Катя Атанасова

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Благовест Златанов за „Хайката…“ на Ивайло Петров

Съществува тезата, че през 80-те с „Хайка за вълци“ системата на строг идеологически надзор над литературата бива „пробита“, проваля се с допускането на този роман до печат. Имам две несъгласия с тази теза – едно принципно и едно, свързано с конкретния случай. Системата на надзор по принцип не може да бъде „пробита“. Дори ако някое произведение в първия момент ѝ се изплъзне и бъде публикувано, след това тя умело го използва за атаки срещу автора. Има случаи, когато произведения нарочно са били „пускани“ тъкмо с тази цел. В случая с „Хайка за вълци“ цялата суматоха около надвисналото, но така и неслучило се спиране на романа е от взаимна полза и за системата, и за автора. Развитията показват, че суматохата всъщност носи чудесна реклама за романа, от която печелят и двете страни. След 1989 г. Ивайло Петров споделя, че е бил готов с първата версия на текста значително по-рано, но е изчакал политически подходящия момент за публикацията. Вече веднъж сполучливо е приложил подобно изчакване с „Мъртво вълнение“. Освен това Ивайло Петров има детайлни наблюдения върху процесите на допускане на литературни текстове до печат. „Системата“ от своя страна също има полза от допускането конкретно на този роман. „Надзорниците“ веднага са можели да установят, че романът би послужил за поредното „отпушване“ на идеологическия фронт. [...]

„Най-важните неща“

Заглавието на новата книга на Владимир Левчев – „Смъртта и Бог. Откровения“ – не изненадва. И както обикновено, е много добре намерено. То синтезира важните, екзистенциално важните за поета теми, същини, бих казала, над които той размисля и на които дава поетически израз в не една от своите творби, в не една и от предишните си книги. Има нещо много важно за него, недаващо му покой, ненапускащо никога мисълта му – какво е вярата, как според нея на човека се явява Бог, кои са опорите ни в този свят, свят, какъвто е. [...]

„Най-истинско е черното“

Много музика има в тези стихове, но не като ритъм, а като импровизация, като рязко преминаване от един мелодичен регистър в друг, но и като цялостно звучене на стиховете – те все остават в баладичното, сякаш немската лирическа песен е озвучавала дните, в които поетът е писал. Зная, че не казвам нищо ново на читателите. Виктор Пасков е музикант по образование. Музиката е основен елемент и в някои от прозаическите му творби. Но тук, в стиховете му, тази музикалност е особено осезаема и толкова органична… [...]

Отвъд сюжета

Две произведения на изкуството – стихотворение и картина, от която то е вдъхновено, дават името на този роман на Джон Банвил от 2015 г. Нека избързам – последното платно, което героят на романа, а и разказвач рисува и не довършва, е синя китара на маса „с карирана покривка… прозорче и синева отвъд…“. Няма да подценявам читателите с обяснения кой е писателят. Българските издатели, слава богу, са открили Банвил и са ни дали възможност да го открием и ние с някои от прекрасните му книги. [...]