Цветан Стоянов (1930–1971) е критик, писател и преводач. На него дължим преводите на Емили Дикинсън, Пърси Биш Шели и Уолт Уитман, на „Книга за джунглата“ на Киплинг, „Тортила Флет“ и „Зимата на нашето недоволство“ на Стайнбек. Автор на есетата „Броселиандовата гора“, „Невидимият салон“, „Орфей“ и „Хубавите разговори“, на изследванията „Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература“ и „Геният и неговият наставник“.
Неговата чувствителност го води до това трагично, двойствено виждане. Паралел с Радой Ралин. Пример: стихотворенията „Флотация“, „Парадокс“, „Масово чудо“. И слабостите са именно там, където изневерява на тази си природа и става еднозначен – баснята. Например – „Прекрасното в поезията или жертва на декоративните рибки“. Не бива да ни подвежда видимостта на баснята; те всички са своеобразни басни, но отвъд баснята започва вторият план, а някои си остават само на първи план – алегориите, остроумни, но еднозначни. [...]
Великото в Паисий е, че той не е само просветител историк, но преди всичко поет, първият ни вдъхновен поет, който, пеейки за народа, е оставил името си; че много места в неговата История и досега ни хващат, подобно на „Вятър ечи“ или „На прощаване“, подобно на всички неумиращи и истински песни. Вслушайте се в думите, които изговаря, особено в двете начални глави – та той наистина пее! И го чува цяла страна, чува именно него, а не, да кажем, авторите на Зографската и Спиридоновата история, макар че те са негови съвременници. [...]
