Култура / Брой 7 (2990), Септември 2022

„Нищо не внушава така сила, нищо не запалва така, както тоя безпомощен език. Ето, това е чудото на духа! И наистина, и въпреки това всеки ще се гордее не само със „своя род“, ами и със „свой език“!“ Есето е публикувано в сп. „Отец Паисий“, XI, кн. 9, 1938 г.

Интересна проблема за граматиците: историята на Паисий е написана на един никакъв език. Няма ред с ред някаква логическа еднаквост. И дяволът на филолозите, и най-големият езиковедски детектив и изследовател на текстове не би могъл с приблизителност да определи на кой език пише Паисий, на кой български език, искам да кажа, пише тоя, който с огън и бури призовава българския народ да си знае езика, да се гордее с него, със своя род и със своя език.

Разбъркан е авторът в езика си, не знае кой път да поеме: славянски ли, български някой говор ли, западен и източен ли? Ту гъмжат чисто шопско-македонски изрази, ту без член подрипва речта му, ту съвсем готови или изкривени славянски или старобългарски речи…

И все пак силата на израза му е нечувана дотогава, пък и досега по силата на израза тая Паисиева славянобългарска история с големи мъки може да намери равна на себе си. Често бучат Демостенови порои, демостеновски светкавици разпарят мрачното небе…

Тоя оркестър ще чуеш ти, когато „четиш“ – „четиш“ пише Паисий! – когато „четиш“ неговите изследвания…

И все пак нищо не внушава така сила, нищо не запалва така, както тоя безпомощен език…

И главното, аз дълбоко и с радост се чувствам, че в тоя език има точно това, за което аз пея от четиридесет години: българския език… Силен, богат, изразен, темпераментен, бояк, звучен, голям!

Ето това е чудото на духа!

И наистина, и въпреки това всеки ще се гордее не само със „своя род“, ами и със „свой език“!

И все пак, въпреки негладкостта, неверността, несъобразността му, кой знае защо имам една неотмахната мисъл:

Българският писател и сега да чете Паисия – ще обогати и езика, съгрее душата си, ще добие и нови сили за израз…