Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

Известният британски журналист в свой анализ, публикуван във в. „Таймс“, диагностицира поведението на Запада във войната срещу Украйна

Прости ни Украйна, че се държахме с тебе позорно. След като непрекъснато повтаряхме, че ще те поддържаме толкова, колкото е необходимо, ние се изплашихме от Путин, а накрая просто се уморихме.

Скъпи украинци, ние наистина съжаляваме. Великобритания, подобно на други страни от Западна Европа, обича да повтаря, че тя е „с Украйна“, както заяви премиерът Киър Стармър пред Володимир Зеленски. Но сега, когато администрацията на Доналд Тръмп е склонна да се отстъпят територии на агресора, истината започва да изплува наяве. Всъщност ние се изплашихме, а и всичко това започна да ни омръзва.

Беше вдъхновяващо да наблюдаваме как защитавате свободата си, демокрацията, суверенитета и достойнството си – неща, които ние възприемаме като такива, които ни се падат по право. Ето защо ви насърчавахме да се сражавате за всичко това. А после ви подведохме. И стана така, че докато ние се колебаехме и се утешавахме с илюзии, нелепата диктатура на Владимир Путин се засили и заздрави. Русия още не е победила Украйна. Но тя победи нас.

Нашето първо и най-голямо поражение е това, че позволихме чрез ядрен шантаж да ни вкарат в мисловна клопка. Администрацията на Джо Байдън още през септември 2022 г. смяташе, че съществува голяма вероятност – поне 50 на 50 – Русия да отговори при поражение на бойното поле с използване на тактическо ядрено оръжие. Вместо твърдо да отговорим на подобни попълзновения и на този шантаж, ние се разтреперихме. Така и не ви дадохме въоръжението, което ви беше нужно, за да закрепите превъзходството си в хода на войната.

Подтикнахме ви към катастрофалното настъпление през 2023 г.

Нашите съюзници в Източна Европа, чиито чувства са изострени от тяхната география и история, бяха напълно категорични: единственият способ да се прогонят империалистическите бесове от Русия това са радикални промени след нейното пълномащабно военно поражение. Украинците бяха на същото мнение.

Да, победата криеше рискове. Но поражението означаваше ад.

От гледна точка на Западна Европа всичко това изглеждаше прекалено опасно. Победената Русия би могла да означава хаос, може би и гражданска война, загуба на контрола над ядреното оръжие, тероризъм и икономически сътресения. А от друга страна, стабилизираният постпутински режим би могъл да насочи цялата си ненавист срещу нас. И ние отстъпихме.

Нашето единство се оказа фикция. Страните от Балтика напрягаха всички мускули, за да ви поддържат, и едновременно с това на бързи обороти засилваха собствената си отбрана. В същото време повечето западни страни не можаха да се справят дори с най-прости неща: да спрат „сенчестите танкери“, изнасящи руски петрол, или да конфискуват замразените резерви на Руската централна банка и други активи, възлизащи на сумата от 150 милиарда британски фунта стерлинги (и дори повече), които биха могли значително да попълнят вашите ресурси.

Вашата вече изключително сериозна отбранителна индустрия произвежда невероятни иновационни дронове, ракети и друго оръжие, но тя работи само с половината си мощност поради недостиг на ресурси.

Ние говорехме как ще поддържаме Украйна „толкова, колкото бъде необходимо“, без да уточним какво именно означава „необходимо“. А това означаваше да ви поддържаме чак до вашата победа; след което всичко започна да изглежда така, сякаш ще ви поддържаме до вашето поражение, чак до последния украинец. Подтикнахме ви да проведете изнурителната лятна настъпателна операция през 2023 г. – без достатъчно оборудване и подготовка, в условия, които никога не бихме наложили на собствените си въоръжени сили. Така стотици хиляди от най-добрите ви хора загинаха, бяха осакатени или травмирани. Милиони хора загубиха близките си. И нищо от това, което можем да сторим днес, не е в състояние да компенсира онези загуби.

Колкото повече демонстрирахме собствената си слабост, толкова повече насърчавахме Путин да продължи с агресията си. Да, ущърбът, нанесен на руската икономика, е колосален, както и нейните загуби. Но Путин няма да спре, докато не го спрат. Ние няма как да направим това. Може би вие все още можете да го направите. Бихме ви били изключително благодарни за това, тъй като нашата собствена отбрана и силите ни за „сдържане“, отчитайки днешното им състояние, се нуждаят от още поне няколко десетилетия.

Усложнявайки вашия път към победата, ние едновременно с това проектирахме върху вас най-пораженческите си настроения. Сякаш искахме да ви внушим, че справедливостта – репарациите и осъждането за военни престъпления – е нещо невъзможно. Така че вие би трябвало да се откажете от някои територии (и което е още по-лошо – от тяхното население) за неопределено време. Членството в НАТО въпреки предишните ни обещания при „открити врати“ също бе снето от дневния ред.

На всичкото отгоре се върнахме към „магическото мислене“. Русия вероятно ще бъде благоразумна и ще се съгласи на компромис – „на справедлив и дълъг мир“. А всъщност направихме така, че всяко прекратяване на огъня да не бъде нито справедливо, нито продължително.

А какво следва по-нататък? Щом не бяхме готови да влезем в схватка с Русия, когато имахме на своя страна голям, сплотен, издръжлив и способен съюзник като вас, то как ще воюваме, за да ви защитим, когато сте вече обезкръвени, травмирани и унизени? Ако ви извием ръцете, за да ви наложим примирие, поддържайки го със символичните сили на „коалицията на желаещите“, ние ще пожертваме не само вашето дело, но и нашия сдържащ фактор.

И не можем да се оправдаваме само със страхливостта си. Имаме и други, по-убедителни оправдания. Едно от тях е егоизмът. Не ни се искаше да правим икономически жертви. Затова и изключихме от нашия дневен ред мерките за налагане на такива санкции, които биха парализирали военната машина на Кремъл. А някои от нас, в частност доверчивите американци, виждат в следвоенна Русия една изключително привлекателна бизнес възможност. Циниците смятат, че най-добре се заработва oт мира. А изведнъж се оказва, че алчността извинява всичко.

Но следващото обяснение е още по-позорно. Ние се уморихме. Някога вие бяхте невероятно на мода – с жълто-сините си флагове, фотогенични лица и остроумни мемета. На нас пък ни беше приятно да се чувстваме благородни и смели, да приемаме вашите бежанци и хуманитарни конвои да минават през цяла Европа (Украйна, както стана ясно, е удивително близка страна).

Ала сега всичко започна да наподобява на 2023 г. Какво ще правим с Газа? А със Судан? Нашето внимание не може дълго време да бъде привлечено от едно и също нещо.

Опитваме се да се измъкнем от предишните отношения и правим това заради себе си, не заради вас. Искаме да си останем приятели. Надяваме се, че вие ще бъдете добри съседи и „достойно загубили битката“: никакви деяние на отмъщение, ако обичате. Работата е там, че вие отидохте твърде далеч. Вече сте отвъд пределите на чувствата на разочарование или на предателство. Ето защо в момента вие (напълно справедливо) нямате доверие в администрацията на Тръмп, но и мнението ви за лидерите на Западна Европа не е особено високо. Вашият приоритет сега е един: оцеляване и автономност; алтернативата е заличаването ви.

А ние? Ние сме егоцентрични докрай. И ви се извиняваме за това.

Превод от английски Тони Николов