Чавдар Попов

Чавдар Попов е изкуствовед. Професор в Националната художествена академия, доктор на изкуствознанието. Работи в областта на изследването на изкуството на ХХ век, на теорията на визуално-пластичните изкуства и на методологичните проблеми на изкуствознанието. Сред книгите му са: „Съвременна живопис в НХГ“ (1980), „Българската живопис 1878–1978“ (1981), „Тоталитарното изкуство. Идеология. Организация. Практика“ (2002), „Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те и 90-те години на ХХ век“ (2009). Публикувал над 400 студии, статии и материали в различни периодични издания и каталози в България и в чужбина. Куратор на изложби на съвременно българско изкуство в редица страни (Сърбия, Полша, Русия, Македония, Йемен, Румъния, Германия, Китай, Кипър, Бразилия, Алжир, Обединените арабски емирства, Ангола, Франция, Мароко, Холандия, Англия).


Художникът в мините

Изложбата на Никола Танев „Щрихи от мини „Перник“ е съставена от осем художествени произведения. Всички те са от 1947 г. и са от фонда на Националния политехнически музей. Откупени са от съпругата на художника Миша Танева през 1976 г. и се показват за пръв път пред широката публика. Никола Танев е може би сред най-популярните и най-харесваните български художници от първата половина на ХХ век, познат най-вече като майстор на камерния пейзаж, пресъздал по неповторим начин в платната си домашния уют... [...]

Художници на фронта

Всъщност налице са две изложби в една. В първия раздел са представени произведения, посветени собствено на Балканската война, а във втория се разполага част от творчеството на Владимир Димитров-Майстора от периода, когато по същото време придружава войсковите части като доброволец. При подобна тематична насока е съвсем естествено да очакваме художествената и документалната страна да вървят ръка за ръка. Възприятието осцилира между оценката на конкретната творба и интереса към съответното събитие. [...]

Илюзията за вещественост. Разговор със Станислав Памукчиев

За разлика от музиката и поезията, които по своето естество са „безплътни“, пластическите изкуства са „обречени“ на материя, на материален посредник. По същество се реализира материален обект, който визуализира идея, послание, настроение, преживяване – неща от невидимия регистър. Това в директен и преносен смисъл изразява напрежението, борбата, примирението и дори съгласието между материално и духовно, видимо и невидимо. Вътрешната обусловеност на тези антиномии е енергията, виталността на този вид изкуства. [...]

100 години Дора Валие

„Абстрактното изкуство“ се утвърждава като основополагащо съчинение по темата, преведено на редица европейски езици. Дора Валие анализира както произведенията, така и идеите, възгледите – от „бащите основатели“ (Василий Кандински, Пийт Мондриан и Казимир Малевич) до Баухаус, минимализма и тенденциите след Втората световна война. Тя изследва особеностите на „граматиката“ на абстрактното изкуство, фокусирайки вниманието си върху специфичните характеристики на т.нар. „автореференциални знаци“. [...]