Тони Николов

Тони Николов е философ и журналист. Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Радикалният модернист

„Времената вървят, времената се пречупват, времената се прекатурват – зафучава вятърът и разлюшква стария лес, дълбоки подземни тътнежи разклащат мирната земя, далечни светлини озаряват черния хоризонт, бурята иде, бурята се приближава, бурята реве, бурята трещи…“ Това пише до баща си Мильо Касабов от Лайпциг (март 1913 г.) младият Гео Милев, воден от убеждението, че „нова ера в нашата поезия иде“. И нито за миг този 28-годишен младеж не се съмнява, че именно на него се пада да бъде „тръбачът на новото“. [...]

Адската машина и българската бездна

На Велики четвъртък (16 април 1925 г.) софийската катедрала „Св. Крал“ („Св. Неделя“) отрано е препълнена с народ. Тук е целият Министерски съвет, начело с премиера Ал. Цанков, генералитетът, в храма има множество жени и деца. Погребалният кортеж тръгва от дома на убития генерал Константин Георгиев. Покойният е депутат от управляващия „Демократически сговор“ и секретар на Дружеството на запасните офицери. Кому е било потребно да ликвидира запасния генерал пред църквата „Св. Седмочисленици“? [...]

Въображаемото време на надеждата. Разговор с Аниес Дезарт

Щом напиша една книга, преставам да я разбирам. Докато пиша, все пак си мисля, че съм донякъде наясно с нещата. Литературата е паралелен живот. Но аз винаги се доверявам на читателите. Нещо в мен ми казва какво съм написала, но понякога самата аз не съм наясно. Завърших „Вечният годеник“ и една моя приятелка, която е драматург, в свой анализ съзря връзки, за които не бях и подозирала. Нейният анализ бе насочен към времето в романа, което може да бъде изразено по множество начини. [...]

Бах и вглъбяването във вечността

Разказват, че веднъж Моцарт се озовал в църквата „Св. Тома“ в Лайпциг, когато по изключение изпълнявали мотети на Бах. Той се заслушал с почуда, след което поискал да му дадат партитури на композитора. А това не било лесна задача. От смъртта на великия кантор бил изминал над четвърт век и в последните десетилетия на „галантния“ XVIII той бил напълно забравен, а цяла Европа се прекланяла пред Телеман или Хендел. Така Моцарт се превръща в един от първите, които преоткриват за себе си Бах. [...]