Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Светове на живи и на мъртви

Краткият роман на аржентинката Селва Алмада „Не е река“ беше номиниран за Международен Букър 2024 г. Той е трети за нея, тя е авторка и на разкази и публицистика, както и на филмов дневник, писан на снимачната площадка на филма Zama, режисиран от Лукреция Мартел, създаден по романа на Антонио ди Бенедето. Началото е някак еднозначно. Трима мъже – двама възрастни и един тийнейджър, са на риболов в безименна река. Единият е в лодката, изправен, с револвер в ръка. Казва се Енеро Рей... [...]

Чернеещо слънце

„Пророческа песен“ е антиутопия, представяща ни кошмарен свят. В Ирландия властва „Националният алианс“, антидемократична, националистическа партия, която бавно и методично превръща държавата в чудовище, в което властва униформата. „Предполага се, че държавата не е, за да те тормози, не е, за да влиза в къщата ти като великан човекоядец, да сграбчи бащата в лапите си и да го налапа…“ Така предполага Айлиш, героинята в този роман, когато прибират мъжа ѝ Лари, виден деец в Синдиката на учителите. [...]

Бродещ през времената

Може би в началото трябва да кажа, че ще стане дума не само за стиховете на поета, но и за есеистичната му проза в „Милиони малки убийства“. Формално, защото двете книги излязоха по едно и също време, а неформално и много по-важно – заради смисловите връзки между тях. Но да започнем с автора. Не за друго, а защото въпреки пристрастията ми към „отстраняването“ днес, през 2024 г., възвестената „смърт на автора“ (по Ролан Барт) идва леко в повече. Или да кажем по-просто – не работи. Поне за мен, в случая на Йордан Велчев. [...]

Дочаканият звук

Две книги с поезия има Мария Калинова преди „Слънце-техника“ – „Окото“ (2004) и „Подножието на вечерята“ (2008). Присъждани са ѝ награди за поезия, но тя е и университетски преподавател по теория на литературата, и автор на сериозни академични изследвания. Не споменавам последното единствено за да уплътня краткото представяне на Калинова пред непознаващите поезията ѝ читатели. Правя го, за да ги подготвя, че срещата им със стиховете ѝ ще е неочаквана, сложна, стряскаща, но и надявам се, искрено очароваща. [...]