Иван Врамин е завършил философия в Софийския университет с магистърска степен по „Литература, кино и визуална култура“. Специализира английски език и литература в Карловия университет, Прага. Редактор и автор в kinematograf.bg – платформата за късометражно кино.
„Глория Виктория“ на Теодор Ушев се впуска в абстрактно приключение, което борави по-скоро с внушения, отколкото с твърдения. Рисунъкът се усуква в множество образи, които се усложняват с времето, докато не се превърнат в лудешко торнадо от кубизъм, футуризъм, супрематизъм и други авангардни загатвания. Появяват се аналогии с „Герника“ на Пикасо, но и с Кулата на Татлин, живот и смърт се носят в хипнотичен танц, докато хората се обединяват и разделят, създават и разрушават, превъплъщават света около себе си... [...]
Макар действието във филма „Ноември ще бъде май“ да се развива в далечна Южна Корея, препратката от заглавието към известния стих от поемата „Септември“ от Гео Милев не е случайна. На 18 май 1980 г. в град Куанджу, разположен в южната част на Корейския полуостров, мирен студентски протест срещу установилия се наскоро военен режим довежда до сблъсъци между протестиращите и военните части. Впоследствие цивилните граждани се въоръжават и въстават срещу армията. Дни по-късно протестът е брутално потушен... [...]
„Архитекти на хаоса“ е опит за не-филм. Филм, който илюстрира пропагандната машина и по този начин се самоуязвява, понеже може на свой ред да бъде обявен за пропаганден. Филм, който се опитва да стимулира критическото мислене на зрителя, който образова и разбулва технологията за създаване на (пред)убеждения. Паяжината на (дез)информацията, която няма задължително за цел да внедри идеология, но обслужва хаоса, който пък от своя страна обслужва дадени политически и икономически кръгове. [...]
Мрак и сива бруталистична архитектура. Всяка пролука бълва аленочервена кръв. Човечеството в състояние на пълен духовен и физически разпад, омраза и саморазрушение. Един град е залят от червени реки, които няма да спрат, докато не покрият цялата планета. Смърт, която носи след себе си още и още смърт. Светът като глобален, политически, психологически, телесен, вътрешен и външен сблъсък. Режисьорката Велислава Господинова рисува дистопичен и тъмен свят в анимационния филм „Кръвта“. [...]
