Театърът на Йерней Лоренци най-общо може да бъде определен като „постдраматичен“. Отхвърля миметичното за сметка на перформативното (основна характеристика на постдраматичния театър според Х. Т. Леман). Спектаклите му не разгръщат истории, не моделират персонажи, не използват психология и не изграждат взаимоотношения. Често смесват различни текстове от античния епос, през класическата литература до съвременната проза. Актьорската игра се случва в пространството между личността на актьора и персонажа... [...]
Романът на Ървин Уелш и едноименният филм на Дани Бойл „Трейнспотинг“ (1996 г.) са емблеми на контракултурата на Запада от късния капитализъм в края на ХХ век. Как отеква това краевековие 30 години по-късно, доколко „Трейнспотинг“ е социо-икономически феномен, свързан с Великобритания и още по-конкретно с Шотландия, и как той резонира в настоящето? Това се питах, докато гледах спектакъла на Елица Йовчева „Трейнспотинг“ в МГТ „Зад канала“. По какъв начин метафората на „трейнспотинг“ „пристига“ в ХХI век? [...]
