Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Кшищоф Пендерецки трябваше да пристигне в България на 11 юни, за да подготви с НФХ „Светослав Обретенов“, Софийската филхармония и полски солисти българската премиера на „Седемте порти на Йерусалим“ и да я дирижира. Творбата, която след изпълнението той нарича Симфония № 7, е поръчана за 3000-ата годишнина на град Йерусалим. За жалост на 29 март светът се раздели с големия полски композитор. Потърсих Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония, за да разкаже за поканата към Пендерецки.

Гостуването на Пендерецки трябваше да бъде един от акцентите в сезона на Софийската филхармония. Неговата кончина е удар за всички ни, но за вас е по-голям, тъй като контактът ви с него е от по-дълго време.

В по-ранната част от кариерата ми много се интересувах от музиката на ХХ в. и дирижирах често съвременна музика. В периода от 1996 до 2000 г. работех много активно в Израел и в началото, докато следвах в академията в Йерусалим, свирех като тромпетист в симфоничния оркестър. През януари 1997 г. работехме „Седемте порти на Йерусалим“ – едно монументално произведение, което имаше много по-дълъг репетиционен процес, отколкото всички останали творби, които свирехме. Диригент беше Лорин Маазел. Самият Пендерецки присъстваше през последната седмица от репетициитe. Концертът беше съвместен за Йерусалимския симфоничен оркестър и Израелската филхармония, защото изискваше много големи състави от хорове и оркестри. По това време бях млад човек, още не бях навършил двадесет и три години. Веднага отидох да се запозная с Пендерецки с известно чувство за страх. Не знаех дали той ще се съгласи да говори с мен. Той ме прие съвсем нормално. След първата среща се видяхме още няколко пъти. Говорихме за симфонията му, за това как пише. Интересното при него е, че той започва в един много модернистичен стил и с времето тоналността се завръща в неговата музика. Това беше темата, от която тогава много се интересувах, и дълго го разпитвах защо е вървял на обратно. От него запомних, че ние не трябва да забравяме, че музиката е преди всичко усещане и когато изгубим усещането за допира до музиката, значи сме тръгнали по друг път и трябва да се върнем обратно. Разбира се, сега го казвам с едно изречение, но тогава бяха дълги разговори. Изключително време! Да имаш възможността да говориш с такъв музикант, да коментираш това, което те интересува в живота и в музиката, с човек от подобна класа, невероятно е! Особено за един млад човек. Това остави огромен спомен. Години по-късно, когато започнах да работя със Софийската филхармония като неин главен гост-диригент, се свързах с Кшищоф Пендерецки и го попитах дали би имал интерес да дирижира в София свои произведения. Той веднага прояви готовност. Предадох контакта към филхармонията, но тогава гостуването не се осъществи. Мисля, че беше през 2004 г.

Но през 2006 г. Кшищоф Пендерецки пристигна заедно със „Симфония Варсовия“, за да дирижира концерт в Русе на Мартенските музикални дни.

Това беше още по-интересна история. Аз не бях обърнал внимание, че той идва, за да дирижира в Русе. (По това време Найден Тодоров е директор на Русенската опера.) Сблъсках се с него на улицата. Бях напълно учуден. В неговите очи видях объркване. Познавате това стъписване: „Виждал съм го някъде този човек, но къде!?“. Аз бях още по-объркан. Вървиш си по улицата в Русе и пред теб Кшищоф Пендерецки! Имахме мил разговор и обещание, че някой ден ще си говорим отново. За жалост това не се случи, но веднага след като станах директор на Софийската филхармония, отново се свързах с него и започнахме да търсим варианти. Той веднага прояви готовност и преди половин година успяхме да определим датата на този концерт.

Защо предложихте тази творба? Тя наистина е грандиозна и като състав, и като интерпретация.

Защото аз съм свързан с нея. В началото на 2018 г., когато коментирахме коя да е творбата, аз казах, че „Седемте порти на Йерусалим“ е нещо много специално, първо, защото аз съм участвал в нейната премиера и второ, защото винаги съм искал българската публика да я чуе. За жалост това няма да се случи сега, но в бъдеще ние ще изпълним това произведение. Искрено се надявам!

Свидетел на епохата

Произведения на Кшищоф Пендерецки се изпълняват на българските сцени от 1967 г., макар и не често. В интервю от 2006 г. той казва, че след гостуването си в България през 1969 г. повече не е бил канен, явно музиката му не се е харесала на тогавашните управници.

През 1967 г. на Мартенските музикални дни Силезийската филхармония изпълнява „В памет на жертвите на Хирошима“. Две години след това, през 1969 г., композиторът пристига за концерт в зала „България“. Той идва и за да проучи православната хорова музика, търсейки материал за „Утреня“. Следващият концерт с негова музика е десет години по-късно, когато под диригентството на Анджей Марковски Софийската филхармония изпълнява „Елегия в памет на жертвите на Хирошима“, „Де натура сонорис“, Концерт за цигулка и оркестър със солист Кая Данчовска. Година по-рано театър „Виелки“ от Варшава гостува на международния фестивал „Софийски музикални седмици“ с операта „Дяволите на Лудун“. По време на концерт в Атина през 1995 г. Пендерецки се среща с хор „Кавал“ и диригента Михаил Милков за изпълнението на Лакримоза от „Полски реквием“ и ораторията „Диес Ире“. През 2006 г. отново на Мартенските музикални дни в Русе той дирижира СО на Варшавската филхармония. В програмата са и две негови творби – Симфониета за струнен оркестър и Шакона. С оркестъра на БНР през 1983 г. неговият ученик Антони Вит представя „Пробуждането на Яков“ и Адажио из операта „Изгубеният рай“. През годините са изпълнявани Концерт за виола и струнни от „Софийски солисти“, Димитър Пенков и Пламен Джуров; Концерт за виолончело и оркестър от Лилия Байрова-Шулц, ансамбъл „Оркестрал“ и Ангел Станков. На Фестивала на камерната музика в Габрово е представен Квартет за кларинет и струнно трио; Владимир Попов изпълнява Капричио за Зигфрид Палм за соло виолончело, а Венцеслав Николов – „Пер Слава“ за соло виолончело. Биляна Вучкова, Валентин Геров и Ага Дзюбак представят Струнно трио на фестивала „Тук/Сега“. „Стабат Матер“ за три смесени хора е в репертоара на Българската хорова капела с диригент Георги Робев.

Звездата на Кшищоф Пендерецки изгрява през 1959 г. на анонимен конкурс за млади композитори, организиран от Съюза на полските композитори, когато той печели първа, втора и трета награда. Творбите са „Строфи“ – камерна кантата за сопран, четец и десет инструмента, „Еманации“ за два струнни оркестъра, „Псалми на Давид“ за смесен хор, струнни и ударни. „Строфи“ се изпълнява на фестивала „Варшавска есен“, а веднага след това и в Европа. Пендерецки получава покана от фестивала в Донауешинген, където е премиерата на „Анаклазис“. На следващата година пише композицията „8’37“, която впоследствие преименува на „Елегия в памет на жертвите на Хирошима“, и печели наградата на Международната трибуна на композиторите към ЮНЕСКО.

След първоначалния авангарден период настъпва промяната. Тя се случва през 1966 г. с „Пасион по Лука“. Първата си симфония той създава сравнително късно – през 1973 г., а в следващите години пише още осем. Втората е „Коледна“, третата – „Мюнхенска“, четвъртата – „Парижка“, петата – „Корейска“, шестата – „Китайски поеми“, седмата – „Седемте порти на Йерусалим“, осмата – „Мимолетни песни“.

Друго програмно произведение е „Полски реквием“. Композиторът казва, че е създаден за „Солидарност“ и с него той заявява своята позиция. Всяка от частите е посветена на различни политически сътресения в Полша – на декемврийските събития от 1970 г., на кардинал Вишински, Варшавското въстание, жертвите от Катин.

Пендерецки създава музика за филмите „Катин“ на Анджей Вайда, „Ръкопис, намерен в Сарагоса“ на Войчех Хас, анимационния „Маска“ на братя Куей по Станислав Лем. Негова музика звучи в „Сиянието“ на Стенли Кубрик, „Заклинателят“ на Уилям Фридкин, „Злокобен остров“ на Мартин Скорсезе, „Диво сърце“ и „Вътрешна империя“ на Дейвид Линч.

По негова инициатива в Луславице е създаден Европейски център за музика, посветен на младите музиканти. Запален любител на природата, Пендерецки създава парк в Луславице, в който лично е засадил над 2000 вида дървета. На официалната страница на композитора на 29 март бяха публикувани думите му: „Вярвам, че артистът е свидетел на епохата, в която живее, и заобикалящата го реалност трябва да бъде отразена в неговите творби“.