Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026 / Книги

Отговорът на всички въпроси е Моцарт. Разговор с Людмил Станев

24.02
2026

Всичко става за игра. Всеки цвят, който видиш, трябва да се ползва, щом го има в палитрата. Основното е радостта от измислянето и играта, да дадеш друго значение на думата и после, когато някой я използва, да се сетят за тебе. Например моят професор по медицина Чалдъков, голям учен в областта на клетъчните структури, заклет бургазлия, въпреки че живее във Варна от 60-а година. Казвам му, че получава бургазъм, когато говори за Бургас. Той много хареса това и научил всички в Бургас, че аз съм авторът на тази дума. [...]

От Десислава Неделчева 0 коментара Прочети повече...

Тези разкази са червени

24.02
2026

Преди три години излезе дебютната стихосбирка на Евгения Динева „Животните нямат бащи“ – ярка, запомняща се поезия, посветена на всички, които са се осмелили да си тръгнат. Дебютната ѝ книга с разкази „Калава“ няма посвещение, но то някак се усеща и като че ли е обратен прочит на посланието от стихосбирката – за всички, които са се осмелили да останат. И осмеляването, и оставането се регистрират от огледало за задно виждане, което не е за отсрещните светлини, а за тези, които ни настигат или от които бягаме. [...]

От Йорданка Белева 0 коментара Прочети повече...

Писма между приятели

23.02
2026

Писмата между двама големи писатели – Пол Остър, добре познат на българската публика с „Нюйоркска трилогия“, „Лунен дворец“, „Книга на илюзиите“, „4 3 2 1“ и др., и Дж. М. Кутси, чиито романи „В очакване на варварите“, „Позор“, „Майсторът от Петербург“ и др. също сме чели на български, са различни от това, което бихме очаквали от кореспонденцията между двама толкова известни и награждавани автори. (Дж. М. Кутси има двата Букъра и Нобелова награда от 2003 г., номинациите и отличията на Остър са безчет.) [...]

От Катя Атанасова 0 коментара Прочети повече...

Епопея на литографиите

23.02
2026

Историята е разказ. Това е аксиома още от Херодот, нейния баща. Този разказ обаче и на самите гърци не е сякаш достатъчен, затова го допълват с изображения. Най-напред върху керамика – чернофигурна и червенофигурна, където откриваме изрисувани гръцките победи над персийските пълчища. Все пак един от най-известните образи на военна победа не е гръцки, а римски: мозайката от Къщата на Фавна в Помпей, показваща как Александър Велики сразява цар Дарий в битката при Иса (5.XI.333 г. пр.Хр.). [...]

От Митко Новков 0 коментара Прочети повече...

Това ли е романът на годината?

23.02
2026

Защо „плът“? Според Салаи човешкият опит не се ражда в идеите, а в тялото. Плътта е първият ни език и валута. Чрез нея обичаме, страдаме, издигаме се и се проваляме. Тялото е това, което обществото разпознава и оценява. Ищван е парче месо в очите на заможни жени, жиголо, в което те въпреки всичко се влюбват. Салаи ни среща с героя през дълги периоди на пропуснато време. Вместо да разгръща „интересното“, като участието на Ищван във войната в Ирак, той се задържа в прозаичните сцени между основното. [...]

От Мартин Касабов 0 коментара Прочети повече...