Култура / Брой 10 (3023), Декември 2025

„Изложбата“ (2023), България, Гърция, 17 мин., режисьор и сценарист Ивелина Алексиева, продуценти Ради Стоянов, Ангел Алексиев

Стара истина е, че единственото сигурно нещо на този свят е смъртта (е, и глупостта, разбира се). Макар всички да сме наясно с този факт, настъпването ѝ винаги предизвиква екзистенциален шок, а какво остава, когато косата ѝ повали някого несвоевременно. Филмът „Изложбата“ на режисьорката Ивелина Алексиева ни сблъсква именно с това състояние още с отварящия си кадър, който напомня атмосферата на картината „Островът на мъртвите“ от Арнолд Бьоклин. Такова е и настроението в следващите 17 минути.

Сюжетът ни отвежда в малко гръцко градче, където гибелта на един художник отключва портите на психологическия ад за неговата съпруга (Ирмена Чичикова). От мъжа са останали само малко на брой вещи, а всичко, което можем да наречем личност или същност, се е пренесло в една реалност между материалното и идеята. За да продължи напред, вдовицата трябва да намери начин да се сбогува с любимия си.

Как точно реагира човек в такава ситуация, едновременно най-тъжната и най-естествената? Тя е винаги изненадваща и съответно изважда най-неочакваното от нашите души. Смъртта излиза извън територията на клишето. Тя дебанализира реалността. Вечната недостъпна алтернатива, която разрушава всеки смисъл и освобождава пътя за новото битие. Художникът живее в паметта на своята съпруга, но живее и в своите картини. Сменил е онтологичния си статут. Превърнал се е в метафизика. За да може да общува с него, и неговата жена трябва да се трансформира в идея. По този начин започва нейното пътешествие из сокаците на вътрешния град, а какви са точните емоции, които я поглъщат, какви са думите, които „разменя“ с починалия си съпруг, не е ясно, но не е и от толкова голямо значение. Тя пребивава в състояние, което, така или иначе, не може да се пресъздаде вербално, тъй като словото има отношение към живия свят, а отвъдното следва друга граматика.

Посещението в изложбата на покойния ѝ мъж е ключов момент за героинята. Съвсем естествено емоциите взимат връх и тя прави опит да избяга от непосилната болка след случилото се. Тук се разиграва базовият психологически принцип fight or flight. Ако беше изправена пред заплаха или пред някакво преодолимо затруднение, бягството, макар и не задължително най-добрият избор, би сработило и тя би могла да се възстанови и да изживее живота си нормално. Смъртта обаче е самата дефиниция за непреодолимост. Не можеш да избягаш от нейното лице. Единственият начин да се справиш, е да я приемеш, да осъзнаеш липсата на избор и абсурдната свобода в нея. Пробуждането на тази вътрешна истина връща вдовицата обратно в къщата, където мъжът ѝ е нарисувал някои от картините за изложбата, и тя интуитивно разбира какво следва да стори.

Ние, като зрители, нямаме достъп до нейните мисли и чувства отвъд очевидния ступор, който тя изживява. Можем само да спекулираме. Изглежда жената стига до заключението, че за да може да прегърне мъжа си за последно, трябва да се превърне още веднъж в субект на неговото изкуство. Избира една от картините му, за която е позирала, и я пресъздава, става част от образния свят на своя починал съпруг. Картината е там, мястото, на което е рисувана, е там и мястото на тъгуващата жена също е там. Невъзможно осъзнаване, което я отпраща в единствения топос, даващ ѝ възможност да осъществи връзка с внезапната и необратима загуба на любимия и да я преодолее.

Безмълвието в „Изложбата“ е пронизително. Героинята на Ирмена Чичикова би могла със същото красноречие да крещи или да оплаква със сълзи смъртта на своя мъж. Това нищо не би променило. Светът продължава, макар и мрачен. Киноразказът напомня артхаус естетиката от втората половина на миналия век и своеобразната му мудност несъмнено би отблъснала част от зрителите, ако са любители на чистото действие, но от друга страна, той автентично пресъздава състоянието на вдовицата. Тя не иска, но е принудена да действа, за да се съхрани. Тежък съзерцателен филм, който с определена доза хумор, ако въобще тук е уместен, бих препоръчал да се гледа в добро състояние на духа.