Култура / Брой 2 (2965), Февруари 2020

Появата по книжарниците на френски комикс по „Под игото“ (и то в български превод!) изобщо не разбуни духовете. Ни най-малко не държа да наливам масло в огъня, нито пък да раздухвам скандали, просто констатирам фактите. Знайно е колко лесно у нас пламва искрата на възмущението при всяко посягане към националната класика, а в случая става въпрос именно за „Под игото“, превърнато от чужденец в графичен роман.

Вярно, има и „смекчаващи вината обстоятелства“ – поне две на брой. Първо, превръщането на „Под игото“ в комикс се е случило доста отдавна – от октомври 1969 до март 1970 г. – когато историята в картини по класиката на Вазов излиза от брой в брой във вестник „Юманите“, орган на Френската комунистическа партия. Второ, авторът Жак Наре (1912–1992), вече не е сред живите, а пък и фактът, че е бил комунист, му дава известен шанс за „опрощение“, поне от страна на най-кресливите старорежимни среди, чиято „българщина“ не е нищо друго освен ловко напасване на овехтяла комунистическа форма към кухо националистическо съдържание. Освен това Наре не е пристъпил към големия български роман неподготвен: чел го е в различни преводи, дал си е труда да посети България, прекарал е няколко седмици по местата, където се развива действието на „Под игото“ – в Сопот, Калофер, из Стара планина, потопил се е в атмосферата, едва след което е създал своите оригинални ескизи. Броеве от своя комикс в знак на благодарност е дарил на къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот, където те се съхраняват до ден днешен.

Но, о, ужас: никой преди 1989 г. не е посмял да обели и дума за съществуването на такъв (френски) комиксов вариант на „Под игото“, камо ли да повдигне въпроса би ли могъл той да види бял свят на български. Можем да си представим каква идеологическа канонада е щяла да се разрази по онова време и в какви гори тилилейски биха запратили начинателите на подобен проект (за което си дава сметка и арх. Орлин Неделчев, който преведе и издаде този комикс в края на миналата година).

Ала по-интересно е как този комикс ще бъде посрещнат днес, и то от младата българска публика. Има ли шанс да разпали любопитството на учениците за пълен прочит на „Под игото“, отвъд главите „Гост“, „Тлъка в Алтъново“ или другите откъси в христоматиите? Защото, да не се лъжем, мнозина ученици посягат към „задължителната класика“ тъкмо така – в откъси или по преразкази. Не само у нас, тенденцията е световна. Както е любопитно и обратното – ще се намерят ли почитатели на „Под игото“, които ще разгърнат комикса на Наре, тъкмо водени от преклонението си пред Вазов?

В този смисъл комиксът, който е тема на броя, отдавна се е превърнал в маркер за глобалните тенденции в съвременната визуална култура, а изследователи като Джеймс Елкинс или Жак Доайон дори са склонни да говорят за господство на „визуалната литература“ – днес образът е този, който на първо място бива „четен“ и от него се извличат съответните съдържания, включително в журналистиката. Режисьорът Мартин Скорсезе дори се обяви за въвеждане на обучение по „визуална литература“ или по „визуална грамотност“ (visual literacy) още от ранна детска възраст в училищата. С убеждението, че без такова обучение човекът на XXI в. би останал дезориентиран или залутан в свят, в който дори „историята ускорява ход, препуска, изплъзва се от човека и застрашава идентичността на отделното битие“, както предупреждава писателят Милан Кундера в свое есе, което също може да прочетете в броя. Дали съвременният човек вече не гледа на себе си като на нов и „обезплътен човек“, не крие тревогата си френският философ Филип Суал в интервю, което също предлагаме на вашето внимание, доколкото „само с един „клик“ ни се явява свят, или поне смятаме, че ни се явява такъв“? Тепърва ще трябва да си отговорим на тези въпроси. Добре е да се научим „да четем“ образите. Проблемът е да не би да се озовем сами с фантазмите си или със „симулакрумите“ на живота.