Култура / Людмила Димова

Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.
72 публикации

Сами заедно

22.01
2025

Странно, че толкова дълго Юн Фосе със своите над 30 пиеси беше неизвестен за българския театър. Не е странно обаче, че тъкмо Катя Петрова го открива за софийската сцена, две години след постановката си „Пер Гюнт“ от друг норвежки автор, Хенрик Ибсен. Самият Фосе, който преди година получи Нобеловата награда за литература, обаче твърди, че не обича Ибсен. Пиесите на Юн Фосе са построени на музикален принцип, провокиран от лаконичния му поетичен език, който разчита на повторенията и има свой характерен ритъм. [...]

Прочети повече...

Пътуване към миналото. Разговор с Анне Вебер

21.01
2025

Миналото не може да се изобрази по друг начин, освен като фикция. Бях прочела преди време нещо, което съвпада с моя възглед – от един немски анархист, Густав Ландауер, убит през 1919 г. Той пише, че има два вида минало – това, което наистина се е случило, то днес е недостъпно за нас. В минутата, когато се е случвало, е било действителност, но вече не е. Другата форма на минало е това, с което се занимаваме, от което се интересуваме, за което четем, но то не е нещо завършено, съществува пътят на нашето приближаване към него. [...]

Прочети повече...

Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов

Бляновете на последния авангард. Разговор със Стилиян Йотов и Тони Николов
20.12
2024

От една страна, сюрреализмът е едно от авангардистките течения, от друга обаче, в много отношения се явява като по-дълготрайно и зряло от тях със способността си да се възражда. Повечето от другите авангардистки течения имат специфични продължения (нео-, пост- и т.н.), но за сюрреализма няма нужда да слагаме такава представка. В определени моменти усещаме, че въобще не си е отишъл, че постоянно присъства. Но той изглежда най-нееднозначен и труден за разбиране. Можем да отличим почти всички други авангардни течения по едно или няколко клишета... Големият проблем е как да вместим сюрреализма не просто в историята на авангардите, а в проекта на модернизма, в голямото преобразуване на изкуството и в големите течения на мисълта през ХХ в. Всичко започва условно около 1900 г., като определящи са новата физика и самолетите, появата на радиото и телефона. Промяната във всички сфери на живота е невероятна, задават се нови координати на човешкото битие. Хемингуей казва, че разбира кубизма, едва когато за първи път лети със самолет и вижда как земята е разчертана на кубове и правоъгълници. [...]

Прочети повече...

Това, което не се вижда. Разговор с Катя Петровская

20.12
2024

Думата „травма“ за мен е нещо статично, егоцентрично. При нас у дома винаги идваха някакви хора и аз твърде рано чух за Унгария през 1956 г., на 11 години разбрах какво се случва в Полша – приятели на моя баща ни разказаха за „Солидарност“, за протестиращите работници, срещу които насочвали водни оръдия. Много рано – на 11–12 години, научих и за Бабин Яр, имах невероятен разговор с баща ми. Мнозина мислят, че ние като евреи сме говорили само за Холокоста. Това е глупаво, говорехме за вашата и нашата свобода. [...]

Прочети повече...