Култура / Катя Атанасова
Писма между приятели
Писмата между двама големи писатели – Пол Остър, добре познат на българската публика с „Нюйоркска трилогия“, „Лунен дворец“, „Книга на илюзиите“, „4 3 2 1“ и др., и Дж. М. Кутси, чиито романи „В очакване на варварите“, „Позор“, „Майсторът от Петербург“ и др. също сме чели на български, са различни от това, което бихме очаквали от кореспонденцията между двама толкова известни и награждавани автори. (Дж. М. Кутси има двата Букъра и Нобелова награда от 2003 г., номинациите и отличията на Остър са безчет.) [...]
Един „радикален свидетел“ на НРБ. Разговор с Михаил Неделчев
Дори и да иска, един литературен историк просто не трябва „да се измъква“ от този пренеприятен период от развитието на българската литература. В историята не може да се оставя едно такова „бяло петно“! Най-добре сякаш осъзна у нас тази задължителна необходимост нашият колега в Нов български университет проф. Пламен Дойнов. Той ни въвлече с едно удивително постоянство и дори упоритост в осъществяването на формулирания от него голям проект „Литературата на Народна република България (1946–1990)“. [...]
Светлини и сенки
„Тази сянка под червената скала“ на Владимир Левчев е „променена и разширена версия“ на романа му от 2012 г. „Човекът и сянката“. Сигурна съм, че читателите добре познават творчеството на писателя, неговите стихосбирки, както и преводите му от английски. Книгата се състои от пет части, като всяка от тях се занимава с миналото и настоящето на главните герои. С комунистическото време, началото на прехода и несвършването му през последвалите години. Пространството на романа е разделено между САЩ и България. [...]
Идеите връхлитат неочаквано. Разговор с Кирил Мерджански
Както в литературата, така и в живота винаги са ме интересували хората, тяхната уникалност и различност, стратегиите им за оцеляване и преуспяване в живота и докъде са готови да стигнат те. Затова в тази книга разкриването, а понякога и „саморазобличаването“ на характерите е водещо. В това отношение „високият“ жанр на епитафията се оказа подходящ, защото смъртта като гранична ситуация позволява да видим най-доброто и най-лошото у даден персонаж. А освен пародирането също и използването на мнимите научни интерпретации... [...]