Орхан Памук е роден през 1952 г. в Истанбул, където все още живее. През 2006 г. получава Нобеловата награда за литература. Сред най-известните му творби са „Бялата крепост“, „Името ми е Червен“, „Сняг“, „Черна книга“, „Странност на ума“, издадени на български от „Еднорог“.
Когато рисувам, след като съм изпил чаша вино, имам същото усещане, както когато пея под душа. Щастлив съм по някакъв много обикновен начин. Живописта е в крайна сметка нещо твърде достъпно. Тя е служение на окото, радост, докато писането ни кара да преминем през урагани от страдания. Да бъдеш писател е нещо болезнено, но то също така е нещо неминуемо за моето равновесие, придава основание на съществуването ми. Мнозина творци са доказали, че двете практики могат да се обогатяват взаимно. [...]
Докато наблюдаваме как се множат червените точки върху епидемиологичните карти на света, ние осъзнаваме, че няма място, където бихме могли да избягаме. Знанието за това, че цялото човечество – от Тайланд до Ню Йорк, споделя нашите грижи как и къде да се носи маска, как най-безопасно да обработим хранителните продукти от супермаркета и дали да си останем вкъщи, всичко това непрекъснато ни напомня, че не сме сами. Ражда се съзнание за солидарност. Ние се смиряваме. Става ни по-леко да разбираме другите. [...]
