Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Анна Хаджимишева, собственик на софийската книжарница „Нисим“

Кризата се отразява тежко на културния сектор. Как тя рефлектира върху работата на малките книжарници?

На 13 март, след първата заповед на министър Ананиев затворихме книжарницата. Макар тази заповед да беше в сила едва пет часа, прецених, че е редно книжарницата да остане затворена поне до края на месец март.

Не беше никак лесно решение, но сметнах, че така е редно, за да можем да намалим общуването с потенциално заразни хора заради здравето на семейството и близките ни.

Това, което направих, беше да прехвърля телефона на книжарницата, така че, ако има някой, който иска да се свърже с нас, да може да го направи. Впоследствие именно това се оказа много важно, тъй като хората бяха взели сериозно думите на министъра и въпреки че заповедта беше отменена и реално можехме да работим, много хора си останаха по домовете, а магазините им – затворени. В края на март телефонът започна да звъни. Хората имаха нужда от книги. И така, взех решение да отворя книжарницата с намалено работно време и при спазване на всички изисквания. Започнаха и поръчки онлайн. Искам да ви кажа, че има надежда – има опашки от хора не само пред аптеките, но и пред малката книжарница.

Как се справяте в тези специфични условия? В какви посоки преустройвате работата си?

Опитвам се да остана позитивна и да намирам по нещо хубаво и в най-трудните моменти. Сега работим над уебстраницата ни, разчитаме на съвременните комуникации и на редовните ни клиенти.

Изследване върху независимия културен сектор посочва, че книжари, издатели, преводачи все още не са в първите места на засегнатите, както това е в сферата на сценичните и музикални изкуства. Какво очаквате занапред?

Засега наистина нещата вървят, макар и със забавени темпове. Много от издателствата имат предвидени заглавия за печат. В тази сфера нещата се планират на годишна база. Като цяло всички работят, но с намалено работно време и предварителни заявки, за да се намали контактът между хората и да се пести време. Нещата не са никак розови, но се надявам да успеем да задържим положението на сегашното ниво. Ако това стане – всичко ще бъде наред. Нашата книжарница е малка и това ни позволява да бъдем по-гъвкави и бързо да можем да реагираме. Това е един голям плюс. Засега не се налага да правим съкращения, дано и занапред да е така!

Как виждате помощта, която държавата би могла да окаже на заетите в културния сектор и по-специално във вашия бранш?

Дано да има хора, които да могат да се възползват от тази т.нар. помощ. Ние разчитаме на собствените си сили. Проблемът е, че решенията, които се взимат, понякога са недомислени и непрекъснато се променят. Всичко се прави на принципа проба – грешка, което, простете ми, но не е сериозно. Не мога да си представя как живеят хората, които са най-засегнати, въпреки усилията на държавата, които не могат да бъдат всеобхватни.

Какво четат и купуват хората в тези дни, какви са наблюденията ви?

Хората търсят нещо за четене, което да ги отпусне, развесели. Други пък са намерили време да си довършат дипломната работа и търсят специализирана литература. В момента на почит е детската книга. Родителите търсят забавление за децата си, различно от електронните устройства, и се обръщат към книгите. Имаме редовни клиенти деца, които четат толкова много, че едва успяваме да задоволим нуждите им.

Важен въпрос, който пропускам?

Искам да споделя с вас и вашите читатели, че тази година книжарница „Нисим“ става на 20 години. Надявам се да имаме възможност да отбележим този юбилей подобаващо.

Дотук сме изминали този нелек път и сме устояли на всичко досега, надеждата ми е да продължаваме да радваме хората с „храна за душата“. Както ви казах – надежда има, докато има опашка пред книжарниците!

Въпросите зададе Катя Атанасова