Светлана Димитрова

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.

40 години „Аполония“. Разговор с Маргарита Димитрова

Толкова отдавна беше! Но най-странното е, че след първата, след втората, дори след десетата година продължаваха да ме питат ще има ли „Аполония“. Само за този юбилеен фестивал не са ме питали, защото отдавна бях обявила, че го подготвям. Обяснявам си този въпрос с факта, че живеем в много несигурни времена, не знаеш какво ще се случи утре. Така беше и през 1984 г. – перестройка, различни промени, последва смяна на политическата обстановка. Какво ли не преживяхме! [...]

Да обичаш музиката. Разговор с Даниел Орен

Пучини е авторът, който е най-близо до сърцето ми, защото целият той е едно сърце, една душа, изпълнена с емоции. И ако един музикант няма голямо сърце, мисля, че е по-добре да стои далеч от Пучини. Има други неща, които можеш да правиш, но за Пучини трябва да имаш голямо сърце, за да предадеш всички негови емоции. Дебютирах на 22 години в Римската опера, а първата опера, която изобщо дирижирах, беше „Манон Леско“ с огромната и уникална Райна Кабаиванска. Цялата ми кариера започна с тази „Манон Леско“. [...]

Да остане през вековете. Разговор с Валентин Бобевски

Когато човек се захване с нещо, трябва добре да изучи всичко, което е правено преди него. Изпълнявахме симфонична, църковнославянска музика, която винаги е акапелна, но имахме и съпровод на пиано или на орган, както в катедралата в Турку, където Йосиф Герджиков беше на органа за „Аве Мария“ на Шуберт. А колко бисове имахме на всеки концерт! Трябва да кажа, че често сме били първи при изпълнението на някои творби. Аз бях един от първите, който започна да изпълнява Карл Орф с хор. [...]

Всичко за виолончелото. Разговор с Анатоли Кръстев

Всичко започна от Марин Големинов. Когато заминаваше за Португалия, ми остави едни ноти с Три импровизации за соло цигулка и ми каза: „Вземи и ги направи за соло виолончело. Ще звучат по-добре“. Аз се зарадвах, той замина, по-късно почина, а нотите изчезнаха. Преди две години, когато пренасях моите ноти тук, в Академията, ги открих. И разбрах, че са минали двайсет години. Така се роди идеята. Георги Арнаудов написа едно произведение – „Бадгир“. Това са кули с осем стени, каквито и аз съм виждал в Самарканд и Бухара... [...]