Култура / Брой 8 (2961), Октомври 2019

Деветдесетият сезон на Софийската филхармония вдигна летвата много високо – бяха осъществени проекти, които за много хора изглеждаха само като мечта, а сборът от събитията на световно ниво беше толкова голям, че първоначалните планове ни се струваха невероятни. И въпреки това – изпълнени по най-добрия начин. Адмирациите към директора Найден Тодоров и неговия екип от страна на аудиторията са неизбежни, но с тях идват и новите, вече много по-високи очаквания.

Маестро Тодоров продължи да работи в европейски стил, обявявайки програмата за новия, 91-ви сезон още в края на пролетта. Звездно присъствие, доста българска музика, специални събития и концерти в чужбина (в „Музикферайн“ – Виена, и в Загреб) – за меломаните, а и за филхармониците празниците, изглежда, ще продължат. Към всичко това се добавя и появата на още една фигура в екипа – новия главен гост-диригент.

Саша Гьотцел е виенчанин, започнал е музикалното си образование с цигулка. Има шанса да учи дирижиране в престижния нюйоркски колеж „Джулиард“ и от личности като Сейджи Озава (в Тангълууд), Зубин Мета и Рикардо Мути, а като студент в Академията „Сибелиус“ е в класа на забележителния Йорма Панула. Чест гост е на пулта на Виенската държавна опера и на Виенския радиооркестър, дирижира по целия свят, а от 2009 г. е музикален директор на Истанбулската филхармония „Борусан“. Издига този оркестър до репутацията на конкурентен европейски състав – доказателство за това е успешното им турне, преминало през големите сцени на Амстердам, Париж, Щутгарт и др., където концертите завършват с бурни овации. През май т.г. в Истанбул отпразнуваха 10 години от заставането на Саша Гьотцел начело на оркестъра с концерт, в който солист беше прочутият цигулар Неманя Радулович – неговият последен албум, успешно издание на Deutsche Grammophon, е записан именно с този истанбулски екип.

Саша Гьотцел обещава да влее нова творческа енергия в работата си със Софийската филхармония. „Когато си дирижирал един оркестър и усещаш, че има специална химия между вас, тогава е важно да откриеш в какво музикално пътешествие можете да се впуснете заедно. Когато ме попитаха дали бих дошъл тук като главен гост-диригент, много се зарадвах, защото вече имах чувството, че през последните три години, откакто работим заедно, имаме много специална връзка. Казах: „Да, но…“, защото смятам, че е важно от натрупания опит между диригента и оркестъра да остане нещо ценно. В противен случай просто работим парче по парче и след няколко години, когато напусна поста, нищо няма да остане след мен. Затова с директора, маестро Найден Тодоров, се споразумяхме в следващите три години да направя пълния Малеров цикъл – всички симфонии на Густав Малер, а между това, разбира се, и някои други произведения от моето родно музикално наследство. Аз идвам от Виена, моите музикални корени започват от Хайдн, Моцарт, Бетовен, Шуберт и Брамс, продължават с Брукнер и Малер и цялата Нововиенска школа. Това са корените, с които е свързано моето собствено ДНК. Още след първата обща репетиция със Софийската филхармония аз почувствах, че музикантите са силно концентрирани, и си личи, че искат да работим, че за тях това също е нова страница в историята на оркестъра. Мисля, че и за мен, и за тях това е много хубаво начало. Ще работим в следващите 3-4 години и аз съм много щастлив, че е така.“

Малер обаче е много взискателен, понякога осъзнаваме, че не всеки оркестър е готов да покрие изискванията, за да изпълни всяка негова симфония по най-добрия начин – не е ли твърде смело предложението на маестро Гьотцел?

„Аз си спомням много добре, когато Ленард Бърнстейн се завърна във Виена през 70-те години и представи отново симфониите на Малер с Виенската филхармония. За тях самите по онова време, честно казано, не беше лесно да свирят Малер. Той изисква, на първо място, от всеки един музикант да бъде стопроцентово подготвен и технически подсигурен. Този композитор използва инструментите по много екстремен начин. На второ място е ансамбълът – Малер дава на оркестъра доста „за домашно“, защото през повечето време в симфониите му се случват по няколко неща едновременно и те нямат връзка помежду си. Ти можеш да свириш красива мелодия, а до теб някой да изпълнява съвсем различен ритъм. Това означава, че в оркестъра, който пулсира различно, всеки трябва да е много стабилен сам по себе си. И за диригента, и за оркестъра Малер е голямо предизвикателство, няма спор. Но за израстването на един симфоничен състав това е най-добрата школа, защото можем да работим индивидуално, по групи и цялостно. За три години може да се постигне изработването на характер и лице за всяка отделна секция в оркестъра. Да, трудно е! Да, предизвикателство е! Но в същото време е прекрасна работа и след няколко изпълнения се вижда резултатът – истинското израстване на оркестъра и достигането до друго ниво на интерпретация. Все едно изкачваме Еверест заедно и естествено, трябва да се погрижим за много неща по пътя, но пък като стъпиш на върха – имаш най-добрия изглед на света.“

Саша Гьотцел стъпи на българска сцена през 2017 г., пак по покана на Софийската филхармония. Музикантите очевидно харесват работата с маестрото и отзивите са чудесни, което обяснява и новата му позиция в началото на този сезон. На въпроса как се чувства в София днес и усеща ли разлика от първото си идване тук, различно ли реагира Софийската филхармония, той отговаря:

„Да, така мисля. Мисля, че в оркестъра наистина има развитие, а и София като град се развива. Обичам много храната тук – невероятно е, че има къде да хапнеш хубави неща цял ден и цяла нощ, а хората са изключително дружелюбни и отворени. Радвам се на престоя си тук и трябва да призная, че като студент имах много близки приятели българи в Ню Йорк. Също и във Виена – винаги съм имал емоционални отношения с българи, затова съм още по-щастлив, че сега имам възможност да съчетая личните си преживявания с професионалните тук, в София“.

В биографията на Гьотцел четем, че е работил с певци като Анна Нетребко, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Рене Флеминг, Веселина Кацарова, с цигуларите Вадим Репин и Даниел Хоуп, с пианистите Рудолф Бухбиндер и Даниил Трифонов. А и в София през април 2017 г. негов солист беше известният по света цигулар Теди Папаврами. След доста натрупан опит с изключителни инструменталисти и оперни звезди виенският диригент се срещна на софийската сцена с 11-годишния пианист Ивайло Василев, талант с огромен потенциал, истинско дете чудо. Това стана на 12 септември, когато бе открит сезонът на Софийската филхармония. Маестро Гьотцел не за пръв път работи с млади таланти, какъв е подходът му в такива случаи?

„От време на време се появява и такова явление – почти гении, които са на 10–11 години. За един диригент най-важното е да даде на такъв талант честна и чиста посока в свиренето. Когато младите хора са толкова надарени, те, разбира се, имат виждане и много автентичен начин на музициране, който трябва да бъде продължен. Затова диригентът трябва просто да дава насоки, да вдъхновява младите и да ги кара да се чувстват възможно най-удобно, за да имат самочувствие. За всички нас – не само професионалистите, но и публиката, е много важно да пазим тези таланти, за да се превърнат те един ден в големи артисти. За мен като диригент задача номер едно е да нося вдъхновение и енергия на младия музикант, за да продължи той да расте. Това е най-важното!“

В София маестро Гьотцел пристигна от Богота, Колумбия, защото сезонът му тази година започна в Южна Америка. След София замина за концерти в Италия, следват пътуване до Канада и откриване на сезона на основния му оркестър – Истанбулската филхармония „Борусан“, през октомври. По-късно през сезона той ще дирижира „Вълшебната флейта“ от Моцарт в Цюрихската опера, а с Виенския радиооркестър ще направи празничен коледен концерт. Календарът му е доста запълнен, а следващият му концерт със Софийската филхармония е на 27 февруари.