Данислава Делчева

Данислава Делчева е основател и изпълнителен директор на Reflektor, креативно студио в София, в което с помощта на изкуството, науката и новите медии се цели постигането на социална промяна.

Образите лъжат по-малко. Разговор с унгарския режисьор Дьорд Палфи

Думите са голям проблем, защото, когато казвам нещо, аз си го мисля, но естествено, вие и публиката може да разберете нещо съвсем различно. Думите някак не са достатъчни да кажат всичко, което искаме да изречем. И е много лесно да се лъже с думи. Обикновено образите лъжат по-малко. Без думи човек разбира повече. Понякога е много по-добре да говориш чрез образи. И ако разказваш една киноистория добре, не е нужно да се разбира какво хората казват. Това беше и концепцията на „Кокошка“ – хората да говорят празни приказки. [...]

Читалищата като пространства на гражданите. Разговор с Юрий Вълковски

В нашата представа читалището е място за хората. Неслучайно много държим на името „народни читалища“. И без никакво притеснение от потенциален упрек в популизъм аз повтарям фразата: читалищата са от народа и за народа. Ние искаме тази идея за читалището като гражданска организация, като дом за общността, място, където всеки може да отиде да учи, да се забавлява, да се развива, да твори, да я покажем, да я върнем в обществото. Читалищата са граждански организации, символ на модерността... [...]

Единствено езикът. Разговор с Васил Балев

Злоупотребата с езика, особено умишлената и безогледна злоупотреба с езика, е едно от нещата, които най-много ме дразнят. Забелязвам все повече във всякакви сфери, че хората стават все по-непроницаеми за същинския или евентуален смисъл на нещо казано, прочетено или изобщо за езика като цяло. Всички ние сме развили особен вид дебелокожие към звука, заключен вътре в думите... Тази нечувствителност е огромно самоограбване. Тази грубиянщина към езика и честото му незачитане са много печални. [...]

Рационално за болестта. Разговор със Станислав Беловски

Повечето хора, като чуят за „медицинско изкуство“, си представят страшни гледки, кръв, бинтове. Като чуят, че темата е някакво заболяване, се чувстват длъжни да засвидетелстват съчувствие и да чукат на дърво да не ги стигне. А моята идея е да обърна представите за болестта и здравето, да ги изчистя от емоциите и затова рационалността на броенето и пресмятането стават фокус на работите ми. За мен беше важно работите да са естетически привлекателни дори защото красивото се свързва някак естествено с рационалното, равновесното… [...]