Култура / Людмила Димова
Франк Гери: архитектура и чувства
Гери е убеден, че идеите му произхождат по-скоро от живописта, отколкото от скулптурата. Процесът на проектиране при него започва без ясна представа, както при художниците. Признава, че експериментира, както го е правел и в детството си, опознавайки формите. Стреми се да запази схематичността: „Всичко, което е твърде завършено, е статично според мен. Не е живо. Не е отворено за интерпретации“. Навсякъде по света неговите многобройни сгради са разпознаваеми, превърнали са се в произведения на изкуството сами по себе си. [...]
Между архива и настоящето. Разговор с Владия Михайлова
Високите гласове са гласовете, които се осмеляват. Гласове, които не се страхуват да заемат позиция, да я удържат, да пробият отвъд всекидневния шум и автоматизмите. Не търся йерархия, а дълбочина – за да повдигнеш гласа си, трябва да поемеш дъх от по-дълбоко, да активираш тялото си, да присъстваш. Тези гласове не са доминиращите – не са гласовете от мегафона. По-скоро ги свързвам с песента на китовете в океана – гласове, които звучат от дълбините, но носят послание за общност. [...]
Зад фасадата
За Лени Рифенщал, която с филмите си създава историята на киното от ХХ век, но също и иконографията на нацисткия режим, са направени много филми. Защо е нужен нов – това се е питал и екипът на режисьора Андрес Вайел преди да започне работа, сподели монтажистът Щефан Крумбигел, в чието присъствие на фестивала София ДокуМентал беше прожектиран „Рифенщал“. Вайел, автор на забележителни документални филми, се опитва да проникне зад фасадата, създадена приживе от самата Рифенщал. [...]
Вутимски като нощен поет. Разговор с Андреас Третнер
През 1988 г. бях в България на световен славистичен конгрес, в програмата имаше лекция за Вутимски от един холандски учен, която раздадоха само като ръкопис. Стана ми много интересно, поръчах книгата в библиотека. През 90-те години вече знаех, че той е моят автор, но също така знаех, че никой у нас освен мен няма да се занимае с него, че имам цялото време на света. И работех много грижливо, бавно. Помня първото стихотворение от Вутимски, което преведох през 2000 г. [...]