„Бегуни“ на Олга Токарчук – живот някъде другаде

„Бегуни“ на Олга Токарчук е не просто жанрово и тематично мощен полифоничен роман, тя е книга, която обосновава движението, пътуването като най-честната възможност за човешко съществуване. „Бегуни“ може да бъде прочетен като роман от бележки, есета, кратки наблюдения, истории за съвременния човек – който би могъл да е писател, обикновен любител на пътешествията или пък пътуващ с мисия. Човек на движението, флуиден, наясно със себе си единствено и само в пътуванията. [...]

Застрашеният Борхес

Като личен бележник е новото издание с избрана проза и стихове на Хорхе Луис Борхес. Обсебеният от книгите аржентински писател тук звучи уморено, покрай текстовете се чува въздишка, „горчиво-тъжна равносметка“, че всичко от живота му го насочва към цитат или книга. Борхес сам признава в едно късно интервю, че води самотен живот. Слепият мечтател насочва лодката си към последния залив без спътник, заслушан както винаги в гласовете на мъртвите. [...]

През миналото към бъдещето

Нека срещнем в задочен диалог две книги, излезли у нас през 2017 и 2019 г.: „Трансхуманитарната революция“ на Люк Фери (изд. „Колибри“) и „Безотговорният разум“ на Марк Лила (отново „Колибри“). Първата почти като по учебник представя дебатите около трансхуманизма и по един изключително убедителен начин поставя в контекст новата евгеника, разсъждавайки за телесността и въпроса какво ще остане от човешкото, ако изкуственият интелект действително надделее. [...]

Порàзената България

Новата книга на Теодора Димова – романът „Поразèните“, се вклинява в период от българската история на ХХ век, който спокойно може да определим като един от най-трагичните, връхлетявали отечеството ни. Прочее, обективно видяно, целият ХХ век за България и българите е трагичен век, сравним може би само с катастрофата в края на XIV столетие, когато Второто българско царство е унищожено от конските опашки и кривите ятагани на еничарските орди на османските султани. [...]

От какво сме направени

„Библиотеката е един лабиринт“, уточнява още в началото на тази кратка новела португалският писател Афонсу Круш и така ни дава ключ какво сюрреалистично пътуване ни предстои. Пътуване, в което ще стане дума не само за Хосе Луис Борхес, но също и романите, героите и идеите на Данте и на Хърбърт Уелс, на Франц Кафка и на Робърт Луис Стивънсън, на Рей Бредбъри и на Достоевски. А на главния герой в „Книгите, които погълнаха баща ми“ – 12-годишния Елиас Бонфим, му предстои да влезе в света на книгите съвсем буквално. [...]