Култура / Брой 2 (3025), Февруари 2026

Известният режисьор и актьор изненада всички с книгата си „Петър. Човек, носен от вятъра“ („Ейнауди“, 2025). По нея той дори изнесе във Ватикана импровизиран моноспектакъл, с който трогна до сълзи папа Лъв XIV. Ето откъс от книгата, публикуван във в. „Стампа“

Животът на свети Петър прилича на фойерверк. Нямате време да се удивите на първия взрив, на първото избухване на огъня… и ето че следва друго, отнякъде другаде. Една наистина завладяваща история, изпълнена с радост и емоции, с ненадейни и досточудни обрати. В края на краищата, не би могло и да бъде иначе: говорим за най-скъпия приятел на Иисус, онзи, когото Иисус е избрал, първия сред всички!

Спомняте ли си, когато в средното училище ни даваха да пишем съчинения на тема „Най-добрият ми приятел“? Ето, ако Иисус беше учил в средното училище, Той щеше да напише: „Моят най-добър приятел е Петър“. А сега той стана моят най-добър приятел, просто защото се влюбих в него. Влюбих се в Петър!

Бе невероятно наново да проследя целия му живот. Отново да препрочитам Евангелията: но с какво вълнение!

Можете да посегнете към който и да било текст: сакрален, профанен, богословски, изпълнен с мъдрост, какъвто ви дойде наум… но когато стигнете до Евангелието, вече няма къде да отидете. Трябва да се спрете, по това няма спор.

Защото, когато четеш Евангелието, се случва нещо невероятно. След прочита на Евангелието ти вече не гледаш на хората разсеяно… а започваш да гледаш на тях като на съпричастни към едно тайнство, като пазители на една грандиозна участ.

Четейки Евангелието, често ми се случва да си помисля – чуйте какво – че животът има смисъл. Ще повярвате ли в това? Животът!... Ето какво ни казва Евангелието: че сме живи! То ни заставя постепенно да осъзнаем чудото на битието, изумлението от този факт, тази великолепна шега да бъдем в света!

И не само: Евангелието ни казва, че фактите от света не го изчерпват. Че животът не свършва тук, че съществува живот отвъд пределите на живота!

Що се отнася до мен, аз съм човек, който много силно обича живота, просто не можете да си го представите… Обичам толкова много живота, че даже след смъртта си съм убеден, че ще си спомням какво е било да съм жив. Не, изобщо не ми се нрави, че ще умирам, честно си го признавам: обещавам, че смъртта е последното нещо, което ще сторя някога.

Добре, сега ще ми кажете: „Я стига, Бенини! Защо изобщо говориш за тези неща?“. Разбирам, прави сте… Обаче ви казвам: ако никой от вас нито за секунда не се замисля за съдбата, съществуването, вечността, отвъдното… що за живот е това?

Именно това и правим: говорим за всички тези неща, разказвайки живота на свети Петър. Първият и най-известният от учениците Христови, князът сред апостолите. Животът му е преизпълнен тъкмо с тези неща: участ, съществуване, вечност, отвъдност… и най-вече е изпълнен с човечност.

Никой не е по-човечен от Петър, той толкова прилича на нас. Ще видите, проследявайки неговия живот, колко пъти ще се изненадате и ще си кажете: „Но това съм аз! Аз бих постъпил точно така!“.

Иисус го е избрал. Избрал е него, Петър! И избирайки го, Той сякаш е избрал всеки от нас. Това е просто невероятно!

Сега разбирате колко трогателно е да се говори за свети Петър, да се разказва животът му. Защото така Петър става наистина жив, оживява!

Впрочем знаете ли, преди време срещнах група хора, които ме спряха, казаха ми много мили неща… И в един момент една госпожа ме запита: „Над какво работите, господин Бенини? Кога ще ви гледаме отново?“.

А аз ѝ отговорих: „Подготвям спектакъл и книга за свети Петър“.

„А, за базиликата ли? Прекрасна е!“

„Не, не – отвърнах аз, – свети Петър! Светецът, човекът!“

А тя: „Но защо? Той действително ли е съществувал?“.

Ще повярвате ли? Има хора, които смятат, че свети Петър никога не е съществувал! Ще кажа и нещо повече: има хора, които смятат, че и Иисус никога не е съществувал!

Някой може да попита: „А къде са доказателствата, че Иисус наистина е съществувал?“.

Доказателствата?

Доказателството, че Иисус е съществувал, е неопровержимо: Евангелието!

Кой друг би могъл да каже нещата, написани в Евангелието, ако не Иисус? Намерете ми някой в света, в целия свят, който би могъл да помисли или изрече нещата, които казва Иисус в Евангелието!

Невъзможно е да изречеш казаното в Евангелието и да не бъдеш Иисус. Невъзможно е! Намерете ми, пак повтарям, някой друг.

И ако някой го намери, нека каже: „Ето, намерих го!“.

Същото се отнася и за Петър. Той също е говорил и правил необикновени, незабравими неща, променили историята, историята на всички нас, чак до ден днешен. И тези събития са се случили по необходимост, в това няма никакво съмнение: те са пред очите ни. И кой би могъл да стори всичко това, ако не Петър? Логично е да е така!

Нещо повече: можем даже да видим тленните останки на Петър, неговите мощи. Те съществуват!

Вярно е, че знаем малко за историческия Петър, почти нищо… Но толкова много знаем за Петър от Евангелието, той е апостолът, когото познаваме най-добре. Знаем за него почти всичко: за неговия характер, за начина му на мислене, за недостатъците и качествата му… накратко, цялата негова „психология“, така да се каже.

Можем да го видим почти физически: как той говори, как се движи, как реагира, как изглежда, как отива да лови риба… И какви ги върши!

О, Господи! Отначало никак не му върви. Той нищо не разбира, прави грешки, стъписва се, често променя мнението си и пак греши… Той е тъкмо като нас, повтарям: най-близкият до нас и в същото време най-близкият до Иисус.

Да, защото той никога не Го напуска дори когато се отрича от Него: той винаги си остава с Него, винаги е привързан към Него. Дотогава, докато в душата му не се случва нещо, което не знаем; какво е това, ще узнаем, ако се вгледаме в живота му. Тогава разбираме какво го тласка напред, какво го кара да се захване с мисия, която не би бил в състояние да изпълни никой друг човек: мисия, която ще промени историята на света.

Накратко, ние виждаме какво човек може да направи за Бога и какво Бог може да направи с човека. С човек, както е казано в Деяния на апостолите, чиято сянка също може да твори чудеса (срв. Деян. 5:15).

Превод от италиански Тони Николов