Людмила Димова

Людмила Димова е завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и магистърската програма „Медии и междукултурна комуникация” на Европейския университет „Виадрина” във Франкфурт (Одер) и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Стипендиантка на германския Бундестаг, специализирала в Свободния университет в Берлин и в Католическата медийна академия в Мюнхен. Била е репортер и редактор в регионални медии във Варна, редактор на изданията на БТА „Паралели” и ЛИК. Редактор в Портал „Култура” (kultura.bg/web) и в сп. „Култура”.

20 години „Булгарикум“

Сборникът „България – Германия: език, литература, култура“ обединява текстове на преподаватели и студенти от конференцията за 20-ата годишнина на Центъра „Булгарикум“. Центърът за изучаване на български език и култура към Университета на Саарланд е единствен по рода си в Германия, основан е преди вече четвърт век в сътрудничество със Софийския университет. Курсът съпровожда основното следване на студентите, освен български език се изучават аспекти от историята, културата, литературознанието, етнографията. [...]

Художник на живота. Разговор със Станислава Николова

Пенчо Георгиев е сред знаковите имена в българското изкуство от периода на 20-те и 30-те години на ХХ в. Сред по-младото поколение, а и не само, той се оказва неизвестен. Свързват го предимно с илюстрацията и евентуално със сценографията. Може би защото преди време СБХ е присъждал награда за сценография, учредена на негово име. Интересът ми към творчеството на Пенчо Георгиев се породи още преди две години, когато с колегата Любен Домозетски подготвяхме изложбата „Между традицията и модернизма. [...]

Преди откупките. Разговор с Аделина Филева

Когато станах ръководител на СГХГ, за мен беше изключително важно не само да променим стратегията на работа на институцията, но и да започнем да попълваме фонда, защото от 1989 г. до 2005 г. творби постъпваха само като дарения, а това, разбира се, е изборът на дарителя, не на специалистите в музея. Моята битка беше да разполагаме със средства, за да можем ние да избираме според нуждите на нашите фондове, да следим развитието на артистите, да обикаляме по ателиета и изложби и да подбираме определени произведения. [...]

Какво животът очаква от нас

На 16 години тя попада в Аушвиц. Сравняват я с Ане Франк – и двете са на една и съща възраст, когато изпитанията ги застигат. Едит Егер не просто свидетелства за преживяното в концлагера, нейната история е за преодоляването на неизлечимата травма, довела до самоубийство мнозина оцелели концлагеристи. Книгата си тя пише, когато е 90-годишна, от позицията на своя опит на клиничен психолог. В разказа за оцеляването вплита истории на свои пациенти, на които тя помага да намерят спасение от „концлагера на ума“. [...]