Култура / Данислава Делчева
Гюс ван Сант: да се предадеш на промяната
Предполагам, че съществуват различни начини да разказваш истории, в които главните герои са хора, останали в периферията. Ако се замислите за Достоевски например или за най-ранните истории, много често главният герой е човек извън общността. Познавам Сайлъс Марнър на Джордж Елиът – почти безмълвен, безгласен персонаж, лишен от всичко, което го свързва с останалия свят. В пиесата „В очакване на Годо“ също имаме двама герои, лишени от принадлежност, почти изгубени по пътя. [...]
Поезията е фронт на съпротива. Разговор с Кристин Димитрова
Поезията не работи или поне не би искала да работи с най-малкото общо кратно на мисленето, тоест с общоприети констатации като „розите ухаят“ или „водата е мокра“. Предупредителният надпис в рекламата на спиртни напитки гласи: „Алкохолът е вреден за вашето здраве“. Неутрално и всеобхватно. А пък Омар Хаям казва: „Освен грънчарския чекрък бих разменил изцяло / за чаша вино моя плащ, чалмата си и шала“. В чий глас сме по-склонни да се заслушаме, та ако ще, това да е вредно за здравето ни? Кой ни е по-близък? [...]
Визуалните разкази на Правдолюб Иванов
Какво е действието, което свързва художника от пещерата, египетския, гръцкия, ренесансовия период, барока и т.н. до наши дни? Дюшан го назовава – това е изборът. Изкуство се прави през милион избори. Избираш на коя точно стена в пещерата да рисуваш, какъв формат платно да избереш, с какъв материал да рисуваш. Всичко това са избори, които правиш непрекъснато, мълчаливо... Най-важният акт е изборът – това правят художниците през вековете. Следователно, каквото художникът избере, го превръща в изкуство. [...]
Образите лъжат по-малко. Разговор с унгарския режисьор Дьорд Палфи
Думите са голям проблем, защото, когато казвам нещо, аз си го мисля, но естествено, вие и публиката може да разберете нещо съвсем различно. Думите някак не са достатъчни да кажат всичко, което искаме да изречем. И е много лесно да се лъже с думи. Обикновено образите лъжат по-малко. Без думи човек разбира повече. Понякога е много по-добре да говориш чрез образи. И ако разказваш една киноистория добре, не е нужно да се разбира какво хората казват. Това беше и концепцията на „Кокошка“ – хората да говорят празни приказки. [...]