Култура / Тони Николов
Тоталитаризъм и свобода
До ден днешен за мнозина Хана Арент си остава авторката на „Произходът на тоталитаризма“. Заради тази своя книга тя бива обвинена във всевъзможни „грехове“ – в теоретическа „непоследователност“, както и в идеологически „редукционизъм“. Защото дръзва да постави на едни и същи везни фашизма, нацизма и комунизма, изследвайки ги през понятието „тоталитаризъм“. За левия интелектуален спектър „Произходът на тоталитаризма“ си остава „поръчкова книга“ от Студената война, целяща да оклевети СССР... [...]
Бъдещето на киното и пътят на литературата
Спорът ще бъде ли погълната литературата от „царството на движещите се образи“ изниква периодично и всъщност се води вече цяло столетие – от 20-те години на ХХ век, които са и времето на авангардите. Още тогава мислители като Бенямин или Адорно са склонни да се подпишат под пророческите думи на режисьора Абел Ганс: „Времето на изображението дойде!“. На противоположния бряг е философът Анри Бергсон, който в четвърта глава на „Творческата еволюция“ настоява, че „киното е от страната на несъщественото“. [...]
Любов по време на диктатура. Разговор с Марио Баросо
Според писателя Кардозу Пиреш идеята за Lavagante („Омарът“) описва как диктатурата на Салазар изсмуква личния живот на хората. Във филма журналистът Зе пита своя приятел Даниел, който става жертва на режима: „Знаеш ли историята на Lavagante?“. След което обяснява тази метафора. Омарът е всеяден, налита на всичко, смила го без остатък. Идеята в романа на Кардозу Пиреш е да оприличи омара с бруталния и безжалостен агент на тайната полиция, както и с диктаторския режим, властвал с десетилетия в Португалия. [...]
Модернистът зограф
Още с първите си стъпки художникът Васил Захариев (1895–1971) дава силна заявка за възможния синтез между „родно“ и чуждо“, с който обогатява българската гравюра през 20-те и 30-те години на миналия век, издигайки я на съвършено ново равнище. И трите изложби, посветени на 130-ата годишнина от неговото рождение (в Градската галерия в Самоков, в Музея за история на София и в СГХГ), са категорично доказателство за творческия мащаб на този „баща на българската графика“. [...]