Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

Различният Константин Илиев. Разговор с Венцислав Илиев

Константин Илиев беше визионер и мисионер – роден лидер. Каквото поискаше, успяваше да го постигне. Въпреки всички препятствия. Беше изключително упорит и много амбициозен човек. Кога намираше време да пътува, да дирижира, да преподава в Музикалната академия! Много четеше, пишеше, слушаше, разучаваше партитури, много от тях на съвсем нови творби. Беше много магнетичен. Достатъчно е да размениш пет-шест думи с него, за да усетиш колко силно беше излъчването му. [...]

Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева

Завръщането на Бах. Разговор с Нева Кръстева

Днес като че ли пак идва времето на музиката на Йохан Себастиан Бах. Когато бях в Швейцария през втората половина на 80-те години, ми казваха: „Ние след войната свирехме само Бах“. Така беше и когато учех при Иржи Рeйнбергер в Прага, а после и в София след 1974 г, когато залите бяха пълни. След това дойде този „охолен“ живот и Бах отиде малко встрани, музиката за орган също. Но в днешните времена, които са много сериозни и страшни, Бах се завръща. Неговата музика утешава и променя хората... Бах става отново актуален след един полувековен период на секуларизъм благодарение на епохалното, но с доста съкращения изпълнение на „Матеус Пасион“ от младия Менделсон през 1829 г. в Берлин. Но камерната и концертната музика на Бах винаги са звучали. Лудвиг ван Бетовен е владеел цялото Добре темперирано пиано и е учил контрапункт при Йохан Георг Албрехтсбергер, но концертната зала вече е изместила църковното музициране и органа; тогава дори и Missa solemnis се е изпълнявала в концертната зала. Но в ескиза на Десетата симфония на Бетовен има темата BACH. Бетовен е нарекъл Бах океан, а не поток, и той продължава да струи в целия романтизъм и в модерна, прескачайки границите на новия век – в цигулковия концерт на Албан Берг и в оркестрациите на Арнолд Шьонберг и Антон Веберн. [...]

Баховото общество в България. Разговор с Йосиф Герджиков и Георги Колчаков

Всеки човек, който се занимава с музика професионално или непрофесионално, е минал през Бах. И всяко докосване до Бах изведнъж те заразява с любов, почит, възхищение. Така се случи и с мен. Инструменталната музика на Бах беше по-известна в България. Изпълняваха се концертите му за цигулка и пиано. Освен книгата на Алберт Швайцер за Бах се появи и плоча с изпълнения на Швайцер. Изведнъж се откриха съвсем други перспективи към това, което музиката може да изрази, към отношенията между Бога и човека. [...]

Отвъд нотите. Разговор с Мишел Табачник

Знаете, че когато един пианист свири, той има десет пръста и не казва на всеки пръст какво да прави. Главата е тази, която командва. Оркестърът е същото нещо, но с много пръсти. И трябва да имаш въздействие, харизма върху целия оркестър. Затова първото нещо, което трябва да направиш, е да обединиш различните темпераменти. Защото всяка музикална личност има свой темперамент, който трябва да бъде обединен в Симфонията на Брамс например. И в това е трудността. Това правя аз – създавам единство. [...]