Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Каноничният и неканоничният Ботев. Разговор с Анна Алексиева

Каноничният и неканоничният Ботев. Разговор с Анна Алексиева

Обучението по история и литература десетилетия наред, особено през периода на социализма, стабилизира един лишен от противоречия образ на Ботев, който предполага повече смълчано преклонение, отколкото проблематизиране и задаване на въпроси. И макар че през последните години академичният разказ за него е по-рационален, обществените нагласи по инерция от предходния период или под влияние на новия разцвет на национализма продължават да поддържат тази представа. Предизвикателство е, без да дегероизираш, да покажеш, че Ботев не е толкова еднозначен, че дори забележителни личности като него преминават през различни рецептивни превратности, докато достигнат общоприет героичен статус. В спомените и представите на съвременниците си Ботев не е безспорен герой, нито е признат единодушно за гениален поет. След Освобождението интелектуалци и национални идеолози публикуват биографични сведения за него или интерпретират творчеството му, но оценките им често се колебаят между възхвалата и омаловажаването. Ситуацията се променя към 20-те и 30-те години на XX век, когато поколението на Ботевите съвременници и критици в общи линии е приключило земния си път. Тогава става и преходът към културна памет, която изчиства биографията на героя от дискредитиращи детайли, издига поезията му на пиедестал и го превръща в политически мит. [...]

Ботев, сблъсъци и съгласия

Впечатляваща без преувеличение, книгата на Анна Алексиева е важна поне в няколко посоки. Първо, заради внимателното проследяване на възприемането на Христо Ботев – като биографична и творческа фигура, от съвременниците му, от неговите биографи, от литературни изследователи и критици, от политически деятели до неформални общности в социалните мрежи, футболни субкултури, визуални изкуства, че и ChatGPT, и също тъй като моделиране на този образ като средоточие на сблъсъци и съгласия... [...]

Разказвач на истории за любов и кръв

Неочаквана среща с непознат досега у нас текст от автор, който е известен на българската аудитория не като писател, а като художник. Още повече че ретроспективната мащабна изложба „Жорж Папазов – осветителят“ с куратор Мария Василева беше показана преди няколко години в Националната галерия – Двореца. Оказва се, че художникът, „един от най-ярките български модернисти“, е и писател, има публикувани седем книги, шест от които във Франция. „Поп Васил. Българска повест“ е една от тях, написана е на френски език... [...]

Някой вика в теб

Новата книга с разкази на Албена Стамболова (третата след „Многоточия“ и „Драки и къпини“), вече утвърдено име в българската проза от последните трийсет години, не „предава“ тематичните избори, стилистичните установености, психологическата нюансираност – все достижения, които познаващите текстовете ѝ вече са открили за себе си. Още си спомням „Това е както става“ и „Хоп-хоп звездите“ – ранните романи на Албена Стамболова, чрез които я открих като авторка. [...]