Култура / Катя Атанасова
Поезия на вглеждането
Том Филипс, роден в Англия, но живее в София, е известен в литературните среди и като преводач, и като писател. Автор на поезия, пиеси – написал е повече от двайсет. Превел е на английски език много стихотворения от известни български поети. Завършил е английска литература в Кеймбридж, има и докторска степен по творческо писане. „Автопортрет с тютюневи мустаци“ с подзаглавие „Стихове от софийските ми дни“ побира както стихотворения, които авторът пише на български език, така и няколко, писани на английски. [...]
Отровени светове
Георги Тенев е автор, добре познат на читателската аудитория със сборниците си с разкази „Свещена светлина“, „Жената на писателя“, с пиесите, поставяни на сцените на Народния театър и ТР „Сфумато“, с романите „Партиен дом“, „Български рози“, „Балкански ритуал“, „Резиденцията“. Новият му роман „Булгартабак“ може да бъде възприеман като продължение на теми и мотиви, които го занимават в някои от предишните му книги и по-конкретно в „Български рози“ и „Балкански ритуал“. [...]
Каноничният и неканоничният Ботев. Разговор с Анна Алексиева
Обучението по история и литература десетилетия наред, особено през периода на социализма, стабилизира един лишен от противоречия образ на Ботев, който предполага повече смълчано преклонение, отколкото проблематизиране и задаване на въпроси. И макар че през последните години академичният разказ за него е по-рационален, обществените нагласи по инерция от предходния период или под влияние на новия разцвет на национализма продължават да поддържат тази представа. Предизвикателство е, без да дегероизираш, да покажеш, че Ботев не е толкова еднозначен, че дори забележителни личности като него преминават през различни рецептивни превратности, докато достигнат общоприет героичен статус. В спомените и представите на съвременниците си Ботев не е безспорен герой, нито е признат единодушно за гениален поет. След Освобождението интелектуалци и национални идеолози публикуват биографични сведения за него или интерпретират творчеството му, но оценките им често се колебаят между възхвалата и омаловажаването. Ситуацията се променя към 20-те и 30-те години на XX век, когато поколението на Ботевите съвременници и критици в общи линии е приключило земния си път. Тогава става и преходът към културна памет, която изчиства биографията на героя от дискредитиращи детайли, издига поезията му на пиедестал и го превръща в политически мит. [...]
Ботев, сблъсъци и съгласия
Впечатляваща без преувеличение, книгата на Анна Алексиева е важна поне в няколко посоки. Първо, заради внимателното проследяване на възприемането на Христо Ботев – като биографична и творческа фигура, от съвременниците му, от неговите биографи, от литературни изследователи и критици, от политически деятели до неформални общности в социалните мрежи, футболни субкултури, визуални изкуства, че и ChatGPT, и също тъй като моделиране на този образ като средоточие на сблъсъци и съгласия... [...]