Култура / Тони Николов

Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).
117 публикации

„За участ царствена роден…“

27.05
2026

С това свое пророкуване Дебелянов сякаш най-точно очертава ролята на Пенчо Славейков в българската култура. Добавяйки в стихотворението си, посветено на смъртта на поета, още редица определения, оттук насетне стриктно преповтаряни дори век по-късно: „жрец и воин на живота“, „ту благ, ту огненожесток“. Безспорно е, че П. П. Славейков винаги е бил „силна и оригинална индивидуалност“. Поляризираща фигура – „в позитив и негатив“ – стремяща се категорично да зачеркне „старото“, баналното и най-вече „битовото“... [...]

Прочети повече...

За силата на слабите и слабостта на силните. Разговор с Анна Колен Лебедев

20.04
2026

Цената на войната се измерва по опустошенията. Цели региони в Украйна са част от фронтовата линия, а около 20% от територията на страната е завзета от руската армия. Имате масово преселване на хора, което е фактор с най-различни последици. Украинци от източната част на страната заживяха в Западна Украйна, което доведе до смесване на населението и регионалните характеристики започнаха да се заличават. Ето че войната доведе до сплотяването на украинската нация. В момента в Лвив живее голяма общност от хора, дошли от другаде. [...]

Прочети повече...

Българският април и свободата

20.04
2026

Април 1876 г. може и да е „въстание на нетърпеливите и обречените“, но с какво намалява това неговото значение? И как да си обясним факта, че датата 20 април досега не е била официален празник? А защо да не е и нашият национален празник? Нима с нея не започва летоброенето в най-новата ни история? Защото без саможертвата на 20 април нямаше да има никаква последваща освободителна война и никакъв 3 март. Защото тъкмо чрез своите страдания българите се появяват отново като народ на картата на Европа. [...]

Прочети повече...

Юго и българите. Разговор с Жан-Марк Овас

19.04
2026

Виктор Юго следи както войната в Сърбия, така и потресаващото клане в Батак, отразено в „Льо Рапел“ на 26 август. На 28 август Юго пише своята реч, проследявайки съвсем отблизо описанията на кланетата. Тя е публикувана на следващия ден във вестниците под заглавието „За Сърбия“. Което всъщност означава: „За да не се случи в Сърбия онова, което вече се случи в България“. Навремето всички са го разбрали, защото е било съвсем очевидно; днес се смята, че Виктор Юго се е объркал, което е абсурдно! [...]

Прочети повече...