Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Дебати
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

26 05

Майстор на човешките неща

От Катя Атанасова 0 коментара A+ A A-

„Моят Едипов комплекс и други истории“, Франк О’Конър, превод от английски Иглика Василева, издателство „Лист“, 2019 г.

Този внушителен като обем сборник е първото цялостно представяне на ирландския писател Франк О’Конър, роден като Майкъл О’Донован, обичан и четен не само в родната си Ирландия. Много негови разкази са публикувани в „Ню Йоркър“ по времето, когато той живее в САЩ, където преподава. О’Конър е автор и на поезия, романи, пътеписи и критика, но най-известни и най-превеждани са неговите разкази. Съставител на оригиналния вариант на този сборник е Джулиан Барнс, който избира да подреди по хронологичен ред разказите в него (според познавачите много от най-добрите произведения на О’Конър не са включени, но пък това е изборът на съставителя). Та тези разкази не само се отнасят последователно към биографичното време на автора, но и представят хронологията на човешкия живот – от детството, през младостта, зрелостта до късните години на старостта и края. Малкото момче, ревнуващо майка си от завърналия се от война баща грубиян, от блестящия разказ, дал и заглавието на целия сборник, е такъв герой. Биографичната нишка я има, но не това е най-важното.

Франк О’Конър наистина пише майсторски. Давам си сметка, че такова твърдение звучи общо и за някои дори „несериозно“, но се надявам да успея да обясня какво стои зад него. Често е сравняван с майстори на разказа като Чехов, Тургенев, Бунин… Четейки „Моят Едипов комплекс…“, не намерих кой знае какви прилики. Ако има такива – те са на толкова базово ниво, че не ми се струва коректно да ги изтъкваме. Вероятно тези мнения на критиката са свързани с това, че писателят много е превеждал руски автори, и то точно тези. В едно свое интервю, запитан за влиянието от Чехов (споменато от Йейтс), О’Конър казва, че единственият руски автор, който му е повлиял, е Исак Бабел. Без да претендирам за дълбоки познания по ирландска литература, аз не бих поставила Франк О’Конър в някаква национална литературна традиция. Като писане. Не като теми.

Ирландия от един тежък, суров и беден период е обединяващият образ в целия сборник. Ако трябва да локализираме топографията на тези разкази, тя е бедната ирландска провинция с нейните жители – объркани момчета, млади смелчаци, съпруги, чиито мъже са впиянчени грубияни, но понякога и леко инфантилни непораснали момчета, майки, готови на всичко за мъж или дете, свещеници – най-различни – по-милостиви или по-грубовати, борци срещу англичаните, партизани от ИРА… В тази Ирландия на О’Конър действат примитивните патриархални закони. Законовият ред и общовалидният морален кодекс невинаги са разбрани или пък признати от нашите герои. Свързаността със семейството или с приятелите, с ирландската кауза е по-важна. Католицизмът някак го разбираме като вътрешноприсъща вяра на героите. С цялата обсесия от греха, с вълненията от причастието и изповедта. Много въздействащ е О’Конър в описанието на всичко това.

Всяка история има своята сюжетна конструкция. Само че тя понякога кривва, защото детайлите и логиката не я интересуват много. Писателят неслучайно споделя, че не се интересува от романа именно защото в него логиката и детайлите са важни. А разказът може да се „откаже“ от тях и в това заприличва на лириката. Не е важно къде са героите, важни са техните разговори. Те проясняват характерите и плътното психологическо обрисуване дава на читателя чувството за „истинност“. И да не забравя ирландското пиене! Тези хора пият от сутрин до вечер. И това не просто е част от техния живот, то е и едно от нещата, чрез което се изразяват, чрез което живеят.

Блестящи пейзажни описания. Толкова въздействащи върху въображението – представяш си ги. Това е трудно умение и Франк О’Конър го владее във висока степен.

Още малко за „висшия пилотаж“ в разказването на писателя – хумора! Той пронизва всяка ситуация, прави неочаквани обрати, оживява трагичното и осветлява тъмните страни на човешкия характер. Но онова, което на мен най-много ми въздейства като читател, е топлотата. Един писател, който дава плът на човешките неща. А българският читател ще го почувства и разбере поради блестящия, да, именно блестящия превод на Иглика Василева.

Споделете

Автор

Катя Атанасова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Съветската окупация на Централна и Източна Европа е престъпление
    24.09.2026
  • Фотографическата срещу нефотографическата фотография. Разговор с доц. Георги Лозанов
    24.09.2026
  • За изкуствения интелект
    24.09.2026
  • Да бъдеш преводач на Бога. Разговор с Едвин Сугарев
    24.09.2026

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO