява председателството на сесията, чийто само формален домакин е България?

България не е формален, а официален домакин на сесията.

Какво се очаква от вас като председател?

Задълженията на председателя са описани в Rule 14 от Rules of Procedure, World Heritage Committee, които са около четири страници. Най-общо казано, това са задължения по водене на заседания, откриване, закриване, даване на думата, спазване на регламент и дневен ред. Освен това през годината председателят участва в одобряването на искания за международна помощ, отправени към Комитета за световно наследство от страните членки.

Кои проблеми на културното ни наследство ви тревожат най-силно?

Надявам се благодарение на 47-ата сесия у нас да се говори повече за проблемите на културното наследство. Преди всичко да отбележа, че обектите на ЮНЕСКО не се „негови“, а са наши – наше национално богатство, което ние сами сме отбелязали, че има качества да ни представлява пред света. Съответно такива трябва да са и грижите за този тип наследство – премислени и отговорни, а виждаме, че има много липси и несвършена работа – планове за управление, достъп, приемни центрове, реклама. Културните наследства са специфична категория – те не са всичко „наследено“ от миналото, а само онази част, които ние сме разпознали като важна за самите нас в настоящето. Това важи както за материалното, така и за нематериалното наследство. Ние самите избираме отделни обекти или елементи за културни наследства, регистрираме ги и трябва да се грижим за тях. Точно тук се появяват два основни проблема, които са свързани. Първият е, че у нас почти не се работи на „общностен“ принцип – всяка форма на наследство да бъде обвързана със съответната общност, група от хора, които разпознават това културно наследство като свое – носители са на знание, умения, културни практики или се идентифицират с наследството. Вторият проблем се очертава бавно във времето, но ще се изостри – ние завещаваме (твърде) много форми на наследства на следващите поколения, но не знаем – ако те имат други, различни от нашите, ценности и необходимости, дали ще ги разпознават за важни така, както ние сме ги определили за себе си. Разбира се, ако съществува общност, която се асоциира с конкретна форма на културно наследство и осъществява трансмисия на знание, умения или културни практики между поколенията, този проблем няма да съществува, но сме свидетели, че по тази тема обществеността изгражда очаквания предимно към държавата.

Можете ли да кажете кои от българските обекти, предложени за Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, са в най-напреднал стадий на обсъждане? 

Този въпрос е много важен, тъй като широката основа на подобен списък може да даде по-добър резултат за следваща кандидатура, но аз не знам у нас кой се занимава с предварителния списък на обектите на Световното наследство. Мога само да предполагам, че най-напреднал в това отношение е обектът Границите на римската империя – Дунавският Лимес, Frontiers of the Roman Empire – The Danube Limes, тъй като тази кандидатура е международна, а на сътрудничеството, казват, се гледа с добро око.

Възможно ли е Старият град на Несебър да бъде изваден от Списъка на световното наследство?

Ако тази тема се появи в дневния ред на сесията и заключенията са, че ние не сме спазили изисквания на Комитета за световно наследство, е възможно Старият град на Несебър да бъде изваден от списъка на Световното наследство и да бъде преместен в друг списък – в List of World Heritage in Danger (Списък на застрашеното световно наследство). Обектът пак остава част от Световното културно наследство, но ангажиментите ни към него ще се увеличат.

Въпросите зададе Людмила Димова

Николай Ненов е роден през 1966 г. в Русе. Има магистърска степен по български език, литература и история от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1999 е доктор, от 2007 – доцент по етнография, а от 2015 г. – професор по музеология. От 2001 г. е директор на Регионалния исторически музей. Научните му интереси са в областта на културното наследство и музеологията, проблемите на градската етнология и културния туризъм. Експерт по нематериално културно наследство и преподавател в Русенския университет. Той е член на Националния съвет за нематериално културно наследство към МК. Представител на България за Европейските културни маршрути „Пътят на римските императори и дунавският път на виното“ и „Дунавски път на Желязната епоха“.