Култура / Людмила Димова
С главата надолу
Наричат го най-известния съвременен немски художник и едва ли е преувеличено. Със сигурност е най-забележителният. Георг Базелиц, един от създателите на следвоенния неоекспресионизъм, има вече поне две поколения наследници в живописта. Белязан дълбоко от историческите травми на ХХ век, той говори открито за „обвинението“ да си германец. Роден е в ГДР, но целият му творчески живот преминава в Западна Германия, на преклонна възраст той признава: „Никога не открих общество, от което да съм доволен“. [...]
Изчезващите селски къщи. Разговор с арх. Елена Стойчева
Работим по създаването на визуална библиотека на архитектурата на българските села. Оказа се, че къщите в Северозапада, особено тези от 20–30-те години на ХХ век, изобщо не са изследвани. В днешно време няма как да се построят такива сгради, а пък много бързо ги занемаряваме като общество. И нашата цел е първо да ги документираме. Правим експедиции, разговаряме с местните хора, събираме информация. Втората ни цел е да популяризираме това наследство чрез изложби и представяния в градовете. Третата цел е опазването. [...]
„Сън за щастие“: слово и образ
Наред със 160-ата годишнина от рождението на Пенчо, къщата музей на Славейкови на ул. „Раковски“ 138 в София отбелязва и друг юбилей – 75 години, откакто е отворила врати на 1 юли 1951 г. Създадена е от Светослава Славейкова, внучка на Петко Славейков, в семейния апартамент. Там са пренесени архивът от ръкописи, вещите, картините и книгите на Славейкови от съборената през 30-те години на ХХ век къща на площад „Кафене баши“ (днес „Славейков“), купена от Петко Славейков през 1879 г. [...]
Въображение за настоящето. Разговор с Мартина Йорданова
Лабораторията в павилиона не е метафора за научна дистанция, а по-скоро за колективен процес на мислене и действие. Тя е пространство, в което художествените практики могат да бъдат разглеждани като форми на изследване, а самият павилион се превръща в място, където различни идеи за бъдещето могат да бъдат изпробвани. Кураторската рамка се опитва да създаде условия, в които отделните произведения не просто съжителстват, а започват да водят разговор помежду си и с публиката. [...]