Култура / Брой 5 (2968), Юни 2020

Атанас Маев, Дерида Денс Център

Ние сме все още стартъп като сцена, а и поехме големия риск да правим културна инфраструктура в отрасъл, който е крайно нестабилен икономически. Набрахме скорост, но все пак с бюджетен дефицит. До ден днешен не можем да си покрием разходите. На всеки от екипа се налага да прави компромис с приходите си. Може би сме си създали имунитет като екип и сме успявали в целта си сцената да е стабилна. В такава криза държим под наем частно пространство, след като инвестирахме над 200 000 лв. за създаването на Сцена Дерида. Месечният ни наем за близо 600 кв.м е изключително висок, на пазарни цени в центъра на София. Прецененият риск ни даваше възможност да генерираме доход, но при този земетръс, който се случи в глобалната икономика, сме на път да изгубим театъра, ако не ни се подаде ръка като компенсация. При нас малко хора са на трудови договори, предвид проектната дейност. А проблемът не свършва с момента, в който се завърнем в залите след извънредното положение. Нужно е да постигнем информираност и да върнем доверието на публиките ни. Едно представление трябва да бъде адаптирано, промотирано и организирано, което отнема около два месеца в аванс. Ако 13 май е датата, в която забраната ще падне, ние планираме юни/юли, което е влизане във ваканционния за театрите период, и губим още три месеца до септември, които не можем да покрием финансово. За Derida Dance Center ситуацията се оказа изключително застрашаваща съществуването му, въпреки че направихме невъзможното да създадем това място и да дадем възможност на колеги – независими артисти, да представят своите послания без цензура.

Търсим нови форми, имаме онлайн програма с българско и международно съдържание. Хората имат възможност да си купуват билети на различна цена. Ясно е, че това е солидарен подход от нашите публики към нас, за да можем да продължим да съществуваме в следващите месеци, а от наша страна те получават прекрасна селекция.

Големият проблем е с физическото оцеляване и не изключвам възможността талантливи наши артисти да избягат от България или да мигрират в други икономически отрасли. Ние самите с арт директора на Derida Живко Желязков ръководехме успешен проект в Южна Испания от 2004 до 2008 г., независим проект за инфраструктурно изграждане на театър. Имахме трупа в едно райско място и сега като сравнявам какво ми се случва, поемайки риска да бъда част от промяната в България, заради която съм се върнал, се питам: „Нужно ли е да търпя това положение“. Това мохиканство никой няма да оцени като значимо. Не може при реализирана инвестиция да не ѝ се направи анализ, който да покаже за колко време след кризата тези предприятия могат да продължат напред. На базата на стари годишни финансови отчети да се прецени кои са ефективните структури, за да се запазят и да им бъде показано, че не са сами и работят в партньорство с държавата. В момента не се прави никаква оценка и се губи всичко. Нямаме кризисен икономически щаб, който да е ангажиран с тези изчисления. В сферата на културата сме на допитвания и анкети, които се разпращат на селективен принцип. Не знам каква оценка може да направи Министерството по този начин.

Добрият сценарий е да си стиснем ръцете със Социалното министерство и те да пренасочат останали средства от програми като фонда за иновации и конкурентоспособност. Ако може, тези средства да се адресират към физическите лица, които в момента трябва да оцелеят. Министър Банов обеща, че освен парите от Националния фонд „Култура“ и Министерството на културата ще влязат и европейски средства. Засега не виждам това в обновяването на бюджета. Най-лесно е наличните програми само да се подсилят с нови средства и да се увеличат разходите за администрация. Може да се открие и един нов кризисен структурен фонд, който впоследствие да остане като фонд за подпомагане на структури на базата на тяхната ефективност и програма. Ако не бъдат вложени нови средства, независимият сектор ще загине.

Записа Данислава Делчева