Култура / Брой 1 (2954), Януари 2019

Разговор с Патрик Модиано

Последната ви книга – „Дремещи спомени“, събира персонажи, които откриваме и в предишните ви романи. Призраци, идващи да попълнят пъзела, още по-неуловими сенки?

Наистина се срещат герои, изникващи в предходните ми книги… Може би защото става дума за един-единствен „роман“, писан по непрекъснат начин. Някои от тези герои се открояват далеч по-ясно, отколкото в другите романи, ала се случва някой от тях да не носи вече същото име, което показва несигурностите на паметта.

Вие пишете: „Бях сигурен, че в бъдеще ще е достатъчно да изпишете на екрана името на някоя личност, която някога сте срещали, и червена точка ще укаже онова място в Париж, където бихте могли да я намерите“. Тази очевидност обаче не прави ли невъзможно цялото това бленуване по „дремещите спомени“ в заглавието?

Тъкмо това се случва с интернета, който позволява бързо да откриете дирите на някого. А това е в противоречие с начинанието на романиста: безкрайното и често напразно издирване, един блян. За щастие интернет не може да отговори на всички въпроси. Което оставя свободно поле за въображението и мечтите на писателя.

Темата за „фугата“ е твърде отчетлива в текста. „Фугата“ в смисъла на бягство, но може би и в музикален смисъл, където темата „бяга“ постоянно, от един глас към друг?

Да, тези две теми, извикващи понятието „фуга“, са ми много близки. Те могат да бъдат и противостоящи си: бягство, но също и завръщане, в музикален смисъл. Струва ми се, че дори без да си давам сметка, романите ми всъщност са повторения, преразкази, рефрени, както в музиката.

Друга важна тема е тази за „вечното завръщане“, по повод на което разказвачът мечтае да възкреси всичко преживяно, но „да го изживее по-добре, без грешките…“. Не е ли това една възможна дефиниция на литературата?

Терминът „вечно завръщане“ може да служи като дефиниция на литературното начинание. Връщането към някои епизоди, които вече сте преживели в настоящето, придавайки им с изтичане на времето определена музикална линия.

Изследвате за пореден път „мистериите на Париж“, които в случая приемат допълнителното измерение на злосторни места, над които витаят „лоши вълни“. Има ли в това скрито влияние на окултните науки, вълнуващи разказвача, или става дума за обективна реалност, която всеки е в състояние да долови сред парижките си блуждаения?

„Мистериите на Париж“ са обективна реалност. Достатъчно е в някои из блуждаенията си да прочетете града като палимпсест и да се опитате да видите що за привидения обитават всеки номер на улицата.

Събитията, които изникват в живота на разказвача, сякаш се намират под знака на съвпадението и случайността. Не са ли това другите имена на съдбата?

Можем само да мечтаем за стотици двойници, осъществяващи множеството възможности, които ни предлага животът…

Заедно с това публикувахте и една театрална пиеса – „Началата в живота“, писана паралелно с „Дремещи спомени“. Можем ли да гледаме на тези два текста като на нетипичен диптих?

Едновременната публикация на „Дремещи спомени“ и на споменатата театрална пиеса не е плод на случайност. Думите „начало в живота“ се появяват и върху една страница от „Дремещи спомени“, но едната от тези две книги можеше да бъде написано само в театрална форма, защото става дума за текст върху театъра.

© Gallimard

Превод от френски Тони Николов

Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. в Булон-Бианкур край Париж в семейството на еврейски търговец и фламандска актриса. Двамата се запознали по време на германската окупация. Модиано израства при баба си и дядо си, а младостта си прекарва в интернат. Смъртта на десетгодишния му брат го разтърсва дълбоко. На български са издадени книгите му „Улица „Тъмните магазинчета“, „Вила „Тъга“, „Сватбено пътешествие“, „Недели през август“, „От дълбините на забравата“, „Непознати“, „Вратата на детството“, „Семейна книжка“, „Нощна стража“, „Околовръстни булеварди“, „Младост“, „Среднощно пътешествие“, „Кучешко потекло“, „Дора Брюдер“ и др. Носител на Нобелова награда за литература за 2014 г.